Сарафов: Главният прокурор не трябва да се меси в разследвания и дела
Следователите от цялата страна избират своя представител в новия Висш съдебен съвет. Това е последната стъпка от попълването на състава на кадровия орган на съдебната власт, след като вчера Народното събрание избра 11-те членове от парламентарната квота в Съдийската и Прокурорската колегия.
Право на глас имат 453-ма следователи. Кандидатите за едно място във ВСС са Петко Петков от Националната следствена служба и Бойко Атанасов от следствения отдел на Софийската градска прокуратура.
Гласуването се провежда единствено с хартиени бюлетини. За да бъде избран, един от двамата кандидати трябва да получи повече от половината действителни гласове. Избирателната активност е висока, като пред мястото за гласуване се образуваха опашки.
До момента в деловодството на Висшия съдебен съвет няма постъпили жалби срещу избора на представителите на съдиите и прокурорите. Ако и вотът на следователите не бъде оспорен в едноседмичния срок, имената на новите 11 членове от професионалната квота ще бъдат обнародвани в „Държавен вестник“.
Сред първите, които упражниха правото си на глас тази сутрин, бяха Борислав Сарафов и Мария Павлова.
Бившият изпълняващ функциите главен прокурор Борислав Сарафов призова вниманието към работата на новия ВСС да не се съсредоточава единствено върху предстоящия избор на обвинител №1.
Според него всеки магистрат има важна роля за функционирането на съдебната система, а значимостта на фигурата на главния прокурор не бива да бъде преувеличавана.
„Аз зная, защото близо три години изпълнявах тези функции, че всъщност главният прокурор не е нищо повече от обикновен администратор на системата. Главният прокурор не трябва да бъде човек, който се меси в разследвания и дела. Между другото, той няма такива правомощия“, заяви Сарафов.
Бившият служебен министър на правосъдието и заместник главен прокурор Мария Павлова изрази очакване новият състав на ВСС да работи в условията на конструктивен диалог както между отделните му членове, така и с магистратската общност и останалите държавни институции.
По думите ѝ независимостта на съдебната власт и принципът на разделение на властите не изключват необходимостта от комуникация и сътрудничество между тях.
Павлова подчерта, че през годините в съдебната система са се натрупали редица нерешени проблеми, сред които провеждането на конкурсите и атестирането на магистратите. Според нея преодоляването на тези затруднения ще изисква и законодателни промени, поради което диалогът с изпълнителната и законодателната власт е от съществено значение.