Аристократка се превръща в дивачка от гъстите гори

През 1807 г. сред френските ловци в района на връх Монткалм (Пиренеи) се разпространяват слухове за подивяла жена, която живее по планинските склонове в най-недостъпните места. Пъргава, бърза, гъвкава, тя лесно се измъква от преследващите я хора. Ловците описват дивата жена като високо, слабо, изумително красиво младо момиче с дълга коса.

Селяните решават да хванат дивата красавица. Устройват й засада, обкръжават я и я залавят. Дивачката започва неистово да крещи, да пищи и да хапе. Селяните все пак успяват да я вържат, завиват я в одеяло и я отнасят в къщата на местния свещеник.

Свещеникът нарежда да отвържат пленницата и успява да я успокои. Обитателката на планините се оказва жена на средна възраст. Красотата й се оказва преувеличена, защото е останала в миналите й млади години. Но дивата жена наистина е много сръчна и силна. Оказва се също, че жената съвсем не е дивачка - тя знае отлично как да използва мебели, съдове, прибори за хранене (лъжица, нож, вилица) и разбира разликата в социалния статус на селяните и свещеника.

Падрето се опитва да разбере коя е тя, откъде идва и как се е озовала в планината, но жената оставя всички въпроси без отговор, въпреки че по определени признаци става ясно, че тя всичко разбира. Жената явно се стреми да запази в тайна миналото си. Но погледът и поведението й я издават. Очевидно е, че това чувство за собствено достойнство е попито с майчиното мляко в стените на семейния замък на богато аристократично семейство.

Жената се оставя да я преоблекат. Приготвят й стая и я оставят да нощува, заключена с ключ. На сутринта стаята е празна. Пленницата чупи прозореца и бяга обратно в планината, като захвърля дрехите по пътя. За странната случка научава магистратът Верние от град Вик-Десос. Той организира акция и жената е заловена за втори път. Верние я настанява в дома си и някак успява да я предразположи да говори. Подозренията на свещеника за високия произход на мистериозната жена се потвърждават напълно. Обноските, стилът на речта ясно издават в нея аристократ от най-висока класа.

От отделни фрагменти на фрази съдията научава, че жената е избягала от Франция със съпруга си по време на Великата революция, страхувайки се от репресии. В планината бегълците са нападнати от контрабандисти и ограбени. Съпругът загива в битката. Жената остава сама. Няколко години тя живее в заснежените планини.

Предпазливите въпроси защо не е слязла при хората жената игнорира. Верние подозира, че „дивата“ и нейното семейство принадлежат към пламенните привърженици на свалената френска кралска династия. И най-вероятно тя и съпругът й са участвали в заговор, насочен към възстановяване на монархията във Франция. Верние докладва подозренията си на областната префектура.

Скоро съдията получава писмена заповед: незабавно да вкара в затвора заловената жена, като постави засилена охрана. Става ясно, че с нейната по-нататъшната съдба ще се занимава специален служител, който вече е на път. Документът е подписан от министъра на полицията Жозеф Фуше.

Жената е настанена в изолатор. Лежи с часове на леглото, без да мърда, след което изпада в истерия. Пристигналият служител я разпитва всеки ден, но тя упорито мълчи за миналото си и само повтаря със слаб глас молбата да я пуснат да се върне в планината. Бързо се топи пред очите на съдниците си. На 29 октомври 1808 г. умира.