Анастасия Мозер: Не признават Бойко Борисов, както Костов навремето

- Г-жо Мозер, какъв беше поводът за идването ви в България? Специално за евроизборите ли пристигнахте, или това е обичайното лятно посещение?

- Това е посещението, което правя през лятото. По-скоро идвам за отбелязването на паметта на Александър Стамболийски в Славовица – тази година честването е на 9 юни, в деня на преврата. Радвам се, че идването ми тук съвпадна с изборите и успях да гласувам. Само се наложи да се връщам, защото не си бях взела лична карта, а носех паспорта. Но нали сме правова държава, трябва да спазваме правилата.

- Бяхте коалиционен партньор на ГЕРБ за тези избори. Доволни ли сте от резултата?

- Ние официално дадохме подкрепа за ГЕРБ и сме доволни от тези избори, защото не е добре да се разклаща правителството, както някои се надяваха. Да, радвам се, че ГЕРБ спечелиха, защото е направено много през годините на управлението им. Мнозина не обръщат внимание на свършеното, а се съсредоточават върху това, което те мислят, че трябва да се направи. Нима не е важно това, което виждаме – метрото, пътищата, нашето участие в ЕС и тези конференции тук, в България, които я поставиха на европейската карта?! Инициативата за Балканско сътрудничество е идея, която Земеделският съюз отдавна е проповядвал и моят баща Георги Димитров –Гемето е защитавал – че държавите на Балканите трябва да се обединят , за да не стават жертва на инсинуации и провокации от страна на други държави, които ги настройват едни срещу други. Това е голямата идея на ЕС – да работим заедно, не един против друг. Така че заслугите на Борисов са огромни и се радвам, че хората ги отчетоха.

Анастасия Мозер в дома си в София

- Друга част от десницата – „Демократична България“, с която в началото водихте преговори, също постигна успех и изпраща депутат в Брюксел. Лидерът на СДС Румен Христов ги поздрави. Вие обидени ли сте им, че не ви приеха за партньор?

- В политиката от обиди няма нужда. Опитахме да проведем разговори с тях, но те не пожелаха сътрудничество. Винаги сме се мъчили да сътрудничим с партиите от демократичната общност. Това, което не ни хареса, бе тяхното отношение към ГЕРБ. Те непрекъснато критикуваха и призоваваха да се работи за сваляне на правителството, от което България няма никаква нужда. Сега страната ни има доста голям авторитет в Европа и е хубаво той да се заздравява, а не да се уронва.

- Но самата Европа е нестабилна, пред нея стоят куп предизвикателства, дилеми, дори рискове.

- Това се случва в целия свят – дори в Африка има сериозни проблеми, както в Европа. Идва момент, в който хората искат малко промяна, но дали напипват вярната посока, в която тази промяна да се случва? Все пак остава да се надяваме, че здравият разум ще надделее.

- Земеделците, макар и в съюз с ГЕРБ, нямахте човек в листата. Очаквахме, че вашият наследник на поста в „Обединени земеделци” Петя Ставрева ще бъде кандидат за Брюксел заради качествата си и опита като евродепутат.

- Щеше да е хубаво да имаме място в листата. Да, и ние се надявахме, че Петя Ставрева може да получи шанс като бивш евродепутат. Но за жалост, политическият егоизъм в България все още продължава. Все пак трябва да призная, че след изборите, след като се очерта първото място за ГЕРБ, ни се обадиха от много места да ни благодарят за подкрепата. Включително евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев на мен ми звънна лично, за да ми благодари. Повече е, отколкото навремето...

Анастасия Мозер държи винаги до себе си портрета на мъжа си д-р Чарлз Мозер

- Визирате някогашната коалиция със СДС на Иван Костов?

- Иван Костов беше един много кадърен политик. Който каквото ще да казва – той е много интелигентен и работлив човек. Но има труден характер, да се изразя меко и да не кажа по-тежка дума. Костов много работеше и мобилизираше и другите да си вършат работата. Той беше моторът в ОДС. Повечето, като дойдат на власт, се самозабравят. Не казвам, че и тогава нямаше някои грешки, но кой е безгрешен? Но нека припомня в каква България тръгна управлението на Костов – от една страна, в пълна разруха, инфлация 420%, а депутатите в парламента получавахме 3 долара заплата по времето на Жан Виденов. За жалост, хората ги забравят тия неща. Пропагандата на БСП и БКП толкова е помрачила мозъците на хората, че по-лесно вярват на лъжите, а не на фактите.

Ето и сега – Бойко Борисов прави много неща, но някои ги отричат. Вярно е, че хората все още трудно живеят, защото пенсиите и заплатите са доста ниски. Но за да дава една държава, трябва да има и това се гради трудно. Винаги съм вярвала, че България има всички условия да бъде просперираща, каквато е била преди войната – истински европейска страна с качествено производство и живот, но за жалост, после нещата се промениха. От нас обаче зависи да ги променим отново.

- А няма ли да се чуете и видите с Бойко Борисов?

- Не знам, това не е и толкова важно. Разчитаме на бъдещи контакти и продължаване на сътрудничеството. Българските партийци трябва да разберат, че от политически егоизъм няма полза. Че демокрацията значи да привличаш, не да отблъскваш. Дори на тези избори можеше да има още по-добри резултати за демократичната общност, ако тази аксиома бе възприета от всички. Това разделение вдясно само вреди, защото някой се мисли за много голям, а пролича какъв точно е капацитетът на тези хора. Но от време на време личностите изчезват и надделява посредствеността.

- А как ще коментирате слабия резултат на БСП на този вот на фона на големите претенции? От левия лагер заформиха скандала с имотите „Апартаментгейт“ и въобще изпълниха кампанията с компромати.

- Компроматната пропаганда никога не е давала добър резултат. Има една история с известния политик Димитър Гичев, който е бил в затвора и по лагери и когато дъщеря му отишла да го посети, му казала: „Знаеш ли, непрекъснато хвърлят кал по теб”. Той отвърнал:  „Дъще, не се безпокой, калта има това свойство, че изсъхва и пада“.

Когато човек е направил нещо, не може да се отрече. Ето, най-после след толкова години комунизъм, имаме магистрала, която отива до морето, доколкото разбирам, се изгражда и аутобан до Варна. Крайно време е, безобразие е да няма пътища. Когато се връщах тук преди години, помня жестоки дупки и разбити шосета. Щом всичко е било толкова евтино и лесно по онова време, защо не ги направиха тия неща? А сега виждам разликата. Моят съпруг дори искаше да напише книга за дупките по пътищата в България. Казваше: „Такова чудо и в Африка няма”. Сега се вижда, че са направени много неща, които не бива да се отричат, например метрото, което е много хубаво и удобно. Но когато нещо е направено добре, често преставаме да му обръщаме внимание. 

- Понеже заговорихме за Костов – купихте ли си новата му книга „Свидетелства на прехода“, която предизвика голям интерес?

- Да, купили са ми я, но още не съм я получила. Разбрах обаче, че на представянето е казал, че бил останал сам. Това не е вярно. Не знам какво има предвид, но ние винаги сме го подкрепяли, макар че сме яли гущери, както казваше Стефан Савов, който беше голяма личност. Винаги сме казвали, че не работим за нас, а за демократична България. Костов не е останал сам, защото във всички трудни моменти сме били до него и сме го подкрепяли. Последният вот на недоверие на правителството му не мина благодарение на Народния съюз. СДС тогава нямаше достатъчно депутати, за да спечели вота. Но ние застанахме зад него и правителството не падна. Да не мислите обаче, че някой е казал: „Благодаря“. Но в политиката благодарност няма и не бива да я търси човек. За щастие, понякога получава признание от съвсем неочаквани източници, което е много по-важно. Да си на чисто пред себе си, да знаеш, че си направил нещо добро, това е истината.

Софийският дом на Анастасия Мозер

- Казвате, че България сега е добре поставена в Европа. Отвън това личи ли си и по какво?

-Да, по много неща си личи. И посещенията на европейските лидери тук го показват. Който е бил тук, остава с добри чувства към България.

Но невежеството е твърде голямо и много хора не са никак наясно какво и къде е България. В Америка използвам всеки случай да говоря например за визитата на папата. И там имаше медии, които споменаха за посещението на Франциск в България. Бях тук, когато папа Йоан Павел Втори дойде, което бе изключителен момент в моя и в целия политически живот на Европа. Не забравяйте, че имаше време, когато трябваше да бъде обяснявано къде е България и какво представлява изобщо. Имаше хора, които ни бъркаха с Боливия или Бурунди.

- Нека поговорим и за вас в личен план. В добра форма ли сте, продължавате ли да спортувате?

- Трябва, защото имам проблеми с гърба и трябва да се раздвижвам. Два пъти седмично ходя на упражнения, което е приятно за мен. Освен това имам сезонни билети за концерти, за Националния симфоничен оркестър на Вашингтон. Обичам да ходя на балет и имам билети почти за всички представления. Тази година имах възможност да видя Мариинския балет. Догодина пак. Както и на Болшой театър. По Коледа пък редовно ходя на „Лешникотрошачката“ и отивам на матинета в 1,30 ч. следобед, защото предпочитам да се движа по светло.

- Запазихте ли приятелския кръг, събирате ли се?

- Да, повечето ми приятели са българи. Но имам и близки хора от църквата на моя съпруг Чарлз. Тя е англикан-американска, не е точно епископилианска, по-консервативна е. Но моят съпруг ходеше там. След като почина, тези хора много ми помогнаха да си уредя документите и после, когато претърпях сериозна автомобилна злополука преди 2 години, моите познати от църквата идваха всеки ден да ми носят каквото е нужно, да питат как да помогнат, водеха ме и по лекарски прегледи и наистина направиха изключителни жестове. И накрая ти казват: „Аз ви благодаря, че ни позволихте да направим това за вас“, което е уникално.

- Разкажете малко повече за инцидента, който претърпяхте.

- Преди 2 години ме удари кола от страната на шофьорското място – имах счупени ребра и рамо, единия ми крак почти не можех да го движа. Тогава се връщах от гости при моя приятелка, на която се обадих по джиесема и тя дойде. Но можеше да бъде и много по-лошо. Както се казва, моята дебела българска глава оцеля, поне тя не пострада. Там имаше линейки, полиция, после не помня, защото вероятно са ми дали нещо за успокоение. Но аз съм от хората, които не обичат да драматизират. Бях доста време в болница, после ходих на рехабилитация. Признавам, че имах късмет, Господ бе с мен и ме спаси. Можеше да бъде и много по-зле. Но колата ми отиде на боклука. Е, после си купих същата, но по-солидна.

- Сега каква кола шофирате?

- В момента карам тойота „Камри”. Слава богу, същата марка кола, която е солидна и стабилна, ме спаси при катастрофата. Останаха някакви белези, но това е нищо, защото не ме боли, но дълго време не биваше едната ръка дори да я движа. Вярвам, че Господ е имал милост към мен и не пострадах повече.

- Може ли да се разчита на добро медицинско обслужване в Америка? Тук все ни плашат, че там до лекар не можеш да стигнеш...

- Няма нищо подобно. Тук, в България, здравеопазването е подигравка с хората. Приятелка си направи операция на катаракта и плати доста пари за операцията. А моята застраховка там изплати 90%. Когато имам нужда от лекар, отивам при когото си искам. По принцип имам личен лекар, ходя и на кардиолог, защото не съм толкова млада вече, имам аритмия и трябва да внимавам. Тук получих за първи път проблем с излизане от ритъм. Моят съпруг имаше този проблем, но го контролираше, макар че си отиде от сърдечна недостатъчност.

- Продължавате ли да почитате годишнините на съпруга ви Чарлз, да се отдавате на спомени за съвместния живот, да разглеждате ваши общи снимки?

- Да, разбира се. Имам много снимки и с голямо удоволствие ги гледам. Даже ги имам в компютъра. С него имам прекрасни спомени, той винаги ме е разбирал и подкрепял, затова няма как да го забравя.

- Кое е най-приятното нещо, което намирате тук, в България, а в Америка го няма?

- Това със сигурност са приятелите. Вчера седнахме да обядваме с няколко мои близки приятелки и съпартийки – Петя Ставрева, Татяна, Ели и моя приятелка, която е актриса – Антония Карамихайлова. Беше изключително приятно, и храната беше отлична.

- Ще отидете ли това лято на Черноморието?

- Ще отида в Созопол на заседанието на настоятелството на Нов български университет. Хората са интелигентни, винаги имаме хубави разговори, след това отиваме в Славовица да почетем паметта на Александър Стамболийски. После за един уикенд ще отидем до Гърция, в Солун. Там прекарваме много хубаво в един сравнително добър хотел, където закусваме на най-горния етаж с разкошна гледка към Средиземно море. В България съм до 22 юни и се връщам в САЩ, защото там трябва да се погрижа за любимото ми коте, с което живеем заедно.

Вярно, по български маниер все намирам кусури на животинчето, а другите хвалят домашните любимци колко са умни и интелигентни. Аз такива претенции нямам. Моето коте е най-обикновено, таби, както им казват, на райета е, взето е от приют. Но ми е дружка, много сме близки, защото сме си само ние. Иначе не е много дружелюбна, не обича чужди хора и не прилича на мен, защото аз съм доста по-дружелюбна.

- Винаги сте впечатлявали с елегантния си вид, перфектна прическа и добрия вкус. Когато сте в у нас, купувате ли тоалети на български модисти?

- Не, не съм купувала много дрехи тук, но си взимам някои джиджавки, както им казвам. Защото съм доста висока, не влизам в традиционните мерки, а в Америка знам къде да си намирам облекло. Но радвам се, че правя такова впечатление, все се старая да съм прилично облечена. Защото, гледайки някои от коментаторите в изборните студия, бях много неприятно изненадана, че имаше и облечени с така модерните дънки с дупки. Това според мен е подигравка. Все пак човек трябва с уважение да се облича. Аз съм следвоенно поколение, когато и да искаш, не можеше да си намериш прилична дреха. Затова ми е обидно, като ги видя облечени с тия дупки. През тия трудни времена не сме ходили със скъсани дрехи. Имах едни обувки, много пъти кърпени, за да не ходим скъсани. Казала съм, че българките са много модерни, но невинаги елегантни. Да си модерен, не значи да си елегантен. В Америка пък има дебели жени, с едни опънати по тях клинове, или направо облечени с къси панталони. Понеже са модни, стават все по-къси.

- А обичате ли да готвите български ястия, добра кулинарка ли сте?

- Понеже съм сама, е малко трудно. Иначе бях много добра кулинарка, само за един човек не си струва. За Великден си купих агнешко бутче и го ядох цяла седмица. Ям хигиенично – гледам да ям зарзават, плодове. Единият ми келепир от злополуката е, че отслабнах с 10 килограма и ги задържах. Но когато бях в България, бях доста по-елегантна. Обичам също хамбургери и чипс, но никога не си купувам. Когато отида някъде навън, понякога хапвам. Гледам да не е тлъсто. Иначе имам приятелка, която готви български ястия. При нея сме карали Бъдни вечер с типично нашенски гозби.

- С какво в Америка не можахте да свикнете?

- Намирам, че там нещата са много нормални. Не мога да кажа, че има нещо, което да ме дразни и да ми е много неприятно. Не забравяйте, че ние сме тези, които сме отишли там, не е редно да се оплакваме. Във Вашингтон има българи, които правят типично български вкуснотии – дори боза. Много обичам и луканка и се мъча оттук да си взема.