Актрисата Неда Спасова пред Lupa.bg: Голямо предизвикателство е да играеш себе си в комедийно шоу

Талантлива, нежна, магнетична и с лъчезарна усмивка, актрисата Неда Спасова прие ново, при това двойно професионално предизвикателство - за пръв път да участва в комедийно шоу, в което да играе самата себе си и да допусне зрителите в личния си свят, разказвайки откровено весели истории от своя живот. "Много се надявам "Само, ако знаеха" да е точно онова разтоварващо нещо за ума, с което просто да разсмеем хората, да ги разведрим, развеселим, пък може и за кратко да ги замислим, ама за хубаво", споделя актрисата за новото комедийно шоу.

На 5 март от 21 часа на сцената в столичния клуб "Сити Стейдж" (City Stage) ще излязат и нейните прекрасни колеги Йоанна Темелкова, Мартин Димитров и Радослав Владимиров. Това ще бъде тяхната нощ на откровенията. Да си актьор не е лесно. Обаче да играеш себе си е още по-трудно. И забавно. Да се самоиронизираш си е изкуство и говори много за уменията и въображението на един артист. 

Четиримата актьори, известни преди всичко с драматични роли от киното и театъра, са написали сами личните си истории и са подготвили едно страшно забавно откровение в стил стендъп комедия. За всеки от тях това е своеобразен дебют в този комедиен жанр. Стендъп комедията е един от най-любопитните и стимулиращи ума представления. Името на жанра (Stand up Comedy) произлиза от това, че комикът представя шоуто си прав пред публиката. "Само, ако знаеха" обаче няма да е типичен стендъп, в шоуто специално участие ще има и певицата Габриела Колева - GABO, която ще задава тона на следващия участник. 

Само преди дни Неда Спасова стана победител в категорията „Актьорско майсторство" на присъжданите от Фондация "Стоян Камбарев" призове за млади творци в България.

През 2014 г. тя завършва Актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ в класа на режисьора проф. Маргарита Младенова. От февруари 2018 г. Неда Спасова е част от трупата на Театър "София." Играе и на сцената на Театрална работилница „Сфумато". Неда е познато лице и от малкия и големия екран. Тя участва с главни роли в сериалите „Откраднат живот" и "Братя", както и във филмите "Дамасцена", „Останалото е пепел", „Ботев", „Случаят Тесла", "Защото обичам лошото време".

Часове преди премиерата на "Само, ако знаеха", обхваната от сладко сценично вълнение, Неда Спасова се съгласи да отговори на няколко въпроса на Lupa.bg и да сподели за нейните мотиви да приеме ново актьорско предизвикателство и да се впусне в комедийно шоу.

Снимка: Кирил Станоев

- Неда, защо реши да предизвикаш себе си и за пръв път да участваш в стендъп комедия? Какво те заинтригува, за да се впуснеш в това професионално пътешествие?

- През пролетта на миналата година се запознах с продуцента Денис Ставров и тогава той ми сподели: "Много искам да правим комедия". Аз му отговорих, че и аз искам да правим комедия. Не очаквах, че ще ми предложи стендъп комедийно шоу. Ние се лишихме от наименованието "стендъп", защото е доста ангажиращо и в България има доста по-опитни стендъп комедианти от нас.

Залагаме на комедийно шоу с лични истории. Когато Денис ми предложи да направим такъв тип комедия му казах: “Давай да пробваме! Аз нямам чувство за хумор, не мога да разсмивам хората. Не знам какво ще стане, но все пак нека да пробваме!” (смее се)

Дълго търсихме режисьор, който да застане зад този проект. Георги Кючуков се съгласи да работим заедно, той ни помогна като редактира нашите текстове. Всички истории са наши, но те трябваше да придобият една по-специална форма, така че да се превърнат в част от комедийното шоу. Няма как просто да застанеш и да разказваш дълги истории, те трябваше да бъдат разчупени по някакъв начин. Аз бях изписала такива романи, че Жоро Кючуков се чудеше как да ги редактира. (смее се) Историите сами по себе си са смешни, но са дълги и трябваше да се пипнат.

Навих се да участвам в това комедийно шоу, макар че в началото не знаех как точно ще го направим. Денис ми каза, че е поканил и Йоанна Темелкова, Мартин Димитров и Радослав Владимиров - една отборна групичка от сериала "Братя". Ние вече се познавахме добре, макар че в "Само, ако знаеха" всеки излиза индивидуално на сцената.

Последния месец се събирахме на общи репетиции и усещах приятна атмосфера, усещах, че съм сред хора, с които съм работила и от които не се притеснявам. Познавам тяхното поведение и чувство за хумор. И се чувствам много приятно в тази конфигурация, в която сме се събрали. 

- Освен че за пръв път изпълнявате комедийни роли вие реално сте и автори на това комедийно шоу.

- О, да. Ние цяло лято коментирахме темите, за които всеки от нас ще говори. Беше малко сложен процес, защото всеки имаше и други професионални ангажименти, а за да седнеш да пишеш ти трябва спокойствие и време. И затова беше дълъг период на писане на тези истории. На моменти те са доста преувеличени, за да звъннат в пространството. Слушах за пръв път историите на Мартин и се заливах от смях. Той има страхотно чувство за хумор. Разказите на Радо и на Йоанна също са супер смешни. Надявам се, че ще се получи наистина смешно и по този начин истински ще усмихнем хората. 

- Лесно или трудно е да играеш себе си и да разкриваш душата си пред зрителите? 

- На мен лично това ми беше най-трудното. Не съм репетирала как да съм себе си. Но да застана пред 100-200 души и да говоря за собствения си живот по начина, по който по принцип говоря, за мен беше една голяма пречка. Не съм сигурна, че все още съм я преодоляла. Но мисля, че имам някакъв напредък в това отношение.

В случая на сцената ти трябва да си такъв, какъвто си в живота - със своето чувство за хумор, със самоиронията, която притежаваш, с жестовете и мимиките си, наистина да си себе си. И четиримата сме свикнали да играем нещо друго. Да се занимаваме с някакъв друг човек, да доизграждаме образа му, както ние намерим за добре, а не да сме себе си. Да бъдем себе си на сцената - това беше предизвикателство и за четирима ни. Така че никак не е лесно. Вълнувам се много и малко ме е страх.

Досега като съм гледала стендъп комедианти в България съм си казвала: "Това е супер лесно. Заставаш и просто говориш." Нищо подобно! Ужасно трудно е. Няма да кажа, че е по-трудно от другите роли, но е точно толкова трудно, колкото да играеш и друга роля, да работиш с персонаж и с чужд текст. Много е сложно. Възхищавам се на хора като Георги Кючуков, който за мен е страхотен и е един от най-добрите стендъп комедианти в България. 

- Какво би казала на зрители, които си мислят, че да си актьор е лесно - излизаш на сцената, казваш си заучените думички и айде чао?

- Хората имат право да мислят и да пишат каквото искат. Но подценяването на творческите професии, на професията на актьорите и на музикантите не ме прави щастлива. Някои хора не приемат творците насериозно, защото от тези професии не зависи човешки живот, човешко правосъдие или опазването на обществения ред. От гледна точка на битовото ни съществуване творческите професии изглеждат по-елементарни, защото като че ли от тях нищо не зависи. 

Но те са една искричка вдъхновение, която те кара да се почувстваш по-добре и да се разтовариш. Не виждам нищо лошо в това да се разтовариш с някакъв творчески проект - филм или театър. Много отдавна съм спряла да се обяснявам и да се опитвам да докажа на някого, че аз съм права. Ако някой има интерес и ме попита за актьорската работа ще му разкажа.

В никакъв случай няма да му откажа. Но няма да се заяждам с когото и да било и да го убеждавам, че моята професия е сложна, каквато наистина е, макар някой да не го приема.

- Струва ми се, че в спектакъла "Скрити лимонки" на Театър "София", в който ти участваш, има елементи на стендъп комедия и в този смисъл този жанр не ти е съвсем непознат.

- По-скоро имам опит да застана сама пред публиката, но в "Скрити лимонки" съм под шапката на една героиня, която има своите си проблеми. Там ми е по-лесно, защото изобщо не се занимавам със себе си. Когато миналата година репетирахме "Скрити лимонки" имаше заченки на стендъп, но нямаше как да е стендъп комедийно шоу, защото това не са нашите истории, а историите на чужди жени и тези истории са описани от драматург. Но всяка една от актрисите си намери комуникация с публиката - нещо, което е много важно в такъв тип комедйно шоу, каквото се опитваме да направим със "Само, ако знаеха". Това е комуникация тип импровизация.

В "Скрити лимонки" не импровизираме. Там не е стендъп комедия, макар че имахме такива мисли и опитахме да има малко такъв тип форма - съвсем елегантно, докато сега в "Само, ако знаеха" тепърва ще разберем какво сме направили, когато се срещнем с публиката. Жоро Кючуков ни каза, че много важни са импровизациите.

По време на репетициите си задаваме въпроси и си даваме различни отговори, за да видим как човекът, който си разказва историята, ще реагира и ще импровизира. Защото всеки път някой от публиката ще ти дава различни отговори и ти някак си си длъжен да направиш смешката от отговора на някой от зрителите и да продължиш историята си по начин, свързан с отговора му. Много е важно как ще реагираш. Мисля, че импровизацията е нещо, което ще развиваме с времето. Защото тя е нещо съвсем друго.

- Със "Само, ако знаеха" ще предизвикате и себе си, и зрителите, а пък публиката ще ви предизвика да импровизирате. 

- Мисля, че всички ще са предизвикани и много се надявам после да не ни замерят с домати и банички (смее се).

- Не се притеснявай, ще бъда фейс контрол и ще изям всички банички и домати, които публиката носи. Ха-ха.

- Надявам се да ни приемат положително. Ние сме много откровени в историите си и вярвам, че откровеността и истинността винаги печелят. Мисля, че хората ще се разведрят и ще се зарадват, че това наистина са наши преживявания. И че за нас е ценно и скъпо да ги споделим с хората. Надявам се зрителите да са мили с нас заради това, че разказваме лични истории.