Ангели живеят в Рила
Помагат на човек да си спомни предишни животи
Всички планини в България са необикновени по своята хубост и дори най-здравомислещите хора признават, че в тях има много мистика. Рила е най-високият планински масив и може би затова по върховете й най-лесно се връща споменът за минали прераждания и човек разбира, че живее не един, а безброй много пъти. Създателят на Бялото братство Петър Дънов често говори за прераждането в беседите със своите ученици и последователи.
А когато всички заедно са в Рила планина, Учителя разкрива местата, където човек може да види себе си в предишни животи. Едно от тези места е вътрешният Близнак, който е част от двете свързани помежду си езера Близнаците. Близнаците е четвъртото от Седемте, а вътрешният Близнак е най-мистичното място в района. Петър Дънов съветвал всеки, който иска да разбере какъв е бил, да остане поне час край езерото и ако душата му е чиста, а мисълта силна, да разбере какво му се е случвало преди. Дънов говори за това, че човешкият дух е безсмъртен. Че умира само физическото тяло, а духът се ражда много и много пъти в различни тела – на мъж или на жена, за да научи уроците си и да се превърне в съвършена частица от Космическото слънце – онзи безличен бог, създал Вселената и всичко в нея.
До вътрешния Близнак човек може да се свърже с ангелите-пазители на планината. Те според Учителя бдят на пост на това място и на съседния връх Харамията. Задачата им е да опазят от злите и тъмни сили не само България, а и целия свят. „Там има дежурни същества, които работят постоянно и се сменят през два часа, и като по радиопредавател изпращат светли мисли, чувства и висши идеи за изправяне живота на човечеството. Над него винаги има едно светло сияние”, казва Петър Дънов за Молитвения връх.
На езерото Окото също отдава особено значение: „Тук, при Окото, има нещо хубаво. Дойде ли в размишление, човек ще почне да вижда картини от миналото - грандиозни и хубави. Тук трябва да направим един опит. Мястото съдържа много магнетизъм, ще ви покажа в какво положение да поставите гърба си и ще видите какво влияние ще усетите. Тези скали наоколо са складирани енергии за бъдещето. Ако хората биха имали знания за тези енергии, какво тичане би било насам! Това място по някой път действа електрично, а някой път - магнетично, променчиво е. Окото разполага за мисъл, творчество, също и Олтарят. Водата на Окото е много хубава”.
До август 1931 г. Братството посещава като Молитвен връх този между второто и третото езеро. По заръка на Учителя е изсечен гъстият клек, който обгръща Харамията, и прокарват малка стръмна пътека. От 6 август 1931 г. започва да функционира новият Молитвен връх. „Утре сутринта ще се качим на новия Молитвен връх, дето изчистихме пътя. Там да се помолим и благодарим на Бога. След това ще отидем на Бъбрека, 5-тото езеро, за да измием ръцете и краката си от дългия път”, говори Петър Дънов на последователите си.
Молитвеният връх се намира на вододела между Бяло и Черно море. Водите от езерата по река Джерман и Струма отиват в Бяло море, а тези на Чанаците по река Черни Искър се вливат в Черно море. На въпрос дали всеки може да види светлите разумни същества на Молитвения връх и около него, Дънов отговаря: „Ще разберете със сърцето си”.
От Молитвения връх отлично се виждат Рупите и Мусала и лесно може да се прави връзка със съществата там. „Сега всички трябва да знаят, че този час - 5 часа сутринта, в който сме се събрали на Молитвения връх, е часът, в който всички същества отправят ума си към Бога. Щом всеки приеме това, което му е необходимо, небето се покрива с леки облаци. Облаците са необходими за предпазване от разпиляване на това, което е придобито. Този хубав ден, единствен в живота ви, трябва да носите навсякъде. Този ден включва всичко в себе си. Каквото придобием този ден, всичко трябва да занесем със себе си, да го пръснем между хората”, говори мистично и не съвсем разбираемо за Петър Дънов на последователите си.
Учителя сочи и друго място, където бдят невидимите пазители на човечеството. Той нарича връх Острец Върхът на светиите. Уверява последователите си, че там силно се чувства тяхното присъствие. Почти всички, които са го посетили, са усетили това присъствие, а някои са видели и съществата, които работят там, изтъква Дънов.
