Акад. Петър Иванов пред Lupa.bg: Защо Андрей Гюров говори като сърбин?

Премиерът Андрей Гюров говори като сърбин. Пример за това е изказването му за 20-те евро за гориво. Сърбите говорят без аорист (минало свършено време), както и служебният министър-председател. Това обясни пред Lupa.bg акад. Петър Иванов, директор на Демографския институт към Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ), доктор и професор по социална психология.

В изявлението си служебният министър-председател започва със  “Разработили сме схема…” Странно, но Гюров не казва “Разработихме схема…”, както би трябвало, не ползва минало свършено време, т.е. не ползва аорист (минало свършено време), а перфект. Аз мисля, че един премиер би трябвало да каже “разработихме”, защото така той поставя акцент върху резултата, описва реалното действие с негово участие, което е приключило в миналото – то е факт, резултатът е налице, и е тук, успокойте се! Перфектът “разработили сме” звучи по-обобщаващо, институционално и неангажирано. Освен това аз виждам и подсъзнателно избягване на пряка отговорност, понеже аористът е свидетелско време („ние го направихме тогава“), той е по-ангажиращ. Перфектът на Гюров “разработили сме” е размит във времето и звучи по-скоро като чиновнически отчет на бюрократ за свършена възложена му от някого работа, отколкото като лична инициатива, мотивация и ангажимент", анализира ученият.

По думите му изборът на глаголно време издава вътрешната нагласа на говорещия.

"Виждам “бягство от ангажираност“ и липса на „свидетелско“ лично присъствие. Аористът е времето на очевидеца. Когато кажеш „разработихме“, ти заставаш с името си зад действието. Използването на перфект („разработили сме“) създава дистанция – сякаш действието се е случило някъде там, в някакви канцеларии, от някакви хора, а говорещият просто съобщава нещо, към което той няма кой знае какво отношение", обясни акад. Иванов.

"Често хората, които изпитват несигурност в изказа си (или имат комплекс за малоценност), прибягват до по-сложни, описателни структури, за да звучат някак по-умно или по “европейски“. Парадоксът е, че в стремежа си да избягат от простото говорене, нашите политици губят силата и категоричността на автентичния български език. Не искам да обобщавам, но според мен има ерозия на езика ни, речта ни наистина започва да звучи безлично и „отчуждено“. Не ми харесва политическото застраховане. В политиката перфектът е „безопасен“. Той не те приковава към конкретен момент или ангажимент и ти позволява да се скриеш зад колективното „ние сме решили...“ и “разработили сме…”, които не звучат като автентично български фрази. Живата, сочна българска реч винаги е разчитала на аориста, за да предава енергия и истинност. Изкуственото налагане на перфекта, както е в случая с изявлението за бензина, наистина може да се тълкува като езикова простотия, маскирана като модерност", отбеляза ученият.

"Разумен човек не може да пусне в публичното пространство текст: “най-ниски доходи до два пъти линията на бедност…” или да обещаеш “в рамките на до 20 евро помощ на месечна база”. Забележете “до 20”, значи може и 1 евро", каза още акад. Петър Иванов.