Седмицата: Дерогирани та чак дрогирани
Нещо си се дерогирал, а? Как звучи само - като да си се дрогирал, май... В случая на нашенската политпартийност, включително и държавно-властово, това “съзвучие” си е “като цяло” нищо по-различно от надрусване. Дерогирани та чак дрогирани за има-няма - всъщност няма и един месец, от встъпването в длъжност на новата “абсолютна” власт на Румен Радев - на преди президента-премиер, сега премиера-президент.
Дерогацията (от лат. derogatio) взе да ни става “майчина”. След като я опознахме думата около шикалкавеното с уж санкциониран руски нефт и газ, що да не я използваме за кви да е шикалки по примера на “яйцето и задника”. Че то в българския език за тази комбинация има не един, а цели два фразеологизма, които цветущо да опишат колко ни е напрегнато изотзад. От една страна: „Опря ми яйцето на задника“, дето значи, че ситуацията е станала критична, след като си отлагал нещо до последния момент и сега си принуден нещо “да снесеш” - да действаш бързо, за да разрешиш проблема. От друга: „Яйце ми се пече на задника“, когато също си изпаднал в беда, неприятното предстои, голям стрес те гони, под сериозен натиск си.
Но “каквото и да ти дойде до гъ*а” - като едното нищо шикалката на “дерогацията” е спасителна. Поне според “новото” властване на (не)новата власт. Просто е: “Дерогация” като юридически термин означава “частична отмяна, изменение или преустановяване действието на определен закон, договор или регламент при определени обстоятелства”. Абе “дерогира те” отвсякъде нещо да не спазваш уж временно и/или уж за конкретен случай. Ама то у нас, както си го знаем, временните неща са най-постоянни. Примерно непрестанно политпартийно и властово да се правим, че излюпваме нещо, ама от запъртък. Ей така, докато си люпим семки уж от избори на избори.
Ето я и сега люпилнята пак се включи, при това “на пълно мнозинство”. През изминалата седмица печенето на яйцето на бюджета чрез опиране в задника стана особено дерогирано. Не само понеже таймерът на назадничавата фурна се премести от 1 юли на 1 август (т.г. - все пак), когато да е опечен “до готовност” държавният бюджет именно за тази година - 6-7 до към 8 месеца след началото на 2026-а.
И се започна дерогирането чрез дрогиране. Примерно според както го рекоха финансови експерти: Правителството “Радев - Румен Радев” понеже не могат да се увеличат данъците, защото това е обещание от предизборната програма на ПБ, правят това, което бяха изкушени да правят и предишните правителства. Чрез промени в осигурителната система да глобяват повече хората с по-високи доходи и да създават по-добри възможности да харчат тези, които са с по-ниски доходи”. Като така “Индексацията на пенсиите (само) със 7,8% (по швейцарското правило, де - не с разхвърляне от самолет) ще изкара на пазара още около 491 милиона евро, които ще има проинфлационен характер. А увеличаването на осигурителния тавана, ще направи за работодателите още по-скъпо струващи специалистите, които са с по-високи доходи, защото са с по-висока квалификация. Тези мерки бизнесът не ги харесва, но това е скрита форма на прогресивно подоходно облагане”. И в същото време “Управляващите не се отказват от това да унищожават разликата в доходите между хората, които са амбициозни и постигат повече, и тези, които имат по-малки амбиции, чрез все повече и повече “социално” - абе, “раздаване на калпак”.
Нищо ново под слънцето поне за последните 5-6 все изборно-слънчеви години. Освен че се прави дерогационно - пак същото, но чрез заобикаляне на правилата, та да не ти се раздрогира електоратът. Примерно според законодателни промени, внесени от управляващите, за орязване на разходите в бюджета ето какво дерогирано-дрогирано предстои. Маха се ковид добавката (60 лева) от сумата на пенсиите (незаконно е да е там), ама само за новите - за предстоящите пенсионери. За старите си остава, но пък нямало да се индексира тази сума - на практика всеки действащ пенсионер ще загуби “по цели” 2 евро и 39 евроцента (7,8% от 60 лева = 4,68 лева, 2,39 евро). В същото време “индексирането” на “некои държавни органи” не се пипа, остава си във вид на 50-процентното увеличение на заплатите. Но пък за баланс “дерогацията” реже партийните субсидии - от “цели” 4,09 евро (8 лева) на “само” 3 евро за получен глас на последните избори. Колкото-толкова, при положение, че колкото и да е това толкова, все стига за популистко “надрусване” или както политполитически бе речено “никой няма да зажали за лошите партии”.
И всичко е топ... Дерогирането за дрогиране е в кърпа вързано. Ей го, ни мърда - ни шава и според социологията: “Общата картина на доверието в политическите лидери остава сходна с тази отпреди изборите. Основната разлика е в нивото на доверие в лидера на “Прогресивна България” и министър-председател Румен Радев. Възходящата тенденция, регистрирана в месеците преди изборите, продължава и след тях с рекордни нива на доверие от 56% и само 22% недоверие. Това потвърждава извода, че персоналното обществено влияние на премиера е основният политически капитал, с който разполагат и кабинетът, и първата политическа сила”. И това въпреки посягането “дори” и на пенсиите с 2 евро и кусур - като нищо 2 кофички кисело мляко на промоция. Без значение колко ще струва - ще става, и колко ще ни струва новият бюджет. Понеже дори и “само” с 3% дефицит положението в “страната на киселото мляко” рязко става на айран.
