Актьорът легенда Васил Михайлов захвърли бастуна и се вихри като Дон Жуан (СНИМКИ)

Легендарният актьор Васил Михайлов, който през април тази година отпразнува 85-годишния си юбилей, захвърли бастуна и се развихри на сцената като най-известния съблазнител и герой на много пиеси, книги и филми - Дон Жуан. Преди два дни Васил Михайлов, наричан от мнозина Капитан Петко войвода, заради ролята, която изигра в едноименния сериал през 80-те, показа, че въпреки влошеното си здраве, на сцената забравя всякаква болка и възраст и демонстрира страхотна физическа и психическа форма и актьорска игра.

Актьорът гостува в родния си град Стара Загора с постановката на Театър "Българска армия" "Завещанието на целомъдрения женкар" от Анатолий Крим. Културен център „Стара Загора“ беше препълнен до краен предел, а публиката дари Васил Михайлов и всички актьори от спектакъла с продължителни овации.

След края на представлението кметът Живко Тодоров подари на легендарния артист картина на старозагорския художник Димо Генов.
Платното изобразява един от емблематичните кадри от серийния филм "Капитан Петко войвода", в който борецът за свобода е яхнал кон. С тази роля Васил Михайлов остана в сърцата на поколения българи.

„За мен е огромна чест да поздравя великия българин и почетен гражданин на Стара Загора Васил Михайлов. Званието „народен артист“ вече не съществува, но определено мога да кажа, че г-н Михайлов е артистът на народа. Бъдете жив и здрав и винаги добре дошли в родната Стара Загора! Гордея се, че съм ваш съгражданин, гордея се с всичко, което правите за развитието на изкуството в България!“, каза Живко Тодоров.

Васил Михайлов поднесе своите благодарности и се обърна към кмета и публиката с думите: „Поздравявам кмета Живко Тодоров за тази невероятна зала, в която се намираме, за парковете и за всичко, което прави за Стара Загора! Благодаря на многобройната публика, която изпълни Културен център „Стара Загора!“.

С гостуването си обичаният актьор направи своеобразен подарък на съгражданите си по повод своята 85-годишнина, която навърши на 7 април, но тогава не можа да играе на сцена.

На сцената на Културен център „Стара Загора“ Васил Михайлов се превъплъти в ролята на остарял Дон Жуан, за когото се носят легенди с колко много жени е преспал. Лекарят току-що му е съобщил, че е дошъл краят и днес ще умре. Старият женкар иска да се изповяда.

Пристига млад монах, чийто живот се завърта на 180 градуса след признанията и натрупаната мъдрост на отиващия си прелъстител. Една смешно-мъдра история за любовта, за която трябва да се борим и да защитаваме, накара пълната до краен предел зала да аплодира актьорите Васил Михайлов, Тигран Торосян, Леонид Йовчев и Гергана Данданова, направили този блестящ спектакъл под режисурата на проф. Ивайло Христов.

„Мога да ви разказвам много за Стара Загора, но вече сили не останаха, започнах 86-ата година и отдавна не ходя по турнета с мои пиеси“, призна от сцената след представлението Васил Михайлов. Направил компромис да пътува само до Стара Загора и Хасково, където се чувствал задължен, защото играл в тамошния театър като млад актьор. Васил Михайлов разказа, как е израснал в блок, недалече от казармите и се радва, че на тяхно място е построен новият парк „Артилерийски“.

Васил Михайлов, който е почетен гражданин на Стара Загора, получи като подарък и енциклопедия "Тракия" с цялата история на тракийското движение в България. Подари му я председателят на Тракийско дружество „Одринска епопея“ д-р Цанко Атанасов, златна роза от своите приятели семейство Лена и Дечко Колеви. 

След представлението Васил Михайлов дълго раздава автографи и се снима със свои почитатели, съученици и приятели от отминалите години в Стара Загора.

Пред тях легендарният актьор призна, че през последните години е закъсал със здравето и най-вече с очите и с краката, но когато е на сцената и чувства обичта на зрителите забравя за всички болести и се чувства във форма.

Доайенът на Театър „Българска армия“ също така отслабна близо 20 кг, но сподели, че се чувства добре от това.

В последно време му било особено важно да не пълнее заради проблемите с краката. Тъкмо се стабилизирал и вече ходел по-уверено и без болки, а качването на допълнително тегло можело отново да повлияе негативно на състоянието му. Положението с очите, на които има нелечима катаракта, овладял със специални вносни очила.