Амазонките - имало ли ги е на Балканите ?

Напоследък все повече любители на истината и историята обикалят българсикте земи и говорят, че по тях са бродели амазонки. Предстои да се разбере даил е така и какво следва от това. Легендите за амазонките обикалят света от дълго време. Според гръцката митология амазонките са потомки на бога на войната Арес и собствената му дъщеря – нимфата Хармония. Те били заслепяващо красиви като майка си и войнствени като баща си.

Размахвали мечовете си с невероятна бързина, можели да уцелят ябълка на 300 м със стрела, а с бойните си брадви пробивали и най-здравите метални шлемове. Пленителната им красота се съчетавала с безмилостна ярост в битките, която носела бърза и достойна смърт на неприятелите.

Най-популярният етногенезис на името им идва от латинското „амазо“ — без грьд. Според преданията древните жени войни изгаряли едната гръд на новородените момиченца. Това се правело, защото „подутината“ пречела на максималното разтегляне на тетивата. Друга версия е персийският израз „хеме зен“, което означава „всички жени“. Еврейското „амиц“ – силни и монголското „аиме зайне“ – опасни жени също се дискутират от етнолингвистите. Но тъй като най-ранните източници за митичното племе са гръцки, най-вероятно името амазонки да идва от думата „амазфоретес“, което значи „езда, колесница и номад“.

В Мала Азия амазонките били наричани „ойорпата“ или „унищожители на мъже“. Според легендите подобно на тигриците, те допускали мъже до себе си с една-единствена цел – да заченат. Жените войни били точно толкова изкусни в прелъстяването колкото и в бойните изкуства. С една единствена разлика – те се отнасяли към „оплодителите“ с уважение, докато враговете си ликвидирали безжалостно.

По законите на племето, не всяка жена имала право да стане майка. В произведението си „История“ Херодот пише, че „нито една девица няма право да се съвокупи с мъж, преди да е убила вражески воин“. А това, според бащата на психоанализата Фройд, е съчетанието на двата основни инстинкта – на съзиданието и на разрушението. Амазонките запазвали новородените момичета за себе си, но връщали синовете на бащите им. В случай, че детето било заченато по време на бурна еднократна връзка, момченцата били оставяни в предверията на близките храмове на Арес и Аполон. Древногръцките митове описват сблъсъка на амазонките с герои като Херкулес, Тезей и Ахил.

Херкулес е първият осмелил се да застане лице в лице с амазонките. Един от 12-те му подвига е отнемането на колана на легендарната царица Хиполита. Тезей пък отвлича предводителката Антиопа и я прави своя жена. От връзката на Тезей и Антиопа се ражда Иполит, който става един от основните трагични персонажи в пиесата на Расин – „Федра“.

Двубоят на Ахил с Пентезилея завършва със смъртта на амазонката, която той погребва с всички военни почести. Според легендите след смъртта на последната си царица амазонки се разпръсват по целия свят. Омир пише, че Приам, царят на Троя, прогонва амазонките от Мала Азия. Херодот смята, че те напускат доброволно и се изселват в Скития, близо до Азовско море.

Митът за Амазонките се подкрепя и с исторически документи. През IX век кралят на Англия Алфред Велики е уведомен от свои агенти за съществуването на кралство в северна Европа. Според шпионите то носи името Магдаленд и е населено само от жени. През 972 г. арабският изследовател Ибн Ийкоб описва в записките си племе, съставено от войнствени жени.

Историкът Адам Бемски, живял в средата на XI век, също пише за страната на жените войни, която се намирала близо до Балтийско море. Марко Поло описва два острова близо до Индия – единият обитаван от мъже, другият – от жени. Веднъж годишно те прекарвали 10 дена заедно, като се отдавали на бурни увеселения. След 9 месеца се появявали резултатите. Жените запазвали момичетата и връщали момчетата на съседния остров. Христофор Колумб пък разказва за войнствени жени, които всявали ужас на Антилските острови. Конквистадорът Франсиско де Орелана описва битка през 1541 г. в Амазония, където армията му е нападната от бели жени със сплетени коси, въоръжени с лъкове и стрели.

По време на разкопки в Южна Русия археологът Дж. Дейвис-Кимбал открива над 50 гроба на жени. Около телата били положени лъкове, стрели, мечове и копия. Всички артефакти са от сарматски произход. Според Херодот сарматите са потомци на скити и амазонки. Таримските мумии в Китай са русокоси жени с европейски черти. Около тях също са намерени много видове оръжия и бойно снаряжение.

Хилядолетните мумии са намерени в оазисите на пустинята Такла-Макан в провинция Синцзян. За амазонките може да се говори много и дълго. Остава обаче въпросът дали все пак това не са само митични същества подобно на кентаврите. Дали историческите документи не отразяват само част от истината? Като например, че всички описани племена може да са били матриархати, където жените защитавали териториите си, а мъжете се занимавали с домакинската работа. Или може би в гробовете са били положени номадски жени, които както е известно се сражавали рамо до рамо с мъжете си. Каквато и да е истината, историите за легендарните амазонки все още предизвикват учените и възбуждат въображението на хората.

Кои са били легендарните страховити жени воини, описвани в древна Гърция, Египет и Китай? В burgasnews са представени някои от неверните митове за амазонките.

Амазонките отрязвали едната си гърда, за да стрелят по-добре
Този мит се е появил преди около 2500 години. Разбира се, това не е истина. През 490 г. пр. н. е. патриотично настроен гръцки историк се опитал да придаде гръцко значение на чуждата дума „амазонка“. На него му звучало като дума с корен „мазон“ и представка „а“. В този случай „мазон“ означавало гърда, а „а“ – без. И така се родил митът, че амазонките отрязвали едната си гърда, за да изпъват лъка по-добре. Трябва да споменем, че в изкуството на Римската империя и Гърция всички амазонки са изобразени с по две гърди.

Друг дългогодишен мит е, че амазонките мразели противоположния пол. Войнствените жени са обвинявани, че пленяват мъже и кастрират малки момчета. Смята се, че митът произлиза от това, че гърците не се държали добре със своите жени и по тази логика силните амазонки се държали с мъжете като с по-слаб пол. Но в гръцката поезия има много случаи на любов между амазонки и мъже. Някои поети даже наричат жените воини „любовници на мъжете“. Всъщност историите за любовната страна на амазонките са толкова, колкото са и историите за войнствената им страна.

Амазонките не ставали майки, защото постоянно водели войни
Този мит е доказано неверен, защото в миналото са откривани гробове на жени конници, а до тях не какво да е, а бебета и малки деца. Вероятно точно тези номадски войнствени жени са вдъхновили древните гърци да създадат легендите за амазонки преди 2500 години.

Обикновено асоциираме амазонките с фантазията на древните гърци, но същите тези жени воини съществували и в централна Азия, където повлияли на скитите и други съседни култури. Истината е, че можем да открием истории за жени, подобни на амазонките, в древната литература на Египет, Персия, кавказките и централноазиатските племена, Индия и Китай. Дори и легендарното момиче боец Мулан има подобен номадски произход.

Според древногръцките сведения амазонките били варварски племена, яздещи коне и стрелящи с лъкове. Те се разпростирали на доста обширна територия – от Черно море чак до Монголия. Не много отдавна са открити повече от 300 древни гробове на евразийски жени, които доказват, че амазонките не са само плод на въображението на древните народи.
Когато гърците започнали да търгуват със скитите, описанията на оръжията, дрехите и начина на живот на номадските жени воини станали значително по-реалистични.