Милен Русков: Педалите лъжат, княгина Калина не е пияна!

Някога големият български писател Милен Русков, превърнал се по свое желание в миришеща  на евтина водка копейка, реши да изкаже своите гнусни съображения по повод прайда и "Шествието за семейството".

Прочетете сами отвратителните му думи без редакторска намеса:

Гледам простонародната либералска хомосексуална маса упреква княгиня Калина, че била пияна на шествието за семейството. Никак не съм сигурен, че това действително е така. Понеже тия лъжат много. Но и да е, това въобще не ми променя мнението. Нито на йота.

Дай да ти разкажа нещо, където мимоходом става дума и за нея. Значи отивам аз при Царя, за да го разпитам за любовната история между неговата леля княгиня Евдокия и кап. Багрянов. Наричам го капитан, понеже той тогава такъв е бил като адютант на цар Борис. По-късно става министър-председател, а още по-късно е и застрелян. Но нас сега това не ни интересува. Интересува ни любовната история между него и княгинята, която се е състояла между 1923 и 1926 година. Тогава двамата са били на по 25 години. Тази история завършва много печално и същевременно е прекрасна. Бисер. А в края на краищата аз съм преди всичко разказвач на истории, а не търсач на щастие.

И значи отивам аз във Враня, но в един рядко нелеп вид. Понеже преди това излизам да си купувам костюм, разбираш ли. Викам си: "Ще ходя при Царя, дай да си купя костюм." И почвам да пробвам тоя костюм с тая риза, с тая вратовръзка, не знам какво си. Направо ми пламна главата. Накрая си викам: "Дай просто ще си купя един сервитьорски костюм - черен костюм, бяла риза, черна вратовръзка, и толкова." И така и направих. И отивам във Враня. Викам си: "Егати! Хората като ме видят, ще почнат да ми дават поръчки!" Но не. Посреща ме Явор, секретаря на Царя, и след малко до нас дотичва една кучка и почва да ме ближе по ръката. А Явор казва: "Тя си е такава много любвеобилна. Княгинята я взе от една улица." А след малко прочее дотичва и едно по-голямо мъжко куче и почва да си бута главата в краката ми. А Явор вика: "Този е много ревнив. Като види, че някой й обръща внимание, идва и той. Княгинята и него го взе от една улица. Нали не те притеснява?" Викам "Не, ни най-малко. Аз обичам кучета." Което впрочем е самата истина.

И Милен обича да си посръбва като княгинята

И след това се срещам с Царя и го питам за тая история между княгинята и кап. Багрянов. А той казва: "Не знам нищо. Ние бяхме тогава деца и малко се страхувахме от нея, понеже тя беше доста строга жена." А дали не е разказвала нещо на майка му? Не, казва, не знам нещо да й е разказвала.

Което може и да е така. Понеже те двете не са мелели много добре. Нали разбираш, Евдокия дълги години е отговаряла в двореца за всички неща, за които отговаря една жена. А после идва царицата и почва тя да отговаря за тях. Това не е завършило добре за Евдокия. Накрая малко са я чупили и тя отишла да живее при дъновистите в "Изгрев".

Където комунистите я арестували на 9-и септември. И аз питам Царя: "Няма ли някакви писма между нея и Багрянов, някаква кореспонденция, която да е останала? Някакви дневници, тефтери, нещо такова?" А той казва: "При нас няма нищо. Трябва да видиш при ДС. Те са прибрали всичко тогава."

И разправя, че като я изритали през 46-а, тя си тръгнала от тук само с един куфар с дрехи. Ако е имало някакви документи, писма, книжа - всичко това е останало в ДС.

Доколкото аз разбирам от хора, не мисля, че Царят ме баламосваше. Не мисля, че той знаеше нещо особено за тази история. Малко хладни са били отношенията всъщност в това семейство. Така ми се струва. 

В края на краищата Евдокия е умряла в старчески дом, където е живяла последните 26 години от живота си. Това е много хубав, луксозен старчески дом, на границата между Германия и Швейцария, не си спомням в коя точно страна, но в старчески дом, все пак. Не при семейството си.

Дай сега да се спуснем в пропастта. Да слезем при п……тите. Тези тръгнали да критикуват княгинята Калина за не знам си кво. Виж сега, дребнобуржоазен градски лумпен, тя е княгиня и може да прави каквото си иска. А ти си просто един педера.т и такъв и ще си останеш. Дай между другото да ти кажа, че на една княгиня в света се падат един милион педера.ти. По това долу-горе може да започнеш да се ориентираш кой колко струва. Това е като да сравняваш сребро с тенекия. Педерас.ът е лесновъзпроизведимо биологическо отклонение, а княгинята е културноисторическа рядкост. И не ми разправяй баналните лакърдии, че произходът няма значение и хората са равни. Произходът има голямо значение и хората не са равни.

И най-вече той е кичозен. Прайдът е кич, страшно ниска класа от гледна точка на добрия вкус. Те не разбират, понеже нямат представа от тия понятия, но Прайдът е крайно ниска класа и от гледна точка на постмодерния вкус. Въобще не разбират колко са старомодни всъщност с модерните си преструвки. Да им обясниш, че модерното е старомодно, е невъзможно. Те са твърде бавноразвиващи се и необразовани за тази цел. Искат свобода, а? Добре, ти имаш свободата да покажеш колко си кичозен и глупав, а аз имам свободата да те презирам. Ако си манифестиращ п…..ст, ти си въплъщение на кича.