AI разшифрова книга от Ватикана, неразчетена 400 години

В архиви и библиотеки по света има исторически документи, скрити зад неразгадаем шифър, а изкуственият интелект все по-често помага на изследователите да отключат тези тайни текстове.

Дълбоко в архивите на Ватиканската библиотека в продължение на повече от 400 години е лежала необикновена ръкописна книга, изписана със странни символи и останала неразчетена. По нейните загадъчни страници, изглежда, са били скрити тайни лечебни рецепти „за страдания на човешкото тяло“, както подсказва текст, издълбан върху корицата.

Подобни практики са се пазели в тайна, тъй като по онова време са можели да предизвикат подозрения или дори обвинения в магьосничество.

Ръкописът, известен като „Шифъра на Борг“, е с обем 408 страници и в по-голямата си част е неразбираем. Текстът е кодиран с 34 неясни символа, към които се добавят няколко римски букви, а първата страница е написана на арабски. Дълго време не е бил известен ключът, с който да се разкрие какво точно е било закодирано. Някои от страниците са и повредени от времето, което допълнително усложнява разчитането.

С помощта на машинно обучение - форма на изкуствен интелект - изследователите обаче успяват да разбият кода. Оказва се, че текстът е изпъстрен с хиляди странни лечения, сред които пиене на няколко чаши висококачествено червено вино или ферментиране на индийско орехче в тесто за борба с дизентерията.

„Това е като детективска работа, при която всеки символ, всеки модел и всяко частично решение може да ни доближи до нечии тайни и до един изгубен исторически свят“, казва Беата Мегьези, професор по компютърна лингвистика в Стокхолмския университет в Швеция, която е част от екипа, разчел текста. Дори с помощта на AI процесът по разшифроването на ключа е бил изключително трудоемък.

Сега Мегьези и нейните колеги ръководят усилия за използване на силата на изкуствения интелект за разгадаване на исторически шифри, което може да отключи огромно количество кодирана информация от миналото, досега смятана за неразрешима.

Според някои оценки около 1% от материалите в архивите и библиотеките по света са изцяло или частично шифрирани. Най-ранните известни шифри датират още от Древна Гърция и Рим.

Кодираните исторически документи крият дипломатическа информация, ритуали на тайни общества, медицински знания, любовни истории или всекидневни подробности, които хората са искали да запазят в тайна. Това е информация, която днес липсва от историческите разкази. В някои случаи разчитането на подобни документи може да промени това, което знаем за известна личност или за цяла епоха.

Един неотдавнашен пример са група кодирани писма, за които по-късно става ясно, че са били написани от Мария Стюарт по време на дългото ѝ затворничество в Англия. Те разкриват участието ѝ в заговори за възстановяване на трона и напрегнатите ѝ отношения със сина ѝ Джеймс VI от Шотландия, бъдещия крал Джеймс I на Англия.

Историческите шифри могат да бъдат сравнително прости: шифърът на Борг, например, използва заместващ шифър, при който всеки символ е заменен с една римска буква, за да се скрие написаното.

Други обаче са далеч по-трудни за разгадаване. В някои случаи не е известно дори на какъв език е бил оригиналният текст. За заблуда могат да бъдат добавяни и допълнителни, безсмислени символи, които да подведат всеки, опитващ се да надникне в текста. В други случаи няколко знака могат да обозначават една и съща буква. Това означава огромно количество работа — често чрез проба и грешка — дори за разчитането на малък откъс.