Аня Пенчева: Какъв болен мозък трябва да имаш, за да направиш това нещо?

Има хора, които не просто преминават през времето, а го носят по лицето си – без оправдания и маски. Такава е Аня Пенчева, която в разговор с журналиста Мариян Станков - Мон Дьо говори откровено за сцената отвъд ролите, публичността, системата и приятелството. Актрисата споделя и за децата си, които сами носят имената, както и за това какво означава да останеш, когато времената се променят.

Попитана коя версия на себе си е най-удобна за обществото, но най-далеч от нея, Пенчева отговаря:

"Бляскава и предсказуема. Истината е съвсем друга. Тя е тиха и сложна.

Свободата да не се харесвам на всички, а нищо да не ми липсва.“

За митовете около живота ѝ Аня казва, че най-силният от тях е представата, че животът ѝ е бил лесен и че красотата ѝ изтрива всичко друго.

Дълго време медиите са я определяли като секссимвол. Пенчева споделя, че вече не се влияе от думите на журналистите, но преживя болезнени ситуации, като грешно съобщение за смъртта ѝ.

"Преди няколко дни видях нещо, което ме унищожи. Мои близки ми се обадиха да ми кажат, че когато напишат името ми и в google излиза моя снимка жалейка и мъжа ми. Заглавието: Мъжът на Аня Пенчева потвърди тъжната вест. Какъв болен мозък трябва да имаш, за да направиш това нещо?! Свиква се, трудното е докато се свържеш с всички близки и да им кажеш, че си добре.“

"Има и комична страна. Снощи бях на представление в Пловдив с една пиеса, която жъне невероятен успех – "Код Жълто“. Излязох на сцената и още преди да започна да играя публиката започна да ръкопляска. После се наложи да обясня на колегите в екипа, че просто са се радвали, че съм още жива"

Тя признава, че когато тялото ѝ е било публично обсъждано, това е било моментът, в който пространството ѝ е спряло да бъде лично.

"Може би, тази обикновеност и това, че вече не можеш да бъдеш невидим. А това понякога е лукс.“

Пенчева разказва и за ситуации, в които гласът ѝ е бил пренебрегван за сметка на външния ѝ вид – включително в музикални записи, където гласът ѝ е бил откраднат.

Най-ценният урок, който е получила от мъжа си, е умението да обича и да прави компромиси. Актрисата говори откровено и за майчинството, което е преминало през трудности, диагнози и болка, но и през щастие:

"Това е най-голямата титла, която аз заслужавам – майчинството. Точка!“

Същевременно, за кариерата си признава, че понякога е отлагала истината от учтивост и компромиси, което ѝ е коствало роли.

Пенчева е категорична, че първо се чупят човешките взаимоотношения, а след това изкуството става форма, лишена от съдържание.

"Мълчанието е много сполучлива форма за кариера. Да си послушен, да кимаш красиво, да се възхищаваш. Слава Богу, че не ми се е налагало да мълча.“

По повод съвременната културна политика в България, актрисата коментира:

"Нашите управници не искат да разберат, че има три неща, които са най-важни в този живот – здравеопазване, образование, култура. Каприз е да искаш да получаваш аплодисменти без съдържание.“

За нея думата "министър“ днес означава власт с ограничен хоризонт, а "култура“ – трудно слово за политик, тъй като изисква мислене извън мандат.

След десетилетия на сцената и пред камерите, Пенчева описва живота си като балансиран между личната свобода и професионалните задължения:

"Истината не бива да се отлага. Днес достатъчно за мен е да бъда себе си, да обичам и да правя това, което е истинско.“