Анализаторът от Лондон Нишан Джингозян пред Lupa.bg: При Брекзит без сделка цените на Острова рязко ще скочат

Нишан Джингозян е най-активният представител на българската общност във Великобритания, следи отблизо политическите, икономическите и социалните процеси във Великобритания. Той е един от най-търсените анализатори, който коментира случващото се на Острова, хода на преговорите за Брекзит, както и проблемите пред българите в Обединеното кралство. Роден е във Варна, но живее в Лондон вече близо 23 години, където се дипломира като магистър по мениджмънт на околната среда, има и дипломи по социална и здравна дейност.

Работил е в Националната здравна система на Великобритания. Основател е на Българския център за социална интеграция и култура в Лондон и на Източноевропейски форум, Великобритания - платформа на 45 организации, подкрепящи гражданите на ЕС във Великобритания. Член на работна група към ПЕС по миграция и интеграция – PES Migration and Integration Network, както и на работна група към здравната система на Великобритания – NCL CCG.

От 5 години Нишан Джингозян е британски гражданин, а в момента работи в две районни кметства в Лондон – в Брент и Хартфордшър. Следи британската политика, както и процесите в Европейския съюз. В продължение на 4 години провеждаше активна анти-Брекзит кампания и бе радетел за оставането на Обединеното кралство в ЕС. Раздялата на Лондон с Брюксел обаче стана факт на 31 януари 2020 г. След дни изтича и преходният период, в който ЕС и Великобритания трябваше да постигнат търговско споразумение за отношенията си след развода. Lupa.bg се обърна към Нишан Джингозян, за да направи равносметка на изминалата трудна година.

- Нишан, измина почти една трудна година от напускането на Великобритания на ЕС. Трудна и заради пандемията, и заради Брекзит. Бихте ли очертали моментната картина на политическата, социалната и икономическата ситуация във Великобритания? Продължава ли еуфорията от напускането на Съюза или тя бе тотално заглушена от връхлетялата пандемия?

- Великобритания е най-силно засегнатата страна в Европа от пандемията, като правителството регистрира над 1 800 000 случая на заразени с Covid-19. Според официални данни, броят на хората, хоспитализирани с коронавирус, се удвояваше през октомври приблизително на всеки осем дни. Експертите смятат, че данните са далеч по-тревожни, защото според тях има и много нерегистрирани случай. Лондон се оказа един от градовете с най-висок брой на заразени. В началото на ноември, според официалната статистика, 13 000 са били случаите на новозаразени на седмица.

Причините са много, но на първо място, висока гъстота на населението, все още недостатъчно ефективна функционираща система за проследяване на новозаразените, както и изключително висок брой на хора, които не могат да работят от вкъщи и съответно са изложени на много по-голям риск. Друга причина бе невъзможността на страната да се справи със задачата да предложи масов тест на всички, които живеят в Обединеното кралство, съответно да идентифицира тези, които са носители на вируса и да предприе мерки за изолацията им или поне ограничаване на контактите им. Най-силно засегнати от пандемията се оказаха старческите домове във Великобритания. Броят на починалите от март месец се увеличи с 30,500 починали повече, отколкото предната година.

Икономическите последствия от пандемията, както във всички останали държави, не подминаха и Великобритания. Въпреки изключително щедрият финансов пакет, който правителството отпусна на практически всички групи в обществото, осезаеми са последствията от спирането на икономиката. Изключително е трудно да се намери точният баланс между здравето на хората и запазването на икономиката. Великобритания е шестата по големина икономика в света, но въпреки това не съществува държава, която би се справила абсолютно безпроблемно с икономическите последствия от практически спирането на икономиката на страната.

Колкото до еуфорията от напускането на ЕС, която крайнодесните и консерваторите във Великобритания сравняват с “независимост”, преди дни бе публикувана информация за решението на Morgan Stanley – една от банките във Великобритания, да пренасочи към Франкфурт, Германия 120 милиарда долара от техните финансови активи.

Банки и компании, базирани в Лондон, пренасочват огромни финансови капитали към ЕС, казва Нишан Джингозян

Според информация, която бе публикувана в “Гардиън”, в случай на напускане без сделка, банките във Великобритания ще понесат загуби от 200 милиарда лири. Други големи компании, които обявиха намеренията си да бъдат базирани в ЕС след Брекзит или да пренасочат част от бизнеса си към ЕС, са Airbus – които осигуряват работа на 14 000 служители, Aviva – втората по големина застрахователна компания в страната, която обяви намерението си за пренасочване на почти 8 милиарда към Ирландия, Bank of America Merrill Lynch – които отделиха 400 милиона долара за това да се преместят от Лондон в Париж. Barclays, една от най-големите банки във Великобритания, обяви намерението си да пренасочи 166 милиарда лири към Ирландия.

Други големи банки и организации, които обявиха намерението си или да напуснат Великобритания (най-вече след напускане без сделка) след Брекзит, или чувствително съкращават дейността си във Великобритания, са Ford, Credit Suisse, Dyson, Goldman Sachs, Honda, HSBC, Jaguar Land Rover, JPMorgan Chase, Lloyds of London, Moneygram, Michelin, Nissan, Panasonic, Philips, Rolls-Royce, Sony, Toyota и много други.

Свидетели сме на безпрецедентно напускане на финансов капитал в огромни размери и насочване към ЕС. За тези банки и компании, основната причина е фактът, че оперирайки на територията на ЕС, това ще им даде достъп до 450 милиона потребители и достъп до всички държави-членки. Мисля, че еуфорията започва бавно да се замества от процес на отрезвяване.

- Коронавирусът продължава да диктува политическите решения в света. Какви мерки са в сила в момента в Лондон и в другите части на Обединеното кралство?

- Във Великобритания бе въведен втори локдаун, който не бе съпроводен с толкова стриктни мерки като първият. Училищата този път останаха отворени. Всички магазини, бизнеси, с изключение на тези, които продават хранителни стоки бяха затворени. Беше отправен призив, всеки, който има възможност да работи от вкъщи да се възползва от тази възможност.

Освен това бе въведена и система от локални локдауни, в зависимост от разпространението на вируса. Личните ми наблюдения са, че мнозинството от хората са дисциплинирани, спазват мерките, носят маски, спазват социална дистанция.

Разбира се и тук в общественото пространство циркулират конспиративни теории, но като цяло според мен обществото е дисциплинирано и следва препоръките.

- Как се справя в момента правителството по отношение на регулиране на мерките и има ли разбиране в обществото за това какви мерки трябва да се спазват? Има ли съпротива срещу локдауна?

- Има съпротива, но в държава с 68 милиона население, винаги ще се намери някой който да има друга гледна точка. Мнозинството от хората тук са възпитани в това правилата да се спазват. Ако не се спазват, тогава настъпва анархия. Системата също е изградена по този начин, така че ефективно да се санкционират тези, които са решили, че не искат да живеят в общество, което да се ръководи по определени правила. Самосъзнание и дисциплина се възпитават! Друга голяма разлика според мен с България е, че мнозинството от хората тук, уважават и питаят респект към авторитетите в обществото във Великобритания. Без респект и уважение към авторитети и институции, една държава не може да функционира.  

- Вие самият сблъскахте ли се с коронавируса?

- Аз съм убеден в това, че прекарах Covid-19, въпреки, че нямах възможност да се изследвам. Бяхме в Испания, точно в началото на пандемията. Върнахме се в Лондон и буквално часове след това се почувствах много зле. Много висока температура, която продължи повече от седмица, силна кашлица, отпадналост и затруднения с дишането. Спах седнал в продължение на 10 дена. Не успях дори да се свържа по телефона с откритата гореща линия, която тогава вече бе започвала да функционира. 300 000 човека на ден са търсили информация и помощ. Опитах се да се изолирам доколкото това е възможно вкъщи. За мой късмет състоянието ми не се влоши, но температурата продължи повече от седмица, почти 10 дена.

- Да се върнем отново на Брекзит. До края на годината тече т.нар. преходен период. Следите търговските преговорите между ЕС и Лондон за регулиране на отношенията от 2021 г. Засега са без резултат. Бихте ли коментирали кои са основните спънки между ЕС и Великобритания – мита, споразумение за риболова и т.н.

 - Очаква се преговорите да бъдат удължени в краен опит да се постигне някакво споразумение. Основните спънки са по следните теми:

Споразумение за риболов. Въпреки че от икономическа гледна точка, това е отрасъл, който допринася твърдо малко както за икономиката на Великобритания, така и за икономиката на ЕС, това бе тема, която бе в центъра на кампанията за напускане на ЕС. Също така, това е тема, която касае и няколко други страни-членки, на първо място Франция. ЕС настоява за максимален достъп до териториалните води на Великобритания. Сумата не е особено голяма – около 600 милиона лири годишно, но това е по-скоро политически въпрос.

Друга голяма тема е Level playing field или правилата за честна конкуренция между Великобритания и ЕС след Брекзит. Това е голяма тема и касае търговия в размер на милиарди евро годишно. Идеята за такъв вид регулация се състои в това да има правила, така че, бизнеса от която и да е страна да няма превъзходство върху търговските си партньори от другата страна. Ако регулации не съществуват или бъдат ограничени, това се очаква да се случи във Великобритания след Брекзит, то определени продукти, ще бъдат по-евтини да се произвеждат. Това ще даде преимущество на някои компании от Великобритания и ще ги направи по-конкурентни.

Опасенията са, че чрез премахване на определени стандарти и регулации във Великобритания, след Брекзит, фирмите от Обединеното кралство ще станат по-конкурентни за сметка на заниженият контрол. Затова ЕС настоява Великобритания да се придържа към стриктни правила и регулации от ЕС, касаещи правата на работниците, регулации за опазване на околната среда, както и финансова помощ, която държавата отпуска. ЕС смята, че е в позицията да настоява за тези изключително важни въпроси, ако Обединеното кралство настоява за достъп до 450 милиона потребители в ЕС, респективно търговска сделка. Гледната точна на Великобритания е, че идеята на Брекзит бе, страната да е независима от регулации изготвяни в Брюксел.

Третият спорен въпрос е как ще се решават евентуални проблеми в бъдеще. Дали примерно European Court of Justice ще решава тези въпроси или съд базиран във Великобритания.

Британският премиер Борис Джонсън и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен водят трудни преговори и засега не могат да постигнат търговско споразумение

- Какъв е сценарият, ако не се стигне до никакво търговско споразумение, т.е останем в позицията Брекзит без сделка?

- Това неминуемо ще доведе до големи икономически сътресения във Великобритания, но също така в Европа, както и на глобалната икономика. 43 процента от експорта на Великобритания е към ЕС и 51 процента от импорта е от ЕС. Когато прекъсваш търговските си отношения с най-големия си търговски партньор, неминуемо последствията ще се усетят на територията на цялата страна. Голяма част от плодовете, зеленчуците, лекарствата във Великобритания се внасят от Европа. Цели отрасли от икономиката на страната – строителство, хотелиерство, услуги, банков сектор, туризъм и много други зависят пряко от работна ръка от ЕС, туристи или изнасят продуктите си в ЕС. В търговията между две държави, един от основните фактори е дистанцията. Вноса на бутилка вино примерно от Франция е многократно по-евтино от вноса на бутилка вино от Австралия.

След Брекзит, особено при напускане без сделка се очаква чувствително поскъпване на някой групи продукти, хранителни стоки, автомобили. При напускане без сделка се очаква недостиг на хранителни продукти и лекарства от ЕС. Много други производства като производството на коли примерно зависят от дълга верига производители на части, които са базирани в Европа. Икономиките на ЕС и Великобритания са изключително тясно обвързани. Брекзит и конкретно Брекзит без сделка обслужва само и единствено тези, които са заинтересовани от това тези връзки да се разпаднат.

- Да обърнем поглед към българската общност в кралството, чийто активен представител си ти. Какви са вашите наблюдения – напускането на Великобритания на ЕС върна ли много българи в родината и спря ли емиграцията към Острова?

- Великобритания и България не разполагат с точни данни за броя на българите в Обединеното кралство. По информация за Вътрешното министерство на Великобритания, над 250 000 българи са кандидатствали за Статут на уседналост след Брекзит. С напускането на ЕС се променят коренно и правилата за всеки гражданин на ЕС, който желае да се установи в Обединеното кралство. Въвежда се точкова система. Всеки българин, който желае да живее тук ще е необходимо да кандидатства по тази система. Основните критерии ще бъдат квалификация, ниво на владеене на език, както и оферта за работа.

Бих искал да подчертая, че тези 250 000 или повече българи във Великобритания, финансово подкрепят роднините си в България. Икономиката на България е тясно зависима и обвързана с финансовите постъпления от българите в чужбина.

- Имате ли информация колко българи са кандидатствали за статут на уседналост? Да уточним за читателите, че статутът на уседналост е нова имиграционна схема за гражданите на Европейския съюз и на Европейската икономическа зона, както и за членовете на техните семейства, които биха искали да продължат да пребивават в Обединеното Кралство. Тази схема ще им позволи да продължат да пребивават продължително, да работят и да учат. Ще разполагат ли на практика българите и гражданите на ЕС, които не са британски граждани, с документ, който удостоверява, че могат да живеят във Великобритания?

- Гражданите на ЕС, които живеят във Великобритания няма да получат физически документ, който да удостоверява правото им да пребивават и работят във Великобритания. Този въпрос бе многократно повдиган от нас в последните години, включително и на последната ни среща с представители на ЕК във Великобритания. Невъзможността да докажеш новия имиграционен статут след Брекзит, поставя една сравнително голяма част от българите тук в изключително трудна ситуация. Дигиталното доказателство за статут е недостъпно за много хора. Липсва информация за самата процедура.

Друго голямо препятствие пред хиляди българи във Великобритания е фактът, че кандидатстването по тази процедура е извършено от неоторизирани и нелицензирани имиграционни съветници, т.н. “счетоводители”, изключително популярни след българите във Великобритания. Това поставя, както цялата процедура под въпрос, но повдига и много конкретни въпроси и предизвикателства – невъзможност за достъп до системата на Хоум офис, невъзможност за обновяване на детайлите, невъзможност за доказване на статут, поради липса или незнание на детайлите, които са били въведени в системата. Моят апел към българите е да прибягват до услугите само и единствено на регистрирани и оторизирани от Хоум офис имиграционни съветници.

- От кога влизаме във Великобритания с паспорт и виза?

- Не се очаква да бъдат въведени визи за граждани на ЕС, но правото им на постоянно местоживеене, работа и т.н във Великобритания ще бъде отнето.

- С оглед на пандемията какви в момента са най-големите трудности пред българската общност, освен обичайните – че някои от нашите съграждани емигранти не владеят английски и са ниско квалифицирани? Ползват ли здравни услуги на Острова или предпочитат да се върнат в България да се лекуват?

- Достъп до здравната система на Великобритания е голямо предизвикателство както за част от българите във Великобритания, така и за Националната здравна система. Здравеопазването в Обединеното кралство е безплатно, но въпреки това, само в Енфийлд – един от районите с много голяма българска общност в Лондон, има над 16 000 нерегистрирани с личен лекар. Голяма част от тях за съжаление са от български произход. Неползването на услуги предоставени от локалните кметства, здравната система създава практически общности, които живеят в паралелен свят. Обръщам се отново с апел към българите в Лондон и Великобритания да ползват услугите, които са достъпни и в повечето случай напълно безплатни.

- Вие ръководите специална програма в кметство Енфийлд за българската общност. Бихте ли казали как помагате на сънародниците ни?

- В момента ръководя програма финансирана от Хоум офис, Министерство на вътрешните работи на Великобритания, която бе създадена за подкрепа на българската общност в Енфийлд в процеса на кандидатстване за Статут на уседналост. В процеса на работа с тази общност установихме и редица други предизвикателства, с които българите в тази част на Лондон се сблъскват – затруднен достъп до здравната и социалната система, високо ниво на безработица, липса на информация за предоставяни услуги, жилищни проблеми и други.

По мое предложение поканихме редица организации и институции да се включат в тази програма – Полицията, Националната здравна система, кметство Енфийлд, 20 училища в Енфийлд, офиса на кмета на Лондон, Офис за национална статистика, както и няколко благотворителни организации – Work Rights Centre, Settled, HealthWatch-Enfield, Terrence Higginst Trust много други. В постоянен контакт сме с Посолство на Република България в Лондон. Идеята е да се създаде мрежа от организации и програма, която да подпомага тази общност в рамките на минимум 3 три години.

Тук е мястото да отбележа, че българската общност бе определена през 2017 г., от кмета на Лондон като една от приоритетните общности в Лондон. Бих искал да изкажа благодарността си за отзивчивостта и желанието на всички, тази програма да се реализира и специално на г-жа Кейт Осамор – депутат от Енфийлд, както и на екипа на кмета на Лондон – г-н Садик Кан.