Ванга превръща играчка в змия

Петричката пророчица Ванга има две рождени дати – 31 януари и 3 октомври 1911 г. Липсва категоричен отговор коя от тях е точната, макар през последните години да се появи рождено свидетелство от Струмица с дата 3 октомври. Самата пророчица казва, че ще дойде време, когато ще се спори да рождението й.

За 115 години името на ясновидката, определяна на Запад като Балканския Нострадамус, е обгърнато с куп измислици както за нейния живот, така и за изречените пророчества. По света е модерно да се „открие“ и свърже голямо събитие с Ванга, като се каже, че тя е направила предсказание за него. В някои интернет издания вече се публикуват „пророчества на Ванга” за 2027 г.

Петричката ясновидка вижда бъдещето, но рядко прави предсказания. Помага за болни, изчезнали предмети и хора, дава съвети. Много по-малко се знае за друго нейно уникално качество, което напомня за вълшебните приказки. Ванга владее материята и способността да превръща един предмет в друг. Свидетелство за това има в книгата на близкия до нея Петър Баков. Той описва случка от Рупите, когато там все още не е имало нито къща на Ванга, нито църква, а единствено гола поляна с изпарения от горещите минерални извори. На това място все още немного възрастната Ванга превръща детска играчка – прашка, в змия усойница. Някога прашките са популярни поради липсата на играчки в магазина. Момчетата или техните родители ги изработват от у-образна дървена пръчка, в чиито горни краища се връзва ластик. Децата стрелят с камъчета в прашките по птици или предмети, като най-често имитират войници в битка.

На голата поляна в Рупите пристигат с каруца Ванга и сестра й с нейните деца. Интересно е, че Петър Баков пише за сестрата Любка: „Преродената й уж сестра Люба. Немат нищо общо, но сестри по баща“. Момчето на Любка не спира да плаче и да иска Ванга да му даде прашката от голямата чанта. Плачът на детето дразни всички, а самата Ванга много се ядосва и казва: „Стига с този ластик, стига с тази прашка, бре, ревльо пиклив, ньеден – сопна му се Тя. – Нема да убиваш животинките. Нито птици, ни щурчета, нито пеперуди, ни змейове. Нищо не се убива“. Но малчуганът не спира да реве, което вбесява Ванга и в яда си тя изважда от чантата си не детската играчка прашка, а усойница.

„Изведнъж, като да се нервира ужасно и рязко бръкна в чантата си, и изрева злокобно: „На ти ластика, бре. То от тебе нищо друго нема да стане – и протегна ръка към него“, описва Петър Баков и не спестява ужаса, който обхваща всички присъстващи на страшното чудо: „Всички изтръпнахме ужасени. В ръката й, висейки, се гърчеше змия. Огромна, невероятно шарена, шарена, приказна змия. Змията не съскаше, а се смееше, плезейки ни се с райския си език“. Ужасът на ревящото момче е най-голям и докато всички се чудят на страшната сила на Ванга, на това, как е превърнала прашката в усойница, пророчицата хвърля змията колкото може по-далече.

Гневът на сляпата гадателка не се укротява след демонстрацията на вълшебните й способности. Ванга продължава да се ядосва, като недоволството й се насочва към всички възрастни и ограниченото им възприемане на света, на природата и случващото се.

„Каква змия, бре – изригна кера Вангелия, – тва е поличба. Предзнаменование. Не я ли виждате. Не виждате ли, бре, зрящи. Очи имате, но не виждате. И я запокити с неистово страшна сила към бълбукащите вода и пара минерални извори и с гръмовен, вледеняващ, подземен тътен, просто рече: „Там, където падна усойницата, там опъваме палатката. За сън на духа и за разговор с умрелите. Боже-Господи, какво ли не ме питат, какво ли не ми казват. Ето и сега ми казват, че усойницата е гениална и вижда топлината. Вижда я до една стотна от градуса и е на милиарди години. Прилепите, които посред бел ден излетеха пред нея, пък, виждат звука. Звука има цвет“, предава Баков думите на Ванга, като разкрива един от онези случаи, когато пророчицата показва познания, надхвърлили постиженията на съвременната наука.