Антъни Хопкинс свири на пиано, докато дава интервю (ВИДЕО)

Сър Антъни Хопкинс изнесе частен пиано рецитал на екипа на Би Би Си, който дойде в Лос Анджелис, за да интервюира двукратния носител на "Оскар", човекът, който превърна Ханибал Лектър в култов символ на ужаса.

В хотел в Бевърли Хилс, под ритъма на клавишите и с цитати от Шекспир, артистичната душа на Хопкинс направи своеобразна изповед. Поводът е публикуването на неговата автобиография "Справихме се, хлапе" - честен, суров и разтърсващ разказ за самотника от Уелс, който се превърна в един от най-великите британски актьори.

"Не можех да си припиша заслугите за нищо от това, не можех да планирам нищо", казва той в интервюто си. "А сега, на 87, на път към 88 години, ставам сутрин и си мисля, че още съм тук, макар все още да не разбирам света."

Отстрани изглежда, че не късметът, а дълбокото му разбиране за човешките емоции е ключът към успеха му.

"Истинско чудо е да си жив", казва Антъни Хопкинс.

Сложността на човешката природа го очарова. Може би затова сър Антъни Хопкинс винаги е разбирал двойствеността на човека и това обяснява необятния му актьорски диапазон.

Първият му пробив идва благодарение на Питър О'Тул, който го кани на прослушване за филма "Лъвът през зимата" (1968). Тогава Хопкинс вече е част от Националната театрална трупа на Лорънс Оливие, но се чувства не на място. "Не можех да се впиша в британския театрален стил", признава той. "Не исках да стоя на сцената с копие в ръка до края на живота си. Просто исках малко живот."

Когато получава ролята на Ричард Лъвското сърце, синът на хлебар от Порт Талбът не може да повярва, че играе с Катрин Хепбърн. Тя му дава съвет, който променя подхода му завинаги: "Не играй, просто действай без да мислиш."

Именно тази простота се превръща в негова философия. "Бъдете неподвижни. Бъдете пестеливи. Не се преструвайте", казва Хопкинс. И точно това прави изпълненията му незабравими: от трагичния крал Лир до демонично тихия Ханибал Лектър.

Вместо да играе Лектър като чудовище, Хопкинс избира обратното - отдръпва се. След първите страници на сценария разбира, че това е роля, която ще промени живота му. "Инстинктивно знаех как да го изиграя. Нося дявола в себе си. Всички го носим."

За да внуши страх, решава никога да не откъсва очи от партньора си на екрана, а част от страховитите реплики са вдъхновени от старите филми за Дракула, които гледал като дете.

В автобиографията си Хопкинс разкрива и за болезнената пропаст между това как светът е гледал на него и как се е чувствал отвътре. В училище е бил тормозен заради "голямата си глава", наричан глупак, шамаросван от учители, неразбран от родителите си. "Това ми даде сърцевина от гняв, негодувание и отмъщение", признава той.

Хопкинс преживява години на алкохолизъм и разрушителни връзки. "Това е грозната страна на пиенето, изважда най-бруталното в теб", признава той.

Една нощ през 1975 г., в пълно алкохолно затъмнение, шофира из Лос Анджелис. Когато се събужда, разбира, че е бил на крачка от катастрофа. Тогава чува вътрешния си глас, който му казва: "Всичко свърши. Сега можеш да започнеш да живееш." На първата си среща с Анонимните алкохолици усеща, че е попаднал сред свои. "Всички сме еднакви. Не съм сам."

Съпругата на актьора Стела Арояве вярва, че той е в аутистичния спектър, и той не отрича: "Вероятно е вярно, предвид склонността ми към запаметяване и липсата на емоционалност."

Актьорът признава, че просто е "студен" и използва този щит, изграден още от детството, когато се е научил да гледа насилниците право в очите, без да мигне.

Днес, на 87, сър Антъни Хопкинс гледа назад с примирение: "Повечето ми приятели вече ги няма. Надявам се да остана още малко. Но и да не стане, ще си мисля, че беше чудесно."

Иначе в интервюто признава, че тази година губи двете си любими пиана при пожар в дома си в Лос Анджелис. "Всичко беше под развалините", споделя легендарният творец.

Сър Антъни Хопкинс е повече от актьор. Той е музикант и философ и човек вселена.