Огромен срам след 117 години!

Отборът на Ливърпул продължава да е в отчайваща форма. Вчера английският шампион претърпя поражение с 0:3 на „Анфийлд“ от Нотингам и това е най-голямата загуба от този тим след невероятните 117 години.

Форест победи мърсисайдци с 5:1 през 1908 г. и записа и първата победа в историята на стадиона на мърсисайдци.

Ливърпул е в много слаба форма, като в последните седем мача е загубил шест, тоест е паднал е осем от последните 11 срещи във всички състезания, което е една от най-лошите серии на отбора през последните години.

Кошмарът, който Ливърпул преживя на "Анфийлд" срещу Нотингам Форест в събота следобед, вече не може да бъде тълкуван като инцидент, а като ярка индикация за сериозна системна криза, в която отборът на Арне Слот потъва с ускорение.

"Червените", които носеха аурата на непобедимост и стабилност, сега изглеждат разпилени, хаотични и лишени от онези хъс и постоянство, които бяха отличителни за стила на Слот през дебютния му сезон на Острова.

А загубата с 0:3 от Форест не бе просто поредният тежък резултат - тя бе символна за срив в увереността, за липсата на идеи и на неспособност да се реагира, когато съперникът те подлага на напрежение.

Присъствието на директора Том Вернер на трибуните допълнително подчерта драматичността на ситуацията. Босът видя от ложите една от най-бледите и безидейни продукции на Ливърпул у дома от години.

Думите на Слот след мача, че резултатът е "много, много лош", бяха точни за моментната ситуация след самия двубой, но и твърде голословни спрямо мащаба на кризата.

Да загубиш шест мача от последните седем във Висшата лига е катастрофална статистика за всеки треньор, но когато ръководиш клуб като Ливърпул, тя добива още по-тежки измерения.

Особено когато идва след кампания, в която тимът полетя при новия си мениджър, който изглеждаше като повече от стабилен наследник на Юрген Клоп.

Статистиката е безмилостна. Две поражения в последните три домакинства са толкова, колкото в предходните 53.

Намалялата агресия на тима е повече от обезпокоителна, а начинът, по който Ливърпул получава голове, показва липса на концентрация, увереност и дисциплина.

Слот похарчи 450 милиона паунда през лятото и въпреки това отборът изглежда не просто по-нестабилен, но и по-слаб, отколкото беше преди инвестициите.

За съжаление на верните сърца на "Коп", трансферът на Александър Исак за 125 милиона лири се превърна в емблема на този регрес. Шведът, от когото се очакваше да блести още по-силно в сравнение с Нюкасъл, изглежда като чуждо тяло в тима на мърсисайдци.

Приносът му е минимален, а влиянието му върху играта - почти нулево. Смяната му в 68-ата минута даже закъсня и е под сериозна въпросителна дали Слот не трябва да прекрои атаката си за следващите важни мачове.

Но Исак не е единственият проблем. Целият отбор рухва с напредването на мачовете - рухва физически, психически, тактически...

Напук на критиките, единствено Мохамед Салах показва импулса и отдадеността, които се доближават до познатото ниво. Останалите са в състояние на очевидна игрова криза, а Слот изглежда безсилен да обърне посоката след онази първа загуба от Кристъл Палас през септември, когато късният гол на Нкетия отвори пукнатината, която скоро след това се превърна в пропаст.

Да се смени защитник като Конате с нападател като Екитике още в 55-ата минута излъчва отчаяние, а не стратегическа визия. Такива ходове подсказват объркване и наивно търсене на бързи решения, което почти винаги е грешен подход.

Статистиката, която описва положението, е стряскаща. За втори път в историята си Ливърпул губи шест от първите си 12 мача. Само три други шампионски отбора са започвали защита на титлата си толкова лошо.

А за първи път от 1965-а мърсисайдци губят последователни мачове в първенството с три или повече гола разлика. Това не са просто лоши резултати - това е безпрецедентен срив за мащаба на клуба.

Проблемът със статичните положения също е показателен: девет допуснати гола от корнери и свободни удари - колкото за целия минал сезон.

Да не се спираме детайлно на случилото се срещу Форест, но вторият гол на гостите, дошъл само 39 секунди след началото на второто полувреме, унищожи всяка идея за възможен обрат.

Той показа колко лесно може да бъде пробит Ливърпул и колко малко съпротива оказва тимът, когато е притиснат.

Интензитетът и характерът, които бяха запазената марка на отбора под ръководството на Клоп и които продължиха да съществуват при Слот през миналата кампания, са почти напълно изчезнали.

Късните победи от началото на сезона се оказаха само козметика, която временно прикриваше пукнатините. Сега фасадата се срутва, а под нея се разкриват сериозни структурни проблеми.

Третият гол на Морган Гибс-Уайт окончателно разсея всякаква надежда и доведе до масово напускане на трибуните. Публиката не освирка своите, но тишината и примирението бяха далеч по-обезпокоителни. "Анфийлд", който толкова често сам е печелил мачове, този път беше безмълвен и безсилен.

Титлата вече е химера - няма шампион, който да е защитил трофея си с актив от 18 точки след 12-ия кръг.

Със сигурност Ливърпул от сезон 2025/26 няма да е първият, който ще промени тази вечна статистика.

В този момент битката не е за първото място, а за финиш в топ 4. Но дори и това изглежда като колосално предизвикателство в настоящата ситуация.

Ако Арне Слот не намери спешни и адекватни решения, ако не стабилизира отбора и не върне дори част от миналогодишния му облик, напрежението върху него ще стане непоносимо.

Нидерландецът едва ли е в непосредствена опасност да бъде освободен, но краят на търпението във великата игра на това ниво винаги е далеч по-близо, отколкото изглежда. Даже и в институция на футболната любов като Ливърпул.