Акад. Петър Иванов за Явор Божанков: Един неудачник ще продължи да ни управлява и да се шегува тъпо с нас

Депутатът е неинтелигентен и неграмотен, анализира го ученият

Политика
16:00 - 02 Април 2024
6835
Акад. Петър Иванов за Явор Божанков: Един неудачник ще продължи да ни управлява и да се шегува тъпо с нас

Един неудачник ще продължи да ни управлява и да се шегува тъпо с нас... Излизането на Явор Божанков от политиката било първоаприлска шега. Щял да остане да ни управлява, да кове закони... От обяснението му за напускането му се вижда дива неграмотност и желание да изглежда умен. Това коментира пред Lupa.bg акад. Петър Иванов, директор на Демографския институт към Българска академия на науката и изкуствата (БАНИ). 

Този момък, който се помъчи да представи оттеглянето си като нескопосна първоаприлска шега, не е интелигентен, но е пределно неграмотен:

"Скъпи приятели,

7 години са 7 години. Ако можех да върна времето не бих променил нито едно решение. Не съжалявам за нищо. Политиката отнема много. Необратимо загубено време със семейството. Неизживяни мигове с приятели. Но нали именно в името на бъдещото поколение и нашите ближни правим всичко това?

Преживях чудесни моменти сред хора, от които научих много. Преживях и ужасни моменти заради други, които използват държавата срещу самите й граждани. Преди някой да е попитал „партия ли ще правиш?“ – Не. Дълбоко убеден съм, че обединението в демократичния сектор го направи незаобиколим фактор в управлението на България.

Ще бъде грешка постигнатото да не се съхрани, а да се върви по път на разделение. Не очаквайте подобно нещо от мен. Благодаря на ПП/ДБ, че ме приеха в семейство на демократичната общност а на ПП, че ми дадоха възможност да бъда част от прекрасния екип в Габрово. Не правя това заради последните месеци. Както някой би си помислил. След безпрецедентна криза и спирала от избори успяхме да дадем спокойствие и сигурност на страната.

Постигнахме и друго. Трудно доловимо но трайно. Промяна в мисленето. Не сменихме Бойко Борисов с академик Денков. Променихме начина, по който се управжнява държавната власт. Само до преди две години местните общности се експлоатираха, като феодални владения.

Днес имаме и друг пример. В министерски съвет се „размазваха физиономии“ чрез държавни органи. Страхът беше хоросанът на градежа на властта а нейната основа – корупцията. В сърцето на българския народ беше посята идеята, че можем без това.

Можем и повече – можем да бъдем равни на другите европейски народни по завета на Апостола. България не на думи а на дело е рамо до рамо до европейските политики – за спиране на агресията на терористичните режими от Изток, за защита на правото на самоопределяне на всеки свободен народ.

И само за 9 месеца от пасивен наблюдател България се превърна в стратегически партньор на ЕС и НАТО.  Ако социолозите отчитат политическа криза на хоризонта, то статистиците отчитат ефекта на едно 9 месечно управление.

На една глътка свеж въздух за българската демокрация. За първи път от 34 години повече българи се завърнаха у нас от тези, които напуснаха. България не е най-корумпираната държава в ЕС. А вече не е и най-бедна. Покупателната способност на един българин днес е по-висока от тази на един унгарец. И едно, с което се гордея. Не се долавя от статистика но се усеща в сърцето.

Това бяха 9 месеца, в които живяхме без страх. Че някой, чрез държавна репресия ще притисне, унищожи или изземе на някого достойнството, на друг предприятието, на трети бъдещето. Тези 9 месеца си заслужаваха и само заради това.

ГЕРБ не просто изпратиха България на избори рискувайки европейските ни цели. Те разрушиха опит да постигнем базово национално съгласие. Че въпреки непоносимостта помежду ни, България е по-голяма а нашите национални цели – над всички ни. Е, техните страхове, нотариуси и джуджета са им по-мили.

И на предстоящите избори ще се потърси отговор от нас – накъде? ГЕРБ нямаха силата да ни принудят да се отклоним от пътя на реформите. Ние нямахме превес за да ги заставим да останат на този път. Логично е в такъв момент арбитър да бъде българския избирател.

Никога не съм разбирал позицията „аз няма да гласувам“. Да гласуваме е наш дълг към местната ни общност, към България, към ролята на родината ни в обединена Европа. Да „делегираме“ това право и тази ценна отговорност другиму? На някой зависим? На друг – платен? Не, не и не. Това е наш дълг. Ако искаме България да излезе от блатото на корупцията, ще дадем опора на нашите представители. Защото отстрани изглежда лесно. Ето в този момент ви го казвам – не е лесно. Повярвайте, ужасно трудно е. И е възможно само ако стоим плътно зад избранниците ни. Толкова дълго, колкото е нужно.

Политиката е маратон. Щафета. Не е спринт. Аз бягах дълго и дълбоко в сърцето ми оставам обречен на тази кауза. Просто ще предам това, което зная и мога на други. Обичам ви."

В текста има 23 всякакви грешки и 5 лъжи (например, че България „не е най-бедната страна в ЕС“. Ееее, как да не е? Евростат да не би да лъже?, обърна внимание акад. Петър Иванов.

Това умотворение далеч не е написано с лекота, а, напротив, сътворено е с много труд и с изтощаващи ментални усилия, имам предвид интелигентността и грамотността на този човек. Прозира и желанието му да изглежда умен, мечтата на всеки прост човек.

Кой всъщност е Явор Божанков?

"Той е момчурляк на 34 годинки, но 10 от тях е депутат, от БСП ли, от ПП ли, от ДБ ли, от ГЕРБ ли, така и не ми е напълно ясно. Съдружник бил на баща си, няма лошо. Председател е на Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ), боже мили. Основател на Сдружение „С вяра в доброто“. Освен това Яворчо е носител на наградата „Достойни българи“, в множествено число, тя е на Мтел, горд носител е и на ордена „Бяла лястовица“ на село Полски Тръмбеш, кавалер е на “Ряховски камъни“ (това е супер награда и най-високото отличие в Горна Оряховица, а Ряхово, си е село в Русенска област). Наградата била връчена на церемония, организирана от фирмите „Боби“, „Munov land“, някаква винарска изба и Община Горна Оряховица. В чест на наградения била изпълнена трогателно песента „Когато бях овчарче“, а балерините на балета „Грация“ му изтанцували фрагменти от „Лешникотрошачката“ на Чайковски", представи го ученият.