Айде, бе: Исус не е бил жив човек, а халюциногенна гъба

В края на 60-те години на миналия век един известен британски учен развали цялата си кариера, като подкрепи едно доста диво твърдение: според Джон Марко Алегро, влиятелен филолог и археолог, Исус не е бил жив човек, а гъба.

За някои Библията представлява буквалната истина за всичко, докато други я възприемат като съвкупност от алегории, които може и да не приличат на историческата действителност, но съдържат божествени послания, които трябва да бъдат разкодирани. В тази древна колекция от разкази най-често се спори за историческото доказателство на Исус. Съществувал ли е действително човек с това име? Дали наистина е роден във Витлеем, като се имат предвид противоречията в Евангелията? Ако е така, защо характеристиките на неговия разказ отразяват толкова много общи черти на по-старите религиозни традиции?

Тук няма място да навлизаме в дебата, но със сигурност можем да кажем, че Джон Алегро е бил сред онези, които са търсили метафора — и той я е намерил, пише iflscience.com, цитиран от vesti.bg.

Древни открития

През 1947 г. бедуински пастири се натъкват на колекция от буркани, съдържащи древни документи, скрити в сурова и отдалечена част на Юдейската пустиня. Тези текстове, известни днес като Свитъците от Мъртво море, щели да окажат огромно влияние върху разбирането ни за историята на юдаизма и християнството, тъй като съдържали най-старите оцелели версии на книги, които по-късно щели да бъдат включени в библейския канон.

Но по време на откриването им те очевидно не са били преведени и поради това значението им е било неизвестно.

Именно тук се появява Алегро.

Алегро е сред първите учени, на които е позволено да разшифроват тези безценни древни текстове. През 1955 г. той препоръчва Медният свитък, най-големият от свитъците, да бъде изпратен в Манчестърския университет в Обединеното кралство, където да бъде разчетен.

След това Алегро и колегите му се заемат с осмислянето на документите. След години на труд и упорита работа, както и след много спорове, текстовете най-накрая са публикувани. През 1958 г. Алегро написва още две книги по темата: "Свитъците от Мъртво море" и "Хората от свитъците от Мъртво море", които остават изключително влиятелни.

И тогава нещата стават странни...

През 1970 г. Алегро публикува нова книга, озаглавена "Свещената гъба и кръстът", а след това, през 1979 г., "Свитъците от Мъртво море и християнският мит". И двете книги развиват идеята му, че

християнството всъщност е прикритие за таен загадъчен сексуален култ,

създаден от хора под влиянието на Amanita muscaria, по-известна като червена мухоморка, емблематичните червени гъби с бели точки.

В рамките на този объркващ възглед Исус е бил ходеща метафора на гъбата и нейните влияния.

Използвайки етимологията, Алегро твърди, че ранното християнство е създадено от есейски култ, който записва своите шамански практики чрез текстовете на Новия завет, появили се в свитъците от Мъртво море. Когато евангелистите започнали да преписват тези истории, за да образуват Евангелията, твърди той, те всъщност заложили погрешно разбиране на истинското значение на текста.

В този разказ никога не е имало човек, наречен Исус, а само секта, която е използвала гъби, за да има халюцинаторни преживявания.

Излишно е да казваме, че възгледите на Алегро не са били добре приети извън по-широките контракултурни движения през 70-те години на ХХ век. Някои смятат, че Алегро е създал този аргумент само за да отмъсти на християнските критици, които са отхвърлили по-ранните му преводи на свитъците от Мъртво море, докато други смятат, че талантливият лингвист просто е излязъл с грешна идея.

Така или иначе, интерпретациите на Алегро са не по-малко необичайни от голяма част от съдържанието на историческите източници, които той изучава.