Арабски шейхове спасяват турската лира

Турските власти продължават практиката на многомилиардни заеми от чужбина за подкрепа на националния валутен пазар, който се срина миналата година  рекордно за 20 години.

Според Bloomberg турската централна банка се съгласи да набере суап линия от 4,9 милиарда долара в Обединените арабски емирства, за да попълни изчерпаните си резерви, които станаха отрицателни в края на миналата година.

Сделката, предвидена за три години, ще позволи на Централната банка на Турция да поддържа лирата за още няколко месеца, която загуби повече от половината от стойността си спрямо долара миналата година.

В пика на срива през декември курсът падна до 18,3 лири за долар, въпреки че в началото на годината се движеше около 7,4. Впоследствие лирата си върна част от срива и в 16.03 московско време в сряда, 19 януари, се търгува при 13.59 лири за долар.

Турската централна банка се втурна да подкрепи пазара и през декември „изгори“ 10% от резервите си чрез продажба на чуждестранна валута, след като президентът Реджеп Тайип Ердоган обяви план за спасяване на лирата. Той включва компенсация за депозитите на гражданите, ако ръстът на курса на долара надвиши лихвения процент, плащан от банките.

Към 7 януари турската централна банка разполагаше с резерви от 110 милиарда долара. Тази сума обаче включва средства от търговски банки, поставени по сметки при регулатора, както и чуждестранна валута, получена на кредит.

Ако изключим тези пари, турската централна банка изобщо няма резерви: нетната им сума падна под нулата в средата на декември и сега е в отрицателната зона.

Търсенето на пари в чужбина за издръжка на лирата се превърна в норма за турските власти. През август турската централна банка подписа споразумение за валутен суап на стойност 2 милиарда долара с Южна Корея, като преди това набра 6 милиарда долара от Китай.

Катар остава най-големият кредитор със суап линия от 15 милиарда долара.