Акад. Петър Иванов пред Lupa.bg: Простотията на властите роди насилниците от Младежкия хълм

Психологическата и идеологическата мотивация зад бруталността на младежките групи у нас се корени в една и съща матрица: нуждата от идентичност, съчетана с търсенето на легитимен враг. Тези тийнейджъри не се раждат с готови политически доктрини – те се радикализират, защото идеологията им дава „правото“ да изливат личната си агресия и фрустрация без чувство за вина. За конкретния случай с насилието на Младежкия хълм в Пловдив причините трябва да се търсят в простотията на властите. Това обясни пред Lupa.bg акад. Петър Иванов, директор на Демографския институт към Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ) и доктор и професор по социална психология. 

"Как омразата се превръща в „дълг“? Младежките субкултури (скинхедс, футболни хулигани, „ловци на педофили“) използват изкривени версии на крайния национализъм, расизма или неофашизма като идеологическо оправдание (параван). Идеята за „Чистачи на обществото“ e  централният стълб в тяхната идеология. „Ловците на педофили“ си вярват, че защитават децата; скинхедсите – че бранят расата; футболните хулигани – че пазят територията или честта на клуба. Това мислене им позволява да извършват зверства, вярвайки, че са „моралният елит“, а жертвата им е подчовек, който заслужава наказание", обясни ученият.

 „Преди да проявят физическа жестокост, те преминават през езикова радикализация в интернет каналите. Ромите, имигрантите или хората с различна сексуална ориентация се описват като „паразити“, „вредители“ или „смет“. Когато жертвата е дехуманизирана, психиката на насилника изключва емпатията — за него побоят вече не е над човек, а „прочистване“.

Криминалните психолози посочват няколко водещи фактора, които карат непълнолетните да стигат до садизъм и убийства. Именно такъв е случаят на Младежкия хълм в Пловдив. В група моралните задръжки изчезват. Всеки тийнейджър си мисли: „Аз само го ритнах веднъж, другите го пребиха“. Отговорността се размива в тълпата. Извършителят не се чувства лично виновен, което води до ескалация на садизма", обясни акад. Петър Иванов. 

"В тези затворени йерархични структури жестокостта е валута. Колкото по-брутален си, толкова по-висок статус получаваш. Насилието се превръща в ритуал на посвещаване (инициация). Затова те заснемат клипове с телефоните си – насилието трябва да бъде документирано и показано на лидерите, за да получат одобрение. Повечето от тези младежи в реалния живот се чувстват невидими, неуспешни в училище, пренебрегвани от родителите си или жертви на тормоз. Когато се съберат в банда и нападнат самотен човек, те изпитват т.нар. „всемогъщество на насилника“. Желанието да контролираш живота и смъртта на друг човек компенсира дълбокия им комплекс за малоценност.

Днешните тийнейджъри са заливани от изключително брутално реално насилие в канали като Telegram, например (екзекуции, улични боеве, мъчения). Продължителното гледане на подобно съдържание притъпява нервната система (десенсибилизация). За тях болката на другия се превръща в компютърна игра — те губят представа, че реалният удар води до смърт. Въобще нещата не отиват към добро, и не могат да отиват, когато има все още чугунени комунисти, които са убедени, че за всичко лошо у нас били виновни съборените паметници на комунисти", каза още ученият.