Да полетиш „Без крила” или как от аутсайдер да се превърнеш в шампион

„Без крила” - новият игрален филм на продуцента Башар Рахал и режисьора и сценарист Ники Илиев е най-дълбокият, най-емоционален и най-човешки филм, който кинотандемът е създал до момента. При това динамичната лента изненадващо е наполовина черно-бял, наполовина цветен. Ники Илиев и Башар Рахал имат зад гърба си няколко успешни филма в комедийния жанр, които се радват на голям зрителски интерес, но „Без крила” е съвсем различен и както Ники Илиев и Башар Рахал споделят: това е един много честен филм.

"Без крила" е филм, вдъхновен от реалната история на лекоатлета, параолимпиец и трикратен шампион на скок на дължина за хора с увреждания - Михаил Христов. Но и самият филм е не само смислен, но и мотивиращ и вдъхновяващ и носи дълбоки послания. 

По време на Фестивала за българско игрално кино „Златна роза" през септември във Варна критиката оцени достойнствата на филма и изтъкна, че с "Без крила" Ники Илиев е надскочил себе си и определено се наблюдава израстване в работата му като режисьор и сценарист. Това мнение напълно се споделя и непредубедени зрители, които вече успяха предпремиерно да видят новия български игрален филм, който тръгва в кината на 6 декември.

До тогава обаче зрители в различни български градове, както и в чужбина ще имат възможност да гледат "Без крила" на специални предпремиерни прожекции.

Имате щастливо детство и родители, на които винаги може да разчитате. Имате приятели и съученици, с които се разбирате. Детството ви не е лишено от нищо. Имате мечти, които следвате. Един ден обаче целият ви живот и всички ваши мечти се преобръщат на 180 градуса и вие се събуждате в болничната стая с ампутирани две ръце. Как да продължите да живеете оттук нататък? Как да възприемете себе си без ръце, как да преодолеете собствените си демони и страхове, така че и другите хора да ви приемат като пълноценен човек, а не да ви съжаляват за това, че сте инвалид? Как от аутсайдер да се превърнеш в шампион? И всъщност колко високо човек може да надскочи себе си?

Възможно ли е човек без ръце с две протези да стъпи здраво на краката си и да достигне до лични и спортни върхове, до които много хора без неговите проблеми не достигат заради липсата на мотивация, на решителност, на самодисциплина, на липсата на емоционална стабилност и на позитивно отношение дори и към неуспеха. Точно тези качества и сила на духа превръщат лекоатлета Михаил Христов не само в параолимпийски световен шампион в скок на дължина, но и в личност, която вдъхновява мнозина да се справят с трудностите и да полетят, дори и да нямат крила.

„Без крила” проследява живота на Мишо от момента, в който на 14 години губи двете си ръце при тежък инцидент с електрически стълб. В пороен дъжд волтова дъга се отделя от трафопост с напрежение 20 000 волта и през тялото на момчето преминава ток с изключително високо напрежение. Мишо оцелява, но ръцете му са ампутирани, защото са изгорени - едната до рамото, а другата до лакътя. На мястото на инцидента, сърцето му спира, но волята за живот надделява и детето оживява по чудо.

И започва своята битка. Битка, изпълнена с гняв и себеотричане, битка с родителите, състудентите и приятелите, битка в спорта и с треньора си, битка с момичето, в което се влюбва и с което изживява романтична история. Битка без крила, която обаче накрая ще изстреля параолимпиеца Михаил Христов на върха и която ще го превърне в трикратен световен шампион и в европейски рекордьор на скок дължина.

Той покри и норматива за параолимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г. Първата му лична, житейска и спортна победа е през 2016 г., когато все още много съмняващ се в собствените си възможности, той печели бронзов медал при скока на дължина в Гран При Дубай 2016.

Башар Рахал предлага на Ники Илиев да заснемат
"Без крила" и да кандидатстват в НФЦ

Идеята за "Без крила" хрумва преди три години на Башар Рахал, който се вдъхновява от мотивационна лекция на Христов. „Башо се е запознал с параолимпиеца Михаил Христов на едно мотивационно събитие. След изказването на Михаил всички в залата са плакали, а Башар ми се обади и каза: „Трябва да направим филм за това момче“, сподели Ники Илиев, който макар че в началото има колебания дали да се захване с този проект, се заема с написването на сценария и с режисирането на филма. Башар Рахал става пък продуцент.

Идеята за заглавието на филма "Без крила" също е на Башар Рахал - Мишо няма ръце, но всъщност лети.

"Ники в началото се дърпаше малко, това не е много неговото, но аз му казах: „Ники, нека да кандидатстваме в НФЦ първо за идея за сценарий и ако ни одобрят ще кандидатстваме и за проект за игрален филм", сподели Башар Рахал. Режисьорът на "Завръщане" и "Живи легенди" е скептичен, че ще получи държавна субсидия за игрален филм, тъй като преди това е рязан от НФЦ 15 пъти. Винаги много съм се старал със сценария при всяко неуспешно кандидатстване, бе откровен Ники Илиев.

В крайна сметка комисията в Националния филмов център, оценяваща идеите за сценарий, оценява високо мотивите на Башар Рахал и Ники Илиев и отпуска пари за развитие на сценария, а след това даде зелена светлина и за заснемането на игрален филм. Субсидията е около 450 000 лева, а общият бюджет е 600 000 лева, като останалите пари са дадени от няколко основни спонсора, които спонсорират и Олимпийските игри.

След пет частни филма, за първи път се почувствах като режисьор, след като получихме финансиране от Националния филмов център с близо половин милион лева за продукцията, каза Ники Илиев. Той добави, че е благодарен за подкрепата, защото без държавна помощ е нямало как да се получи такъв филм. Реших да изляза от зоната си на комфорт с хумористичните истории, които снимах досега, и да направя нещо различно, призна режисьорът. 

"Винаги съм си мислел, че филмите, които правя, трябва да имат нещо, което ги обединява, и да носят нещо на хората. Реално, още отпреди, въпреки че много от филмите ми са били комедийни, винаги основната тема е била по някакъв начин да вдъхновявам хората.

Когато Башар ми се обади, се замислих малко, защото е по-различно от това, което сме правили досега, но всъщност темата е същата – да се даде вдъхновение на други хора, за да може животът им да стане една идея по-добър или да им се даде кураж и мотивация за нещо", коментира Ники Илиев.

Като сценарист и режисьор той влиза деликатно в живота на Мишо, пресъздавайки на екран неговата борба за живот, вътрешната му борба, борбата с близките си и борбата за любовта на любимо момиче. 

Оператор на "Без крила" е Симеон Кермекчиев, а музиката е на Иван Тишев.

Актьорите в главните роли - талант, труд и пот

Главната роля на Михаил Христов изпълнява Наум Шопов-младши, който се дипломира като лекар и е познат на зрителите с участието си в лекарския сериал "Открадат живот" и като водещ на риалити предаване. С ролята си в "Без крила" обаче Наум Шопов-младши влезе с летящ старт в голямото кино. 

Ники Илиев и Башар Рахал търсят актьори, които не са експлоатирани. В лентата участват както актьори, така и истински параолимпийци. Режисьорът разкри, че е търсил продукции, посветени на тези спортисти, и изрази съжаление, че вниманието към тях е много слабо от страна на публиката и артистичния свят. 

Целта на "Без крила" е и да прикове общественото внимание към спортистите с увреждания, които демонстрират изключителна сила на духа. "Винаги съм се възхищавал на спортистите, понеже аз самият спортувам", каза Ники Илиев. Той се е занимавал с карате, муай тай, ММА и бразилско джу джицу, но голямата му страст е кикбоксът.

"Нямаше да бъде сериозно да използвам същите лица, както в комедиите. Защото този филм е различен и в него присъстват истински персонажи. За ролите на реално съществуващите герои сме търсили актьори, които да напомнят за тях дори физически. Много важна беше и спортната форма", разказа Ники Илиев по повод актьорския екип на филма.

Наум Шопов е избран за главната роля, защото прилича на Михаил Христов и е в много добра физическа спортна форма. 

„7 месеца Наум Шопов тренира дълъг скок. Първо трябваше да се научи да скача нормално, после с протеза и накрая със зелен ръкав, за да махнем едната ръка на постпродукция", добави Ники Илиев.

В крайна сметка Наум, както и актьорът Георг Киряков, преодоляват  сложната задача да скачат с протези на ръцете, така че да влязат в образите на своите герои.

Башар Рахал даде своята гледна точка защо Наум Шопов-младши е предпочетен за главната роля без кастинг. "Наум никога не е бил в голямото кино, той е играл само в сериал и не е експлоатиран. Второ, той безумно прилича на Михаил Христов. Трето е добре сложен и има структура на спортист. Четвърто, той има честни очи.

За мен честните очи са много важни, защото както казва един мой приятел, колкото и да хитрееш, колкото и да се правиш, хората като ти видят очите разбират всичко – четат ти същността. Какво като си известен и какво като си популярен? И в киното и в театралната пиеса те успяват да видят душата ти – кой си и какъв си като човек. За мен Наум е много чист като послание.

В същото време изглежда и като бунтар какъвто е самият Михаил Христов. Има си неговите тъмни страни, не исках да идеализираме героя Михаил Христов. Исках да покажем слабостите му, егото, всички проблеми, които може да има един човек. Надявам се, че филмът не оставя привкуса: „Ох, това беше филм за недъгави хора”, каза продуцентът на "Без крила".

Леарт Докле изгражда много силен образ на треньора на Мишо - Петър Дачев. Актьорът има доста опит на сцената, в киното и в телевизионни сериали.

Заедно с Наум Шопов той също тренира усилено лека атлетика в продължение на 7 месеца. Предизвикателство за целия екип е, че първите два снимачни дни се осъществяват на истинско параолимпийско състезание в Дубай. 

Самият Леарт Докле има отлична спортна подготовка, тъй като от 15 години се занимава с бокс. Също така тича, ходи на фитнес и плува - все неща, които изключително много му помагат да изгради образа на треньора, който единствен от началото до края изцяло подкрепя Мишо и никога не губи надежда в неговите възможности на спортния терен.

"Защо помагаш на половин човек, който никога няма да има способностите на нормалните", пита треньора си героят на Наум. "За защото знам кой си", твърд е треньорът на Мишо. Мъжки, силен и борбен тандем са Наум Шопов и Леарт Докле.

"Отне доста време, но беше време, изпълнено с много любов, много силни емоции, с много желание да бъде представен образът на Петър Дачев по най-добрия начин. Защото той за мен е прекрасен, велик човек, който заслужава съвестно и отговорно да бъде представена неговата гледна точка, доколкото позволява историята", каза Леарт Докле.

В първоначалните планове на авторите на филма не влиза идеята да повикат за консултант треньора на Михаил Христов. Леарт Докле обаче успява да издири Петър Дачев и да разговаря няколко пъти с него, така че да почерпи от извора вдъхновение за персонажа.

"След като се видях с него и бях изгледал негови интервюта хиляда пъти усетих, че човекът, който съм усетил от това, което съм гледал на екран е същият човек, че и много повече. Той помагаше в процеса, защото е учил самия Мишо Христов. Едно от най-трудите неща е, че Петър Дачев има една специфика на говора и на движение, и на ходене, и на изразяване като емоционалност, което за мен беше изключително интересно,

защото на външен вид може да видиш, че някой човек е по-студен и по-пестелив откъм думи, но аз много бързо успях да разбера, че зад такава скала или лед се крие огромно сърце и за мен това беше пътят ми към този образ”, разказа Леарт Докле.

Ролята на Михаил като тийнейджър се изпълнява от Иван Иванов, който по време на снимките е на 15 години. Той удивително прилича на Мишо като ученик и изиграва също толкова естествено ролята си, както и професионалните актьори. Иван е откритие на Башар. Момчето учи в младежката актьорска школа на Рахал и на колегата му Зафир Раджаб. Башар предлага на Ники Илиев да пробва момчето за ролята на малкия Мишо и Иван се справя блестящо на пробните снимки. Продуцентът вярва, че неговият ученик ще стане чудесен бъдещ актьор.

Учениците във филма също са изиграни от младежи от актьорската школа на Башар Рахал.

"Най-разсейващото нещо е да следиш една история и изведнъж да чуеш фалшиви хора, които говорят фалшиво и играят представата за някакви герои. Тук вярваш, че Иван е малкият Михаил Христов, на Наум Шопов също му вярваш, че е Михаил Христов. Забравяш, че тези хора са актьори, което за мен е супер постижение", коментира продуцентът на "Без крила".

Екзотичната красавица танцьорката и модел Стефани Обадяру получава първата си голяма кино роля в "Без крила". "Не беше лесно да се намери момиче, което хем е тъмнокожо, хем говори отличен български език. Любовната й история с главния герой е измислена – трябваше ни да покажем двамата герои, които са различни от всички останали наоколо и това ги обединява", разкри Ники Илиев.

Стефани, която е с български и нигерийски корени отлично пасва на идеята на режисьора да отправи послание да не се отнасяме високомерно или пък със снизхождение към различните. Героинята на Обадяру има и централно значение за развитието на сюжета във филма. 

Въпреки че открива ново призвание в живота си, мести се в София и е приет в университет да следва право, Мишо продължава да не може да приеме себе си и това, че не е като повечето хора. Той изпитва дълбок срам от състоянието си и постоянно крие протезите си от хората.

Тази му особена уязвимост и страх обаче успява да привлече Ирена, българка с нигерийски произход, която цял живот се е чувствала като аутсайдер.

Параскева Джукелова и Башар Рахал се допълват взаимно в ролите на родителите на Михаил Христов. В образите на двамата се сблъскват две различни визии на родителите за бъдещето на детето им. Майката, която сама изрича, че синът й е инвалид и не вярва, че той може да бъде пълноценен човек и бащата, който се опитва да вдъхне надежда на Мишо, макар и да не се превръща в негова опора.

Продуцентът има съмнения дали именно той трябва да изиграе ролята на бащата, но режисьорът убеждава Башар, че ще се справи прекрасно. "Истината е, че и за това имах лек спор с Ники, защото дълбоко не исках да участвам във филма.

Исках актьори, които не са много експлоатирани, докато аз се появявам доста често на екран, но той ми каза: „Ти ще се справиш страхотно, а и няма нужда някой да ти разказва и обяснява какво точно се случва в живота на бащата. А и имам опит като баща, все пак имам две деца. За майката знаех, че ще настоявам за Параскева Джукелова. Влюбен съм в нея още от „Сезона на канарчетата“. Тя е в първия клас на Стефан Данаилов, аз - във втория", сподели Башар Рахал за своята екранна партньорка.

С талантлива актьорска игра се разписват и Георг Киряков, Теодор Каракачанов и Ива Папазова. Във филма участва и Иво Карамански-Сано, който след като претърпя тежка катастрофа и загуби едната си ръка носи бионична ръка.

Във филма участва и студентка от школата на Башар, която страда от множествена склероза и мечтае да стане актриса. Тя автентично играе себе си.

Башар гледа "Опенхаймер" и казва:
Ще снимаме черно-бял филм

Интересно и иновативно решение е филмът да бъде заснет в цвят и в черно-бяло. Целта е да бъдат представени две различни времеви линии, които непрекъснато се пресичат, а редуването на сцени от миналото и настоящето на героя, т.е. на черно-бяло и на цветно допринася за динамичността на филма. Двигатор и на тази идея е Башар Рахал.

"Башо гледа „Опенхаймер” (филмът е едновременно цветен и черно-бял, б.ред.) и каза: „Трябва да снимаме черно-бяло”.

Бяхме заснели цялата съвременна част и оставихме сцените от миналото да ги снимаме през есента, за да е малко по-различно. И през тази пауза Башо каза: „Хайде да е черно-бяло” и аз казах: „Добре”. Черно-бялото винаги е много артистично и решихме, че ще е готино", разкри пред Lupa.bg детайли от снимачния процес Ники Илиев.

"Когато се прави ретроспекция за мен е много важно да вкараш човека в съответното настроение. С черно-белите кадри исках да кажа, че дните на детето са били тежки и и животът му е бил сив и черно-бял, а когато пораства и животът тръгва, появяват се любовта и успехите, вижда се резултатът от борбата и от тренировките и светът става цветен. И аз искам да правя цветен филм. И той става цветен. Защото можехме да го направим сив, с цветовите корекции може да го направиш така, че да виждаш грозните сгради.

Аз исках да виждаме красивите сгради, да виждаме и цветните неща, защото тогава се получава този дисбаланс - че един човек, който има увреждане всъщност живее в един цветен свят. Дълбоко не харесвам някои български филми, които са направени с много красиви и талантливи актьори и са направени така, че всичко изглежда като Люлин 9-та част по времето на соца. Това ме съсипва. Все едно искаме да покажем на света: при нас е грозно. При нас не е грозно", обясни естетическата си концепция за филма Башар Рахал.

 
Образът на аутсайдера в един недепресиращ филм

Въпреки изключителния драматизъм на историята и въпреки срещата със смъртта, филмът не оставя тягостно чувство, а дори напротив - окрилява и дава надежда и светлина. Мотивира те да погледнеш през прозореца на собствените ти житейски проблеми и да продължиш напред без страх. Отношението към различните е пресъздадено деликатно, а не грубо и в същото време различията между хората не са разкрити по натрапчив начин. Хората с увреждания, с говорни дефекти или пък с друг цвят на кожата са едни от нас. Те също имат своите мечти и често са по-силни и по-смели от тези, които се радват на добро здраве и разполагат с целия лукс на живота.

"Много е тънка линията дали ще направиш депресиращ филм или вдъхновяващ. И в същото време не е нужно да го правиш с типичните клишета, за да стане вдъхновяващ. Ние искахме да е честен филм с актьори, които играят достатъчно добре, никъде да не чуваме грешна интонация и лош говор, за да може зрителят да наблюдава историята и да става участник в историята", коментира Башар Рахал.

"Филмът е направен не толкова за хората с увреждания, а за всички, които по някакъв начин се чувстват различни и отхвърлени от обществото. Заради моето по-особено име, идващо от ливанския ми произход, на моменти съм се чувствал подтиснат и отхвърлен, защото децата понякога могат да бъдат жестоки и безсърдечни. Във филма ще се открият и хора, които се чувстват отчуждени от своята среда", допълни продуцентът на "Без крила".

"За мен "Без крила" е една история за приемането на себе си. Това е тема, която ме вълнува от години. Не исках просто да разкажем за човек, който губи ръцете си и след това преживява трудности със силата на волята, а по-скоро за човек, който не може да приеме себе си и се чувства като аутсайдер в кожата си. Неговата самоомраза вреди на отношенията му с останалите хора и докато той не приеме себе си и другите съответно не могат да го приемат.

Върнах се съм някои мои неща през живота ми - и аз не съм могъл да се приема и съм ги прожектирал в другите хора и докато аз не съм окей с тази ситуация виждам и че другите не са и реших, че това трябва да е центърът на филма. Реших да се концентрираме не толкова върху това как той преодолява трудностите и печели, колкото върху това как преодолява себе си", смята Ники Илиев.

„В началото Мишо носи две протези, после само една. Оказва се, че едната я е носил заради хората, да не се вижда, че няма ръце. Замислих се, че това е тема, която би могла да бъде свързана с живота на почти всеки човек, всеки зрител, защото всеки от нас по някакъв начин някога се е чувствал като аутсайдер или не е могъл да приеме нещо в себе си. Всеки би могъл да направи своя аналогия, гледайки тази история", смята режисьорът.

Всъщност най-силната в емоционално отношение сцена наред с лежащия на земята Мишо, покосен от волтова дъга и намиращ се между живота и смъртта, е на финала, когато героят на Наум Шопов хвърля едната протеза по време на състезание и достига до своя спортен връх.

Прави чест на Ники Илиев, че изрази благодарността си към българските кинодейци преди него - жест, който разкрива една широкоскроена и позитивна натура. "Това, което правим ние сега нямаше да бъде възможно без хората, които са минали преди нас и са ни проправили пътя. Ние стоим на техните рамене. Затова благодаря и на всички български кино творци, които са били част от класическото българско кино, с което съм израснал!", написа режисьорът на "Без крила" във фейсбук. Това също е ярък пример за неговото израстване като личност и като творец.

"Понякога много големи неща стават с малки стъпки. Трябва обаче да победиш първо себе си", казва Мишо Христов.

Именно това го е превърнало и в победител, защото е спечелил най-важната битка. Тази със себе си. Защото е бил убеден, че успехът е въпрос на избор, не само на късмет. И един от най-вдъхновяващите съвети на лекоатлета, върху който си струва да се замислим е, че хората сами се отказваме от мечтите си като режем крилата си. И това го казва от собствения си опит човек, който полетя към върха без крила.