Акад. Сендов бе новатор в науката и политиката

Академик Благовест Сендов е една от най-ярките фигури в науката, политиката и дипломацията и в годините на социализма, и в новата ни история. Световноизвестен математик, учен, политик и парламентарист. Автор е на над 200 научни публикации в областта на компютърните науки, математическото моделиране в биологията, компютърната геометрия, както и на 7 монографии и над 30 учебника. Ученият си отиде на 87 години на 19 януари.

Завършва висшето си образование през 1956 г. в Софийския университет. Специализира изчислителна математика в Лондон и Москва. През 1964 г. защитава кандидатска дисертация.

Сендов е професор е по числени методи в СУ „Св. Климент Охридски“. Кандидат на науките от 1964 г., професор от 1968 г.

Член-кореспондент от 1974, академик от 1981, председател на БАН в периода 1988 – 1991.

Сендов бе човекът - експериментатор, който направи „Проблемна група по образованието“, наричан разговорно „Сендовската система“ по време на мандата си на ректор на  Софийския университет.

ПГО е образователна система, въведена експериментално в 30 училища. Системата предлага нови методи на обучение, както и с промяна в учебното съдържание по класове. Част от изучаваните предмети от масовата образователната система са обединени, например предметът „Природа“ обединява изучаването на Биология, Химия, Физика и География, а „Чета, пиша, смятам“ – Математика, Български език и Литература.

От пети клас се учи програмиране, като за целта се използва популярният за образователни нужди език Лого. Обучението се провежда целодневно. До V клас учениците не са писмено оценявани. В някои класове учениците започват своето обучение на 6-годишна възраст. Новаторският образователен процес е замислен с цел демократизация на обучението, което да преминава с лекота под формата на игра и забавление. Въпреки това проектът среща неодобрение, най-вече от страна на някои родители и в интелектуалните среди, а заради включените произведения на Джани Родари е наречен „прозападен“ и Съюзът на българските писатели организира подписка против проекта.

Макар и наследник на „враг на народа“, Сендов е избиран многократно за народен представител още по време на социализма. От 1986 г. е заместник-председател на Съвета за духовно развитие при Министерския съвет, както и председател на Съвета за наука. Парламентарната му кариера продължава и след 1989 г. в рамките на доминирани от БСП формации. Председател и заместник-председател на Народното събрание от 1995 до 1997 г., съответно от 1997 до 2004 г.

Политическата му кариера включва и кандидатирането му за президент на изборите през 1992 г. с подгласник Огнян Сапарев, като получава 2,24% от гласовете.

Академикът е посланик в Япония от 2004 до 2009 г. и във Филипините (20 април 2006 – 19 септември 2014).

През май 2010 г. , по време на протестите на учените от БАН срещу заявените от министъра на МОН Сергей Игнатов намерения за разформироване на академията, академикът предложи проект за нов Закон за БАН.