Актьорът Кире Гьоревски пред Lupa.bg: Няма лесни и трудни роли, всяка роля носи тежест и радост

Актуално интервю
17:47 - 09 Юли 2021
8441
Актьорът Кире Гьоревски пред Lupa.bg: Няма лесни и трудни роли, всяка роля носи тежест и радост

Кире Гьоревски е роден на 6 май 1982 г. в Битоля, тогава в Социалистическа федеративна република Югославия, където израства и завършва средното си образование. След това заминава за София и започва да учи пантомима и Комедия дел арте в НАТФИЗ в класа на професорите Александър Илиев и Александра Хонг. Дипломира се през 2006 г., а две години по-късно завършва и танцова академия за съвременни танци. През 2012 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класа на проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев.

Кире Гьоревски участва и в знаменитите спектакли в Театрална работилница „Сфумато“ - „Станция Елабуга“ и „Станция Астапово", режисирани съответно от проф. Младенова и от проф. Добчев. Спектакълът на Маргарита Младенова беше посветен на Марина Цветаева, а на проф. Иван Добчев – на Лев Толстой. Двата спектакъла бяха част от една обща програма на Театрална работилница „Сфумато“, която се казваше „Изход“.

През 2013 г. македонският актьор играе за Драматичния театър „Гео Милев“ в Стара Загора в ролята на Ромео в „Ромео и Жулиета“. От 2018 г. играе ролята на Димитър Общи в „Наблюдателите - хипотеза за отвъдното“ към Народен театър „Иван Вазов“. Разписва се с участие в сериала "Пътят на честта", а през пролетта на тази година зрителите го гледаха в интригуващата роля на снайпериста Ивица Божич в сериала Отдел „Издирване“.

В първото си интервю за българска медия талантливият Кире Гьоревски разказва какво го е мотивирало да се насочи към актьорското майсторство, за студентските си години в НАТФИЗ, за ролите си в Македонския национален театър в Скопие и в Народния театър "Иван Вазов" в София, както и за последната си филмова роля - в българския сериал "Отдел Издирване".

Снимка: Калин Николов

- Г-н Гьоревски, имате зад гърба си завидна актьорска кариера и в Македония, където сте роден, и в България, където сте завършил НАТФИЗ. Последната засега среща на българските зрители с вас беше в сериала „Отдел Издирване“. Бихте ли споделили с какво ви привлече вашият герой хърватския снайперист Ивица Божич и защо приехте да изиграете тази роля?

- Тази роля за мен беше доста предизвикателна. Тя е комплексна роля защото не става дума за обикновен терорист или убиец, а образ, който дълбоко в себе си носи психологическа структура и сложен емоционален заряд. Това са главните точки, от които започнах да изграждам ролята.

Също така от голямо значение е, че този образ живее из комплексните и актуални балкански лабиринти. И въпреки че носи определена ”отрицателна черта“, той актьорски изразява многопластови емоционални взривове, най-много защото той не разполага с много вербални и показни говорни състояния, а най-вече вътрешни експресии.

Беше много приятно да се работи с такъв екип –  с актьори, които знаят прекрасно да оркестрират цялата актьорска композиция. Това те засилва още повече като актьор, като характер и има положителна роля за целия проект.

- Сложно ли е да се играе отрицателни герои?

- По-различно е, тук не можем да говорим за сложно или за лесно. Всяка една роля носи своето бреме, тежест и радост. И когато става дума за театър или за кино отношението на актьора към ролята си не е като в живота. Тя е сложен творчески и мисловен процес, израз на друго живеене.

Снимка: Красена Ангелова

- Тренирал ли сте бойни изкуства и стрелба?

- Да. От дете съм имал афинитет към най-различни спортове. Днес това ми е от голяма полза, защото ме поддържа както във физическа, така и в ментална кондиция и тонус и ми помага в работата ми като актьор. Тренирал съм бокс, кик-бокс, шах, домино и "Не се сърди човече" (смее се). Относно стрелбата - на снимачната площадка беше професионалистът Боби, който ни помагаше за сцените. Научих много нови неща, а някои вече ми бяха познати от казармата.

- Щях да ви попитам дали сте ходили в казармата?

-  Да, бил съм в казармата. И като войник бях включен в определени деликанти войнишки ангажименти. От там използвах доста опита като материал за изграждането на ролята ми в „Отдел Издирване“.

- Мултинационален екип засне „Отдел Издирване“ – българи, македонци, хървати. Как се стиковахте?

- Продукцията е българска. От Хърватия дойде нашата прекрасна колежка и актриса Ива Михалич, която играе сестрата на Ивица - Нера. Аз говоря сръбски език, а в сериала играя хърватин и за да постигна перфектния и автентичен говор на хърватския, който е по-различен от сръбския, имах помощта на Ива. Получи се страхотна съвместна работа. Тя ми помагаше с хърватския, а аз нея с българския. Целият екип - от А до Я - всички са супер професионалисти. Съдействахме си, помагахме си и като човеци, и като професионалисти. Беше прекрасен период, добър опит и прекараното време да снимам с такива хора актьори, режисьори, оператори, сценаристи, осветители, всички до един, ме направи щастлив. И ми се иска най-искрено това да не приключи. 

Снимка: Петър Вълчев


- И как решихте да се насочите към НАТФИЗ и да кандидатствате пантомима?

Моето кандидатстване в НАТФИЗ не е ни малко случайно. То има своя дълбок генезис и постоянна любов към сцената: като актьор, мим, хореограф - изобщо съвкупности от сценични изкуства. Първоначално започнах с пантомимата, която за мен е своего рода трансцендентен баланс помежду жеста и жестикулацията и спиритуалния вътрешен израз. Имах късмета в цялото това сценично себеоткриване да работя с моите преподаватели Александър Илиев и Александра Хонг.

- Сега говорите с лекота на български. Но когато сте кандидатствал за НАТФИЗ беше ли ви сложно да говорите на български на приемните изпити?

- Беше ми сложно, макар че разликата не е много голяма, но има доста различия в акцента, които те спъват.

Например диалектът ми от Битоля е малко като картечница – та-та-та, та-та-та. В началото, като дойдох в България, беше много странно, защото когато хората говорят на български има една мелодичност и напевност, а аз говорех по-рязко. Когато кажех: „Здрасти, брат, кво става?“, хората се отдръпваха и казваха: „Кире защо ни се караш“. (смее се) И аз отговарях: „Карам ти се? Не, не ти се карам, ние така си говорим.“

Трябваше ми малко време, докато уловя този ритъм на говорене. Но пък в пантомимата и не ми трябваше толкова българския език, защото там говориш с езика на тялото.

- Родителите ли ви насърчиха да станете актьор?

- Най-близките ми хора винаги са ми били подкрепа.

- След пантомимата завършвате и актьорско майсторство за драматичен театър при проф. Иван Добчев и проф. Маргарита Младенова пак в НАТФИЗ.

- След като завърших пантомима продължих със сценичното си изграждане и започнах да посещавам уоркшопи, около 40-тина, специализация за съвремени танцови техники и хореография, които най-много се провеждаха в България, Македония, Сърбия, Хърватска, Словения, по-късно се включи и Босна. Всичко това даде резултат с "Икар" за дебют за пърформанс и един солиден опус на авторски хореографии. Сценична ми любов не беше изчерпана с пантомимата и танца. Моето огромно желание беше да бъда и актьор. Имах голям късмет моето обучение да продължи при проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев.

Художественият ми ръководител е проф. Младенова, но моят професор е Добчев. Имахме много моменти в самия процес на обучение, които не бяха леки, но това беше нещо, което ме инспирираше и винаги подтикваше напред. Но в крайна сметка това нещо допринася за много от нещата, които притежавам днес като мисъл, като начин на работа, дисциплина, естетика и художествено кредо. За това проф. Добчев има най-голяма заслуга.

В момента съм актьор в Македонския народен театър. Минаха почти десетина години, откакто съм завършил НАТФИЗ и сега все още ми се връщат много от нещата, които са ми казвали моите професори. И признах това на Добчев – че едно нещо не е казал, което да не е така. И сега, когато примерно се срещам с проблемни ситуации, вече по някакъв начин съм предупреден и съм подготвен да се справя с тях, благодарение на проф. Иван Добчев. И му изказвам безкрайна благодарност, уважение и почит. Аз се гордея с моя професор и ако трябва да избирам отново пак ще отида да уча при него. Нищо няма да ме разколебае да направя това нещо. 

- Вие като Телец с рогата напред ли сте? Роден сте и на 6 май, когато православните празнуваме Гергьовден. Във вас има ли и нещо войнско?

- Животът е борба. Свети Георги ми е закрилник. Не е случайно да си роден на този ден. Даже са ми казали, че имало буря – трещяли гръмотевици и светкали светкавици. Но вече минах 35 години и сега нали казват, че вече ми влияе асцендентът, а той е Лъв. (усмихва се)

Снимка: Кире Галевски

- Вярвате ли, че в предопределеността и че хората може да си пасват зодиакално? И един не много сериозен въпрос - четете ли си сутрин хороскопа?

- Не, не го чета. Не вярвам в хороскопите по медиите и пресата. Но в астрологията вярвам. Това е тема, която е извън границите на ежедневното и реалното,това е метафизика. Всичко е прекалено точно създадено така до детайл, за да бъде случайно. Например Юпитер е най-големият защитник на планетата Земя. Даже скоро гледах един документален филм и там беше показано как Юпитер измества линията на една комета, която щяла да помете Земята. Как е възможно толкова точно да са нагласени планетите и да взаимодействат като жив организъм в една полифония.

- В кои постановки играете в Македонския национален театър?

- Една година бяхме в тази пандемична ситуация. Последните месеци вече започнаха да се играят представления. Последните няколко години театърът има доста добра продукция. Мога да се похваля с режисьори като Явор Гърдев, Александър Морфов, Галин Стоев, Андрей Жолдак, Паоло Маджели, Томаш Пандур - светла му памет. Има хубав спектър на представления. Там играх и при Явор Гърдев, и при Галин Стоев, и при Морфов. Играл съм и в „Майстора и Маргарита“ под режисурата на Иван Поповски, който живее и работи в Москва. „Силян Щъркела“ по Марко Цепенков, драматизация на Деян Дуковски, също имаше успех. Така че заповядайте на театър в Македония.

- В българския Народен театър участвате в пиесата на Константин Илиев под режисурата на Явор Гърдев „Наблюдателите - хипотеза за отвъдното“. Там играете Димитър Общи. Сложен характер. Запознахте ли се подробно преди това с образа на Димитър Общи в българската история?

- Съвместната ми работа с режисьора Явор Гърдев е дългогодишна и доста успешна.
Първо бих споменал антологическото представление „Хамлет“. Тук открих една нова визия и мисъл за съвременния театър. Едно по-различно тълкуване на Шекспир.
В този контекст бе и представлението „Палачи“ от Мартин Макдона в Македонския национален театър в Скопие и „Наблюдателите-хипотеза за отвъдното“ в Народния театър “Иван Вазов.

В „Наблюдателите“ изследвахме един нов театрален език, в който доминира пост-модернистично изследване на историческите проблеми. Димитър Общи покрай неговия революционен идеал и борбеност е представен като предател. Но въпреки това той защитава собствения си идеал и истина. Отстоява себе си като характер, винаги недооценен и неразбран, войнствен и мислещ. В пиесата се срещат и Ботев, и Достоевски, и Кант –  исторически личности, които в едно чистилище разкриват различни факти. Така например един от персонажите - Станимир Станчев пита Достоевски дали построяването на съвременното общество зависи от една детска сълзица. Ботев също пита: „Турските деца не плачат ли?“

В „Наблюдателите“ има етика, има морал, има история. Пиесата е многопластова. Като съм на сцената и в буквалния смисъл наблюдавам другите герои, аз всеки път научавам нещо ново и получавам нова информация. Всеки нов проект ме обогатява като личност и като актьор, за което съм много благодарен. Проф. Младенова казваше, че актьорската игра е като часовников механизъм – всяко едно зъбче да си бъде на мястото и да бъде точно. Защото едно зъбче да го няма и стрелките винаги ще ти прескачат. Точно това се случва и в представлението - работим и действаме като часовник. „Усъвършенстването на отделната човешка единица господа, това е решението“, както казва Достоевски.


Кире Гьоревски като Димитър Общи в спектакъла на Явор Гърдев "Наблюдателите: хипотеза за отвъдното" в Народния театър. Снимка: Стефан Н. Щерев

- Между България и Република Северна Македония има напрежение на високо ниво. Има ли нещо, което да ни обединява и то да е по-силно от това, което ни разделя? Вие живеете и работите и в Македония, и в България. Какво си мислите по този въпрос?

- Израснах в Македония, но съзряването ми беше тук, в България. Имам много приятели и познати в Македония, както и тук. За мен те са две платформи, на които аз мога да се изявявам и да работя това, което обичам. Като Кире, не като актьор, а като човек, мога да кажа, че винаги определям хората по човечност, а не по националност. Ние можем да творим и да сеем една друга светлина на сцената, да създаваме светове, които са по-далечни от тривиалното ежедневие. Затова и съществува театърът – да подарява на хората нещо, което не можеш да го срещнеш в ежедневния живот.
Любовта винаги обединява всички.

- Какво бихте искали да получите още от живота и от професията?

- Приятни изненади. Да има добрина, да има хубави, оригинални идеи, да има светлина, удовлетворение от работата и най-много хората да се учат на това какво е любов във всеки един възможен аспект. Не говоря само за партньорските отношения –мъж с жена, а говоря изобщо за любовта – любов към природата, към живота, към животните, към слънцето.

- Играл сте ролята на Ромео. Има ли у вас тази романтичност на Ромео?

Ромео за мен не е романтичен, а е радикален. Всеки един човек според мен трябва да се стреми към безусловното добро и собствената истина за съществуването му тук на земята. Макар че 70-80 % сме създадени от вода, сме създадени и от материали, от които са създадени звездите. Притежаваме още едно нещо, както един гуру казва: „Аз не съм моят ум, аз не съм моето тяло.“ Това са неща, които са ни дадени на заем, а онова другото по някакъв начин ни свързва с космическото, безкрайното. Аз така го разбирам. Сцената винаги е по-повдигната от зрителското място точно, защото е едно друго измерение на случване. Не знаем накъде вървим, не можем да разберем какво ни носи бъдещето. Но пък можем да се научим от грешките в миналото, преследвайки и приближавайки се към целта.


Челната дясна снимка е на Красена Ангелова