Актьорът Леарт Докле пред Lupa.bg: За един снимачен ден в „Без крила“ свалих 4 килограма от тренировки

Леарт Докле е успял да разчувства със силното си превъплъщение във филма "Без крила" шампиона по лека атлетика Петър Дачев - човека, чийто образ актьорът пресъздава във филма. Това разкри самият артист в интервю пред Lupa.bg дни преди официалната премиера на лентата на режисьора Ники Илиев и продуцента Башар Рахал, която тръгва по кината на 6 декември. Това е и най-голямата награда, за която един актьор може да мечтае - да разплаче реалния персонаж.

"Без крила" е създаден по действителен случай и разказва живота на параолимпиеца Михаил Христов, световен шампион по дълъг скок, от момента, в който губи двете си ръце при инцидент с електрически ток и решението, което взима да се занимава професионално със спорт. Героят минава през катарзиса да започне нов живот без ръце, а в неговата физическа и психологическа битка му помага неговият треньор - Петър Дачев. Как изгражда неговият образ и какви общи черти на характера открива между известния лекотлет и себе си - това разказа пред Lupa.bg Леарт Докле.

Роденият в Албания актьор има богат опит пред камерата и на сцената. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“ в класа на проф. Пламен Марков. Леарт е сред отличниците на випуск 2013 в Академията и е носител на приза “Най-най-най”. Пътят му към сцената вероятно е предопределен и е част от неговото ДНК - Леарт е израснал в артистична фамилия. Баща му - Зехрудин Докле е известен актьор и режисьор, писател и преводач на българска литература, майка му – Клеопатра Докле е певица. Сестрите на Леарт - Боряна (Бора) и Олта също поемат по пътя на изкуството. 

Родът Докле пък е от албанското Борье, едно от 11-те прабългарски села в район Гора, който днес се намира в Северна Албания. Селищата са съществували още от времето на цар Асен II. Хората, които ги населяват, все още пазят традициите и езика си – старобългарски. Фамилията "Докле" също е с български корени, тъй като „докле на архаичен български означава докога“.

Вероятно няма и нищо случайно, че Леарт Докле не само се интересува от историята на своя род и от традициите, но и като актьор пресъздава образа на една от най-значимите личности в българската история - поета и революционер Христо Ботев. При това в две постановки в Народния театър - в „Хъшове“ на режисьора Александър Морфов и в "Наблюдателите: Хипотеза за отвъдното" на Явор Гърдев. Наред с театъра актьорът, който владее още пет езика заедно с българския - албански, английски, италиански, гръцки и испански, прави успешна кариера и в киното. Участва във филмите „Септември в Шираз“, "Воевода“, „Врагове“,  "Берлингуер. Голямата амбиция" и др., както и в телевизионните сериали „Под прикритие“, „Стъклен дом“, „Пътят на честта“, „Братя" и др.

Леарт Докле заедно с част от екипа на "Без крила" представи предпремиерно филма в Бургас и Лондон. Пред Lupa.bg актьорът разказа с какво лично го е вдъхновил филмът и сподели и за друга филмова премиера с негово участие - историческия италианско-български филм "Берлингуер. Голямата амбиция".

- Леарт, как се подготви за ролята на треньора по лека атлетика и европейски шампион по скок на дължина Петър Дачев във филма „Без крила“?

- Отне доста време, но беше период, изпълнен с много пот, много любов, силни емоции и с много желание образът на Петър Дачев да бъде представен по най-добрия начин. Защото за мен той е много голям но скромен човек, който заслужава неговата гледна точка, да бъде представена по най-добрия и стойностен начин.

- Той беше ли консултант на филма?

- Първоначално продукцията нямаше такова намерение, но след като се включих в проекта, за мен беше изключително важно, Петър Дачев да бъде част от снимачния процес. За мен беше важно и много исках да се свържа с него, намерих контактите му и го помолих да се срещнем.

След като се видях с него и след като 100 пъти бях изгледал негови интервюта, осъзнах че всичко което съм усетил от него, е била една малка частица от това какъв е той всъщност. Помолих го да ни тренира и да ни помага в процеса, защото по този начин ще можем да се учим от извора, който е учил самия Мишо Христов. Това ми помогна страшно много да мога да се подготвя максимално за ролята си, черпейки от контакта ми с Петър.

Режисьорът на "Без крила" Ники Илиев и актьорите Наум Шопов и Леарт Докле по време на снимките на филма в Бургас

- Кое беше най-голямото предизвикателство за теб в тази роля, имайки предвид, че твоят герой има реален прототип?

- Едно от най-трудите неща е, че Петър Дачев има една специфика на говора и специфика на движение, на ходене и на изразяване, като емоционалност. За мен това беше изключително интересно, защото на външен вид може човек да си каже, че може би е по-студен и по-пестелив откъм думи, но аз много бързо успях да разбера, че зад тази може би, студенина или интровертност се крие всъщност огромно сърце и емоционален човек. Именно това за мен беше ключът към този образ. Безкористна любов и емпатия към хората.

Леарт Докле в ролята на лекоатлета и европейски шампион по скок на дължина в зала Петър Дачев и Наум Шопов като параолимпиеца Мишо Христов

- Откри ли допирни точки с твоя герой?

- Най-близкото до мен е, че на пръв поглед и двамата може би притежаваме някаква студенина. Казах си: „Ние всъщност доста си приличаме. Аз също съм много емоционален и чувствителен, но не винаги го показвам.” За мен това беше мостът между образа, Петър Дачев и мен самия.

- Ти спортуваш от дълги години, режисьорът Ники Илиев сподели, че си бил избран за ролята и заради отличната ти спортна форма. Но как физически се подготви за персонажа?

- Всички мои скокове във филма бяха заснети в един ден. В този ден аз свалих 4 килограма и като се прибрах вкъщи близките ми ме погледнаха много странно и възкликнаха: „Уау, какво ти се е случило?! Добре ли си?” Иначе тренирахме около 7 месеца, доста активно тренирах лека атлетика, учех позиции, темпо, крачки и т.н. Без помощта на Петър Дачев нямаше да мога да се подготвя толкова добре.

Параолимпиецът и трикратен световен шампион на скок дължина за хора с увреждания Михаил Христов, актьорите Наум Шопов и Леарт Докле, режисьорът Ники Илиев и операторът Симеон Кермекчиев по време на снимките на "Без крила" в Дубай

- Ти ходи ли да гледаш състезания по лека атлетика?

- На живо имах удоволствието да гледаме състезания по лека атлетика, когато бяхме в Дубай на едно голямо първенство. Тренировките, свързани с ролята ми в „Без крила“, бяха свързани с много потене и с много висок пулс като ежедневие. Аз лично свършвах с леката атлетика примерно сутрин или вечер и в остатъка от времето ходих на фитнес, за да се подготвя за ролята. 15 години съм тренирал бокс и имам син колан по бразилско жиу-жицу. Цял живот се занимавам със спорт и смея да кажа, че съм доста активен човек. Но определено беше нужно чисто съзнание и друг вид настройка и подготовка за леката атлетика.  

- Имаш ли дубльор във филма?

- Не. Това рядко се прави в киното.

При Наум (Шопов-младши, който играе ролята на параолимпиеца Михаил Христов, б.ред.) имаше дубльорство и то от самия Мишо Христов. При мен нямаше, но слава Богу късметът беше на моя страна.

- И той явно е.

- Да, така е.

- Петър Дачев как те възприе като човека, който ще го изиграе на голям екран?

- Той присъстваше на терен на някои от сцените. Гледах максимално да взема от него и да се уча от него, за да мога да вляза в неговия образ и да го представя във филма. Дори някак си бях съумял да измисля няколко нюанса по сценария, които подозирах, че са били като мисли на Петър Дачев, но може би той никога не ги е изказвал по този начин.

И когато той погледна една такава сцена се разчувства истински и през сълзи ми каза, че е много трогнат.

- Това е голям комплимент.

- Да, беше много голям комплимент за мен. Когато ми го каза това и все едно ме хвана буца в гърлото. Веднъж помня как ми каза че, е сигурен, че ще се справя добре с неговия образ. Това ме укрили, но беше голяма отговорност.  

- Теб по какъв начин като актьор и човек те вдъхнови „Без крила”?

- Филмът ме промени от гледна точка на това да разбера какви са възможностите на хората и по специално на хората в неравностойно положение. Отвориха ми се очите, че човек няма право да се оплаква, а трябва да дава най-доброто от себе си и никога да не се предава, каквото е посланието на филма. Бих казал, че това не е само филм на спортна тема и не е толкова филм за различните.

Това е филм за можещите и за хората, които не се предават пред нищо. Това е изключително вдъхновяващо, защото обикновено човек често забравя, че трябва да е благодарен, че е жив и здрав и че е на този свят.

Ако вярваш, независимо в какво положение си, винаги има път напред, винаги има какво да се постигне и винаги има какво да научиш или да преодолееш. Стига да вярваш, всичко е възможно наистина. Тези хора го доказват. Независимо в какво състояние си, когато не се предаваш, когато имаш някаква вяра, се появява и волята да не се предадеш и желанието да успееш повече. Изключително съм благодарен на Ники Илиев, за доверието, че съумяхме да си партнираме в изграждането на образа и на сценарната линия и че е от малкото творци у нас, лишен от творческо его.

- Леарт, имал ли си проблеми в България заради името си? Как се отнасяха децата към теб?

- Името ми винаги е будило някакво положително любопитство, защото е рядко срещано. Произходът на името ми е от „Лаерт” – гръцки воин, който е баща на Одисей и е герой в пиесата „Хамлет”. В Албания, където съм роден, двете букви са сменени и името става „Леарт”, което пък означава „роден от злато”. В 4-ти клас, когато дойдох в България, си счупих крака и една година ходих на училище с патерици. Преминал съм през това изпитание, не беше никак леко.

При децата винаги има едно желание да се приобщиш и да си част от група и децата много често могат да бъдат жестоки в желанието си да бъдат различни, специални или интересни. Понякога границите се сливат. Приеман съм като различен. В такива ситуации си проличават истинските и добрите хора. Имал съм щастието още от мига, в който влязох в училище в България, да се сприятеля с няколко момчета, с които и до ден днешен сме приятели.

Още тогава те бяха супер добри и емпатични и ме приобщиха, въпреки че дори не говорех български и отгоре на всичко бях и с патерици. Вече 25 години са ми най-добрите приятели. В такива ситуации е важно човек да прояви себе си и съответно хората отсреща да проявят себе си. Било то в положителна или в отрицателна посока.

Леарт в ролята на Димитър Йорданов-Боксьора в сериала "Братя"

- Всъщност ти веднъж си играл със собственото си име в един филм – в сериала „Братя”, когато твоят персонаж Боксьора трябваше да избяга в Албания и мафията ти подготви фалшиви документи.

- О, да вярно. Това беше мое предложение към сценаристите като намигване към мен самия и те се съгласиха, което беше готино. Но също съм играл и Лаерт от „Хамлет“ в Народния театър, постановка на Явор Гърдев.

- Ти какъв си в живота и как би характеризирал себе си? Какъв е Леарт извън сцената и извън снимачната площадка?

- Най-силното ми и водещо чувство е може би чувството за справедливост. Научил съм, че това е най-добрият път, по който аз мога да се чувствам добре със себе си и с решенията, които вземам в дългосрочен план. Също така съм доста емоционален и сензитивен. Съумявам бързо да усетя хората около мен и техните настроения, което от чувствителна гледна точка, това носи своите рискове. Но за радост тези неща помагат и в професията.  

- Вероятно обаче се затваряш, ако не срещнеш разбиране в отсрещната страна.

- Да, но обикновено затварянето се превръща в желание за търсене на истината и ако усетя, че това не е правилно и не е честно тогава се активизира чувството ми за справедливост.

Екипът на "Без крила" представи премиерно филма първо в Бургас, защото там протичат част от снимките. На снимката - Леарт Докле, Ники Илиев, Стeфани Обадяру, Михаил Христов и Наум Шопов

- В „Без крила” твоят герой е емоционално стабилен. Ти как достигаш до това състояние в живота, как намираш баланса между разума и чувствата?

- Това са два начина, по които да подходя към работата си и винаги гледам да ги съчетавам. Относно разума – старая се да бъда максимално честен и искрен с анализа на персонажите, които представлявам и разбира се, да бъда максимално справедлив към тяхната история и към тяхната гледна точка, била тя положителна или негативна. И след един суров, студен анализ винаги търся емоционалността от гледна точка на това какви са реалните дълбоки причини даденият персонаж да взима съответните решения било то на сцената или в киното.

Леарт Докле изигра преводача на популярния италиански политик Енрико Берлингуер в италианско-българския филм "Берлингуер. Голямата амбиция", чиято премиера бе на Киномания 2024. Филмът е сниман и в България

- Ти участваш и в българо-италианския филм „Берлингуер. Голямата амбиция.” С какво те грабна твоят герой?

- Аз играя преводача, който превежда по време на срещата на двамата лидери – на Италианската комунистическа партия и на БКП - Енрико Берлингуер и Тодор Живков. За съжаление моят герой загива по време на атентата срещу Берлингуер в София. Беше ми много интересно, че той е бил доста млад и същевременно доста кадърен в работата си.

Доколкото научих е бил доста чист човек и е харесвал това, което е правил. Научих и че Берлингуер е бил изключително уважаван и харесван политик, дори и до ден днешен.

Беше много интересно, защото една моя братовчедка, която живее в Италия, беше отишла да гледа филма, защото е фенка на Берлингуер като човек и политик. И се изненадала, че ме видяла да играя във филма и беше много впечатлена, че и аз участвам. Интересното беше, че имах възможността да играя на италиански – това е един от шестте езика, които говоря.

Беше готино да работя отново на този език и с такива творци, които участват във филма. 

- Предполагам, че владеенето на шест езика ти отваря много врати в киното и ти дава възможност да участваш в чуждестранни продукции?

- Да, би могло да се каже. Надявам се все повече да мога да използвам това и да го експлоатирам като възможност, защото все още не съм успявал да играя на всичките езици. Но се надявам един ден и това да се случи.

- Как се постига задачата зала 1 на НДК да се превърне в конгресната зала на КПСС в Кремъл?

- Има един единствен начин – с много професионализъм, с точно отношение спрямо историята и разбира се с много добри пари, които да направят това възможно, за да няма компромиси.

Като Христо Ботев в спектакъла на Явор Гърдев „Наблюдателите: Хипотеза за отвъдното“ в Народния театър

- В момента в Народния театър се играе една постановка с твое участие – „Наблюдателите: Хипотеза за отвъдното“, където ти играеш Ботев. Какво е за теб театралната сцена, тъй като тя е доста различна от киното?

- Това е едно прекрасно изживяване само по себе си и е различно. Много ми харесва в театъра това, че всичко се случва на живо, пред хората и за първи път.  И цялото пътешествие се случва тук и сега. Няма дубли, няма повторения. И самото изживяване е по-цялостно.

Актьорът изпълнява ролята и на един от четниците във филма "Воевода" на Зорница София

- Липсва ли ти, че в момента на сцената на Народния театър не се играят спектаклите на Александър Морфов - „Хъшове“, „На ръба“, „Полет над кукувиче гнездо“?

- Естествено, че ми липсват, защото това са едни от най-смислените представления, в които някога съм участвал.

Това бяха прекрасни възможности да продължавам обучението си, вдъхновението си, мотивацията си, което си е огромен плюс за всеки един актьор – да има възможността да бъде част от такива сърцати, разтърсващи, истински, дълбоки представления.

- Ти участва в протестите срещу уволнението на Александър Морфов като главен режисьор на Народния театър. Каква бе твоята мотивация да протестираш?

- Истината е, че не бих искал да бъде част от някакъв свят, в който да нямаме достъп до велики живи творци. Примерно племенниците ми, които вече са тийнейджъри, нямат възможността да видят неща, за които съм им разказвал и които съм им описвал и които съм искал те да видят.

- Какво ти предстои в близко бъдеще?

- Догодина очаквам нещо много голямо да излезе на екран, а именно един филм, който снимах в Лондон с уникален екип. Това е голяма продукция на „Амазон“ с Орландо Блум, Шон Бийн, Брайс Далас Хауърд, Ник Мохамед, Иън Макшейн. Влязох в друг свят – всичко е на различно ниво - и мащабът на проекта, и професионализмът и даването на възможност да бъдеш пълнокръвен творец от всяка една гледна точка. Всичко това беше уникално. Имах огромната чест да бъда сред хора, на които си бил фен. И изведнъж от фен заставаш рамо до рамо с тях и трябва да дадеш най-доброто от себе си и да си свършиш работата по най-добрия начин.