Енрико Лета предлага радикален рестарт на ЕС
Двудневната среща на европейските лидери в белгийския замък Алден Бизен беше определена от участници като една от най-съдържателните стратегически дискусии за бъдещето на икономиката на ЕС през последните години.
Лидерите оставиха зад гърба си текущите вътрешнополитически проблеми и се изолираха в опит да генерират не просто поредна декларация, а политическа воля и ясен план за действие за дълбоки икономически реформи.
Форумът имаше за цел да изведе конкурентоспособността, индустриалната политика и стратегическата автономия в центъра на европейския дневен ред в момент на нарастващ глобален натиск.
Срещата, организирана по инициатива на председателя на Европейския съвет Антонио Коща, е била опит да се възстанови политическата енергия около икономическите преобразования.
Контекстът, в който се провежда срещата, е повече от тревожен. Пандемията от COVID-19 разкри зависимостите на европейските икономики от външни вериги за доставки. Последвалата война в Украйна доведе до енергийна криза и допълнително напрежение върху индустрията. В същото време Съединените щати предприеха агресивна индустриална политика чрез мащабни субсидии и ограничаване на външния достъп до стратегически сектори.
Паралелно с това Китай извървя пътя от имитатор на технологии до водещ глобален производител и иноватор, който контролира ключови суровини и вериги на доставки. На този фон Европейският съюз постепенно губи позиции, растежът остава слаб, а инвестициите изостават спрямо глобалните конкуренти.
Оценката за това състояние не е нова. През 2024 г. по поръчка на Европейския съвет и Европейската комисия бяха изготвени два фундаментални доклада за конкурентоспособността - от Енрико Лета и Марио Драги. През есента същата година лидерите приеха Декларацията от Будапеща, с която заявиха, че препоръките ще бъдат в основата на новата икономическа стратегия на ЕС и възложиха на Европейската комисия да представи конкретен план за изпълнение.
Въпреки политическите заявки обаче, според мнозина наблюдатели реалните преобразования - от опростяване на регулациите за бизнеса до мобилизиране на ресурси за нова индустриализация - остават блокирани в сложни процедури и междудържавни съгласувания.
Именно на този фон най-силен отзвук по време на срещата е предизвикало изказването на Лета. Бившият италиански премиер и президент на Института "Жак Делор" е представил визия за ускорено довършване на Общия пазар чрез нов инструмент - "Закон за Единен пазар", стъпващ върху неговия доклад "Повече от Общ пазар".
Основната теза е категорична: времето за постепенни, частични реформи е изчерпано. Ако Европа иска да защити своя икономически суверенитет, Общият пазар трябва да се превърне в централен стратегически инструмент, а не просто в историческо постижение.
В свят, в който индустриалната политика се използва като геополитическо оръжие, икономическата фрагментация се превръща в структурна слабост. Европа разполага с пазар от 450 милиона души, но продължава да функционира през 27 различни регулаторни режима в ключови сектори. Според Лета именно премахването на вътрешните бариери може да компенсира липсата на единна фискална мощ, сравнима с тази на САЩ.
Архитектурата на предложението
Предложението се изгражда около три вертикални стълба: финансови услуги - мобилизиране на европейските спестявания и изграждане на истински съюз на капиталовите пазари; енергетика - създаване на реално интегриран общ енергиен пазар, който да намали ценовите дисбаланси и зависимостите; свързаност - формиране на мащабен цифров и телекомуникационен сектор, способен да се конкурира глобално.
Към тях се добавят три хоризонтални двигателя на интеграцията: пета свобода - свободно движение на знания, иновации и данни наред с останалите четири свободи; 28-и режим - обща правна рамка за иновативни компании, която да им позволи да оперират в целия ЕС без да се сблъскват с 27 различни системи; свободата да останеш - социално измерение на интеграцията, гарантиращо, че икономическата мобилност няма да задълбочава регионалните различия и изтичането на човешки капитал.
Икономическата аргументация зад предложението среща широко разбиране. Истинското предизвикателство е политическо. Държавите членки традиционно защитават националните си компетенции в сфери като енергетика, данъчна политика и социални системи. По-дълбоката интеграция предполага компромиси и ново равнище на доверие между столиците.
Възможен е и сценарий, при който група държави, готови да вървят по-бързо, стартират процеса на засилена интеграция. Това би означавало Европа на различни скорости - концепция, която дълго време беше политически чувствителна, но все по-често се разглежда като реалистичен инструмент за преодоляване на институционалната инерция.
Заключени зад стените на многовековния замък, европейските премиери са били изправени пред стратегически избор: да продължат да говорят амбициозно, но да действат предпазливо - с риск от обществено разочарование и трайна загуба на глобално влияние; или да поемат политическия риск от смели преобразования, които да отключат неизползвания потенциал на Съюза.
Следващите три години до 2028 г. се очертават като решаващи. В условията на ускорена глобална трансформация бездействието би означавало постепенно превръщане на Европа в периферия - своеобразен музей на отминала икономическа слава. Алтернативата е труден, но стратегически необходим преход към по-дълбока интеграция, който да позволи на ЕС да се конкурира равностойно с останалите икономически гиганти.
Посланието, което според участници е прозвучало най-ясно в Алден Бизен, може да се обобщи така: времето за губене е изчерпано, а прозорецът за действие се затваря бързо.
