Адвокатите по делото „Петрохан“ искат отстраняване на Росен Йорданов

Адвокатите Ина Лулчева и Деница Тодорова, повереници на майката на Ивайло Калушев Стилиана Димитрова-Майсторова (известна като Стела Майсторова) и сестрата на Ивайло Иванов - Мирослава Валентинова Иванова, са внесли три молби до Окръжна прокуратура – София във връзка с разследването по случая „Петрохан".

Те настояват вещите лица Росен Йорданов, доц. д-р Владимир Велинов и доц. д-р Александър Александров да бъдат отведени заради, според защитата, данни за пристрастност и предубеденост, несъвместими с ролята на неутрални експерти, съобщи правният сайт "Де факто". 

В първата настояват вещите лица Росен Йорданов, доц. д-р Владимир Велинов и на доц. д-р Александър Александров да бъдат освободени от казуса „Петрохан" заради недопустима пристрастност и предубеденост, които са несъвместими с ролята на неутрални експерти.

Във втора молба адвокатите искат да получат информация за организирането и дадения на 14.09.2026 г. брифинг на прокуратурата, на който бяха публично представени резултати от експертизи и бяха коментирани факти и обстоятелства по производството. Конкретно настояват да бъде посочено лицето, което е разпоредило провеждането на брифинга, кога и при какви обстоятелства е взето решението и по какви причини е избран именно този момент, при положение че към 14.09.2026 г. разследването не е приключило, предстои изготвянето на допълнителни експертизи и прокуратурата сама е заявила, че предстои цялостен анализ на събраните доказателства. Защитниците се интересуват и от критериите, по които са определени участниците в брифинга, включително кой е взел решението кои лица да представят и коментират резултатите от експертизите и фактите по делото.

Предоставянето на тази информация е необходимо и с оглед правата и законните интереси на пострадалите в наказателното производство, които имат легитимен интерес да знаят не само кой и на какво основание е взел решението за провеждането на брифинга, но и кой е определил момента на неговото провеждане, участниците в него и темите, които да бъдат публично представени, изтъкват адвокатите. Информацията е необходима и за упражняването на процесуалните им права, включително за преценката дали са налице основания за отвод на някой от наблюдаващите прокурори и осигуряване на възможността за защита на пострадалите чрез други средства, включително и пред ЕСПЧ, отбелязват те.

В третата молба е посочено, че на 15.09.2026 г. в интернет сайта „Епицентър" е публикуван пълният текст на комплексната съдебнопсихологична, психиатрична, сексологична и теологична експертиза, изготвена по досъдебното производство, като публикацията е озаглавена „ПЪЛНАТА ЕКСПЕРТИЗА по случая „Петрохан": Всичко е плод на индивид с тежка преференциална педофилия". Впоследствие пълният текст на същата експертиза е публикуван и в сайта „ПИК".

Защитата се интересува дали предоставянето на пълния текст на експертизата на посочените медии е било разрешено от наблюдаващите прокурори и ако е било разрешено, да бъде предоставен актът, с който е дадено това разрешение.

В случай че не е давано такова разрешение, „молим да бъде извършена проверка за установяване на лицето, което е предоставило пълния текст на експертизата на медиите, както и да бъде ангажирана съответната му отговорност".

Необходимостта от тази проверка е особено съществена с оглед характера на публикувания материал. „В експертизата се съдържат недоказани съждения на пристрастни и предубедени вещи лица, засягащи пряко пострадалите. Поради това за пострадалите е от съществено значение да бъде установено дали това разгласяване е извършено с разрешение на компетентните органи или чрез неправомерно предоставяне на материал от досъдебното производство, както и кой е отговорен за това", пише в молбата.

В присъствието на зам.- апелативния прокурор на София Наталия Николова, вещото лице Росен Йорданов „реши" делото.

На 14.09.2026 г. на организирания от прокуратурата брифинг по настоящото досъдебно производство участие взе и Росен Йорданов в качеството му на вещо лице, включено в екипа по назначената комплексна съдебнопсихиатрична, психологична, сексологична и теологична посмъртна експертиза. Поведението на Росен Йорданов и направените от него твърдения установяват по категоричен начин липсата на безпристрастност и явната му предубеденост.

На първо място следва да се отбележи, че по време на брифинга Росен Йорданов посочи, че е бил привлечен като вещо лице по случая на 17.03.2026 г. Той заяви, че след като е бил включен в експертния екип, е преустановил медийните си изяви, за да работи по случая.

Същевременно до 17.03.2026 г. Росен Йорданов, без да е познавал делото и събраните по него доказателства, е участвал в редица медийни интервюта, в които в качеството си на психолог е направил оценки на личността на Ивайло Калушев, неговите предполагаеми сексуални наклонности, неговото влияние върху останалите лица, ролята му в случилото се и възможните мотиви за него. Част от тези интервюта са на 8 февруари за Euronews, на 9 февруари за bTV; на 10 февруари за БНТ; на 11 февруари за телевизия СКАТ; на 15 февруари пак за БНТ.

На 10.02.2026 г. в предаването „Денят започва" по БНТ той е направил психологическа характеристика на Ивайло Калушев, като е заявил:

„И аз бих отишъл даже по-далеч. Един човек с тежки нарцистични проблеми е завел своя антураж, влияейки му чрез различни практики и начин на живот, философия и т.н. към един летален край. Това са фактите." По отношение на т.нар. „преференциален прелъстител" е заявил, че от десетте критерия е установил „седем-осем".

На 15.02.2026 г. в предаването „Денят започва с Георги Любенов" по БНТ Росен Йорданов е определил Ивайло Калушев като „професионален прелъстител и педофил". В същото интервю той е развил и конкретни хипотези относно мотивите за случилото се, като е посочил като възможни причини намаляването на финансовите ресурси на групата, промяната в нейното положение и опасността от разкриване на определени обстоятелства.

Описаните обстоятелства пораждат основателно съмнение в безпристрастността на Росен Йорданов като вещо лице.

Публичните му изявления са направени от него в качеството му на психолог. Още преди да е назначен по делото и преди да е получил достъп до материалите по него, той вече е дал категорични становища относно личността на Ивайло Калушев, неговите психологически характеристики, сексуални наклонности, поведение и мотиви. Така той предварително е заел позиция по въпроси, които впоследствие е следвало да изследва като вещо лице.

При това положение той изобщо не е следвало да бъде назначаван за вещо лице по делото.

Това поставя под съмнение дали работата му по делото е била насочена към независимо изследване на доказателствата, или към потвърждаване и защита на вече публично изразена позиция.

Съмнението става още по-голямо и предвид обстоятелството, че изводите, които Росен Йорданов впоследствие сподели на брифинга в качеството си на вещо лице, се припокриват по същество с позициите, които той вече е изразил публично преди да бъде назначен по делото и преди да се е запознал с което и да е доказателство по него.

Още по-съществено е, че изказването на Росен Йорданов на брифинга далеч надхвърля предмета на психологичната експертиза и демонстрира явната му предубеденост.

Той не се ограничава до психологична характеристика на Ивайло Калушев, до анализ на личността му, до професионално обоснована оценка на определени негови психологични особености или до отговор на поставените му въпроси. Вместо това представя пред медиите цялостна версия за механизма на извършване на престъпленията – кой какво е знаел, кой каква задача е получил, кой е извършил конкретно убийство, кой е подпалил сградата, кой е бил определен за „екзекутор", защо именно той е бил избран, какво е трябвало да бъде унищожено, как е бил изграден планът и как отделните участници са се държали непосредствено преди смъртта си.

Следователно той се е произнесъл за факти от предмета на доказване. Безспорно е в теорията и практиката, че установяването на правнорелевантните факти и даването на правна оценка представляват дейност по правораздаването, е възложена на прокуратурата и съда, а не на вещите лица, чиято функция е да подпомагат тези органи със специални знания извън правото. Поради това вещите лица не могат да установяват дали е извършено престъпление, кой е неговият извършител, как е осъществено деянието или какви са мотивите за него – ако подобни въпроси могат да бъдат разрешавани чрез експертиза, би се обезсмислила самата правораздавателна функция на прокуратурата и съда.

Изказванията на Йорданов, разкриващи явната му предубеденост са толкова много, че не е възможно да бъде представен изчерпателен списък, без да се повтори на практика цялото му изложение. Затова ще бъдат посочени само някои от най-фрапантните примери.

Показателна е репликата му: „Ивайло Калушев е застрелял двете деца и точка." Освен че надхвърля задачите на съдебнопсихологична експертиза и се прави заключение по правен въпрос особено съществена е и последната част на изречението. „И точка" означава, че за говорещия въпросът е приключен и не подлежи на обсъждане.

Това не е експертен извод по въпрос, изискващ специални знания. Това е твърдение за категорично установяване на авторството на убийството от психолог, който е участвал в една от назначените 107 експертизи по делото. Безспорно е, че вещото лице (психолог) няма процесуалната роля да определя кой е извършител на убийство и още по-малко да обявява този въпрос за приключен.

Особено показателно е и следното твърдение на Йорданов, което заради скандалността си следва да бъде цитирано в цялост: „Аз лично, в лично качество и като експерт, и като човек, и като гражданин няма да допусна да бъде героизиран човек, който с огромна степен на вероятност е убил две деца, похищавал ги е сексуално, поведенчески и всякак, виктимизирал е семейства и хора години наред, да бъде превърната национална икона и да бъде наричан ангел. Няма да приема това нещо и съм готов да се изправя срещу всеки, който го твърди, защото това е позор за обществото ни. Разберете го. Това е позорно. Никъде по света не са организирани бдения. Никъде по света не са организирани поставяне на паметни плочи на хора с подобна престъпна кариера. Никъде. Никъде. Да, случвало се е Тед Бънди да бъде харесан от някоя жена, да има, как да кажа, жълти моменти около него, но никъде не са се организирали. Повярвайте ми, рових се в световната практика дали се е случило. Това се случва само в България и то защо, защо се случва това нещо? Знам, разбирам. Травматично е, защото е много по-трудно да се гледаш в себе си и в собствените грешки, отколкото да хулиш и да търсиш марсианци, колумбийски мафии и така нататък. Няма да допусна аз лично, каквото и да ми коства това, подобно обществено внушение, защото това е опасно за общественото ни здраве, за чувството за нормалност, което трябва да все пак да имаме, без значение от политически и други пристрастия."

Изразите „няма да допусна", „готов съм да се изправя срещу всеки" и „няма да приема това нещо" показват не просто мнение по предмета на делото, а лично отношение и ангажираност с определена позиция,

която Йорданов е възприел като своя кауза.

Вън от всякакво съмнение е, че това е демонстрация на явна предубеденост и взимане на страна.

Същото отношение се съдържа в думите му „Заставам с името си, за мен той е такъв", казани във връзка с определянето на Ивайло Калушев като сексуален насилник. Изразът „за мен той е такъв" е израз на лично убеждение. Още по-показателно е „заставам с името си", с което Йорданов заявява лична ангажираност със своята теза.

Не по-малко показателен е начинът, по който Йорданов говори за интелектуалните качества на Калушев. Той заявява, че е анализирал „спорните му интелектуални качества", че Калушев използвал приказки, с които „явно не особено интелигентни хора силно се залъгват", и определя поведението му като „цялото перчене". Това са личностни и пренебрежителни квалификации, които отново демонстрират пристрастността на Йорданов.

Още по-категорични са изявленията му относно сексуалното поведение на Калушев. Росен Йорданов заявява, че същият отговаря

на „100% от всички възможни критерии за преференциален, седуктивен сексуален насилник",

говори за „парафиличен рай", за „сексуална перверзия" и за цялостен живот, изграден с цел прикриване на патологично влечение към подрастващи. При въпрос какви са доказателствата за твърдението, че Калушев е бил педофил, той посочва наличието на записи и свидетелства и определя разговорите му с деца като „христоматия за педофила".

Пристрастността му се установява и от следното му твърдение:

„Дечо Василев не е посегнал сам на живота си и както много вероятно, надявам се това да се потвърди, нашата хипотеза, а Пламен Статев е прострелял Дечо Василев".

Изразената от Росен Йорданов надежда именно „нашата хипотеза" да бъде потвърдена е особено показателна: тя разкрива не само предпочитание към конкретна версия по делото, но и ангажираност с въпрос, който излиза извън пределите на неговата специална компетентност. Безпристрастното и непредубедено вещо лице не следва да проявява предпочитание коя от конкуриращите се версии по делото ще бъде установена, а следва да изследва поставените му въпроси и въз основа на специалните си знания да даде обективно заключение, независимо от това какъв ще бъде резултатът от разследването.

По време на целия брифинг Йорданов не се ограничи до психологическия анализ на лица и отношения, а направи категорични твърдения относно механизма на престъплението, извършителите и разпределението на ролите между тях. Така например говори за това кой е убил конкретни лица, кой е бил избран да изпълни определена задача, защо определено лице не е било натоварено с нея и каква е била целта на действията на отделните участници.

Това не е въпрос на психологическо заключение, а на установяване и оценка на факти по разследването.

Особено важно е и поведението на Росен Йорданов при задаването на критични въпроси от журналисти и други присъстващи. В хода на брифинга той неколкократно обвини присъстващи лица в лъжа: – „Вие лъжете", „Вие сте един лъжец", „В момента лъже". По-късно, когато бе попитан за конкретна информация, отговори: „Никакъв шанс да ви кажа", а след настояване за отговор реагира с „Какво не ви е ясно?". Подобно поведение е несъвместимо с функцията, която му е възложена с назначаването на експертиза и отново ясно демонстрира предубедеността му.

Съгласно чл. 144, ал. 1 НПК експертиза се назначава, когато за изясняване на определени обстоятелства са необходими специални знания от областта на науката, изкуството или техниката. Същевременно чл. 148 НПК изрично урежда основанията, при които едно лице не може да бъде вещо лице, включително когато са налице основания по чл. 29 НПК – когато вещото лице поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото или когато лицето не притежава необходимата професионална правоспособност.

Насоките на Европейската комисия за ефективност на правосъдието (CEPEJ) относно ролята на назначените от съда вещи лица изрично посочват, че при извършване на експертната работа вещото лице трябва да съзнава опасността от предубеждение и предразсъдък и да поддържа строга неутралност, като отговаря обективно и безпристрастно.

Същият принцип е застъпен и в практиката на Европейския съд по правата на човека. Макар експертът да не е съд в самостоятелен смисъл, когато неговото заключение има съществено значение за изхода на производството, неутралността му е от значение за справедливостта на процеса и за равенството на страните. ЕСПЧ изрично подчертава, че липсата на неутралност на вещото лице, съчетана с неговата роля и място в производството, може да доведе до нарушение на правото на справедлив процес.

Този въпрос е категорично застъпен и в научната литература. Така например в статията на Велинов, В., Кирилов, Г., Професионалната роля на експерта на психичното състояние. Българско списание за психиатрия, 2025; 10(3): 40-47 изрично е посочено, че: „Друго задължително професионално поведение е афективният неутралитет, неангажирането на вещото лице с емоции към лицето за освидетелстване и към свързаните с него лица. Експертът психиатър/психолог при освидетелстването и оформянето на експертното заключение трябва много внимателно и стриктно да контролира и да минимализира своя неизбежен контрапренос, независимо какъв е преносът на клиента и околните. Експертът не си позволява, а и законът забранява у него да възникнат каквито и да е емоционални нагласи към лицето за освидетелстване или свързаните с него хора, нито позитивни към жертвите на престъпление, нито негативни към криминално проявилия се индивид. Дори нещо повече, ако не е в състояние да овладее такъв интензивен контрапренос, вещото лице следва да си направи отвод."

В настоящия случай липсата на неутралност и явната му предубеденост са безспорно демонстрирани, чрез предварителното публично изразени становища по същите въпроси; съвпадението между предварително заявените тези и последвалите експертни изводи; категоричните публични твърдения за извършителите и механизма на деянията; представянето на спорни обстоятелства като установени факти; излизането далеч от поставените му задачи и обсъждането на въпроси, несвързани с психологията и поведението му по време на брифинга, несъвместимо с ролята на неутрален експерт.

Отделно от това е налице и въпрос относно професионалната квалификация на Росен Йорданов и възможността му да бъде назначен като вещо лице за извършване на съдебнопсихологична експертиза.

Чл. 25 от Наредба № 2 от 26.10.2011 г. за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, включително и за заплащането на разходите на лечебните заведения предвижда, че „съдебнопсихологичен експерт може да бъде психолог със специалност по клинична психология и по възможност със специална подготовка по съдебна психология."

От публично обявената професионална биография на Росен Йорданов се установява, че той е дипломиран магистър-психолог по организационна и трудова психология и магистър по социална психология. Посочени са специализация по „Интерактивно обучение и групово-динамични тренинги", психодрама терапия и специализирано обучение за работа с полифизиограф. В публично представената му квалификация не е посочена специалност „клинична психология", нито специална подготовка по съдебна психология.

Ако Росен Йорданов действително не притежава изискуемата професионална квалификация, е налице и самостоятелното основание за отвод по чл. 148, ал. 1, т. 5 НПК.

Предвид всичко изложено дотук считаме, че са налице достатъчно обстоятелства, разкриващи наличие на пристрастност на вещото лице Росен Йорданов и молим да бъде отведен от участието му в производството.

На същото основание молим да бъде отведен и доц. д-р Владимир Велинов, представил се като психиатър, участвал в изготвянето на същата експертиза. В интервю за NOVA, дадено в деня на брифинга, Велинов не се е ограничил до разясняване на характера и методологията на извършеното експертно изследване, а публично е заявил, че „става дума за педофилия, за манипулиране на децата", че децата са били „психологично деформирани" и определя изследваното лице като „маскиран насилник".

По този начин вещото лице публично изразява категорично становище по факти и обстоятелства, които са предмет на доказване по делото, включително относно наличието на сексуални посегателства и характера на поведението на конкретно лице. Подобно публично заявено становище надхвърля функцията на вещото лице да предостави специални знания по поставените му въпроси и явно демонстрира предубедеността му, тъй като показва вече формирано отношение към фактите, чието установяване и оценка предстои в рамките на наказателното производство.

Считаме, че следва да бъде направен отвод и на доц. д-р Александър Александров, началник на Клиниката по съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ „Александровска", участвал в изготвянето на комплексната медицинска, балистична, физикохимична и техническа експертиза относно смъртта на трите лица под връх Околчица.

По време на брифинга доц. Александров заяви, че най-вероятно изстрелите срещу Александър Макулев и Николай Златков са произведени от Ивайло Калушев. С това той не просто коментира резултатите от извършеното експертно изследване, а посочи конкретно лице като вероятен автор на деянието – въпрос, чието установяване не е функция на вещото лице и не може да бъде разрешено чрез експертно заключение, още по-малко от съдебен медик. По този начин доц. Александров публично зае становище по въпрос, който е част от предмета на доказване и е от компетентността на правораздавателните органи.

В допълнение, по време на публичното представяне на експертизата и изложението на Росен Йорданов доц. Александров не направи възражение или уточнение относно представянето на факти и изводи, излизащи извън експертната компетентност, което в контекста на собственото му категорично становище допълнително засилва съмнението относно необходимата безпристрастност.

На следващо място, молим да не бъде назначавана повторна експертиза със същия предмет.

Комплексната съдебнопсихологична, психиатрична, сексологична и теологична експертиза, в изготвянето на която е взел участие Йорданов, бе публично представена от прокуратурата като експертиза, установяваща мотивите за извършване на престъплението. От съдържанието на експертизата, изтекло в медийното пространство, се установява, че значителна част от поставените въпроси са правни и не могат да бъдат предмет на експертно изследване, а останалите предпоставят изясняването на факти, които към настоящия момент все още са предмет на продължаващото разследване по думите на самата прокуратура. При тези обстоятелства назначаването на повторна експертиза със същия предмет би довело до поставяне на въпроси, които или са извън компетентността на вещите лица, или са преждевременни с оглед неприключилото събиране и анализиране на доказателствата.

Молим експертизите, в които са взели участие тези вещи лица, да не бъдат считани като част от материалите по делото, настоява защитата.

В заключение адвокатите са приложили извлечения от сайта на БНТ за проведените на 10-ти и 15-ти февруари 2026 г. интервюта с Росен Йорданов.