Антон Кутев: Какво като мълчи Радев, и преди козът му бяха "отсъствията"

По повод озадачаващото мълчание на партийния лидер Румен Радев, бившият му съветник Антон Кутев припомни, че и двете му президентски кампании са били изградени „в известен смисъл върху отсъствия“, което не означава липса на позиция.

Кутев припомни, че по време на първата си кампания Радев е дал едва две интервюта. Според него обаче не може да се очаква президентът първи да обяви намеренията си за предстоящите избори, при положение че останалите политически играчи също не са извадили имената си.

„Би било лошо, ако никой не знаеше кой е Румен Радев. Всички знаят неговите позиции“, посочи той. По думите му това не е мълчание, а стремеж към прецизност. Кутев подчерта, че президентът винаги е държал на предварителните проверки на хората, макар те да не дават стопроцентова гаранция.

По думите му служебното правителство основно се занимава с организацията на изборите, което е и неговата ключова задача.

Според Кутев случаят „Цицелков“ е по-скоро гаф на Андрей Гюров, отколкото на Илияна Йотова, и може да бъде обяснен с неопитност. Той коментира и смените на областните управители, които определи като очевидно партийни фигури. „Все пак те трябваше да бъдат сменени“, каза Кутев, но добави, че „малко се попрекали“. За разлика от тях, сред министрите има много професионалисти и много добри попадения.

Кутев засегна и вътрешнопартийните проблеми в БСП. Той изрази учудване защо част от депутатите не са се съобразили с решение на Изпълнителното бюро и са гласували в за промените в Изборния кодекс. По думите му те са били санкционирани и няма да намерят място в листите. „Част от тях имат пряка зависимост от външни за БСП сили“, заяви той.

Кутев бе внимателен в оценката си за войната в Украйна. „Не може да бъде оправдано убийството на милиони хора“, заяви той. В същото време уточни, че не харесва руската политическа система.

По отношение на казуса „Петрохан“ Кутев смята, че той е бил политически преекспониран и „употребен свръх“. Според него е важно да се прецени до каква степен държавата делегира дейности на неправителствени организации. „Не бива публични задължения да се прехвърлят върху частни субекти“, подчерта той.