Проф. Стоянович : Ако вместо клаксон българинът имаше спусък , щеше да изтреби света
По думите на историка, ако всеки водач си припомни поведението си само през последния месец, ще установи колко пъти е избегнал санкция
Българският шофьор сяда зад волана, за да надбяга вятъра, да изпревари всички и да излее натрупаните си комплекси върху останалите участници в движението. Така проф. Петър Стоянович описа поведението по родните пътища по bTV. Историкът направи безпощаден анализ на агресията, високите скорости и усещането за безнаказаност, което според него стои зад част от тежките катастрофи.
„Ако вместо клаксон българинът имаше спусък, ние всички щяхме да бъдем като в „Месершмит“. Просто околният свят щеше да бъде изтребен абсолютно“, заяви Стоянович.
Според него клаксонът отдавна е престанал да бъде средство за предупреждение и се е превърнал в начин шофьорите да изразяват гнева си към всички наоколо.
„Това е едно „бийп“ като сирена на броненосец. Той, ако може да му бръкне през дясното ухо в главата, да му извади мозъка и леко да го панира, би го направил“, коментира историкът с характерната си ирония.
Стоянович призна, че самият той също е нарушавал правилата. По думите му, ако всеки водач си припомни поведението си само през последния месец, ще установи колко пъти е избегнал санкция.
„Ако върнем назад камерата, даже само за този месец, ще се хванем, че в две трети от случаите сме минали метър, без да бъдем санкционирани за нещо“, каза професорът.
Той смята, че основният проблем не е единствено в пътната инфраструктура или организацията на движението, а в отношението на хората към останалите.
Според Стоянович за немалко български шофьори бързането се е превърнало във въпрос на лично надмощие, независимо дали действително имат спешна работа.
„Българинът, като седне в колата, първото нещо, което трябва да направи, е да вземе отсечката от точка А до точка Б за X-30. Той не я взима за 10 минути, а иска да я вземе за 7. Може и да не бърза. Важен е принципът – той да надбяга вятъра“, посочи историкът.
По думите му автомобилът често се превръща в място, където водачите демонстрират превъзходство и прехвърлят личното си недоволство върху непознати хора.
„Дали това е агресия? Дали са просто комплекси, както казвам? Защото ти ще стигнеш от София до Пловдив или до Добрич с 10 минути по-бързо. Няма никакво значение. Дори да те чака там балдъзата, която затваря компоти – те няма да кипнат“, пошегува се Стоянович.
Историкът разказа и лична случка от пътуване през Сърбия. На изхода на магистрала край Нови Сад бил спрян от пътни полицаи, които му показали снимка за нарушение и го санкционирали с 200 евро.
По думите му преживяването го накарало да се замисли за ефекта от контрола. Малко след завръщането му в България започнало въвеждането на системата за измерване на средната скорост.
Първоначално Стоянович очаквал, че новите правила ще забавят сериозно движението по магистралите. Впоследствие забелязал, че шофьорите започнали да следят скоростомерите си, но според неговите наблюдения дисциплината не се задържала дълго.
„Баровците пак почнаха да си летят с автомобилите“, заяви той и постави под съмнение ефективността на контрола.
Тази оценка е личното му наблюдение, а не официална статистика за работата на системата. Данните от контролните камери показват, че и след въвеждането ѝ продължават да се установяват сериозни нарушения.
В края на коментара си Стоянович насочи критиките към начина, по който държавата прилага собствените си правила. Според него проблемът не се изчерпва с шофирането, а се вижда и в други области на обществения живот.
„Малкият минус на българската система е, че не ги налагаме тези закони. То е като с корупцията, с домашния бой, с отношението на родителите към учителите“, коментира той.
Историкът обобщи позицията си с думите: „Ние в България имаме много добри закони, но лошо изпълнение. Нямаме никакво приложение на тези закони“.
Според Стоянович, докато водачите приемат превишената скорост, агресията и пренебрегването на правилата като нещо обичайно, само въвеждането на нови ограничения няма да промени поведението по пътищата.