Асен Василев показа какъв е Радев - празна "Кошница с грижа"

Председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев отправи критики към управлението заради мерките срещу поскъпването на живота, бюджетната политика и позицията на България спрямо европейските партньори. По думите му опитите на държавата да ограничава надценките чрез административни мерки няма да доведат непременно до по-ниски цени.

Според него основният проблем е, че правителството не овладява разходите, които пряко влияят върху крайните цени, а същевременно допуска доходите на хората да изостават от инфлацията.

Важният въпрос е крайния ефект от действията на правителството - дали ще има по-ниски цени за българските граждани, дали ще има наложени глоби, ако наистина има надценки. Ако се приеме едно бракувано законодателство с възможности за много големи глоби, грижата ще бъде като тая кошница - леко празна и в крайна сметка цените ще вървят нагоре. Това каза председателя на ПП пред Нова телевизия. Той влезе в студиото с празна „Кошница с грижа“.

Асен Василев отбеляза две неща. "Първо, когато се опитваш с непазарни средства да ограничиш пазарни играчи, обикновено нещата не работят. Трябва да се каже каква може да е максималната надценка на нещо, което е в нормален пазар, а не в комунистически пазарен комитет по цените. Всеки един производител или търговец по веригата може да си измисли всякакви разходи. Може да има разходи за IT системи, може да има разходи за охрана, може да има разходи, свързани с това, че примерно има кражба на продукт. И всякакви неща могат да се измислят и това държавата да го контролира на ниво индивидуален продукт е абсолютно неразумно“, смята той.

Според него това, което трябва да се направи, е да се овладеят базовите цени.

Василев припомни и мерките, предприети по време на управлението на „Продължаваме промяната“, сред които намаляването на ДДС за парното и газа за гражданите и компенсациите за бизнеса. По думите му тогава са били предприети действия и за ограничаване на разходите за енергия, които оказват натиск върху цените.

Асен Василев разкритикува и бюджетната политика на правителството, като заяви, че заложените параметри предвиждат доходите да нарастват по-бавно от инфлацията.

"Това, което беше изпратено в Брюксел и представено на българските граждани, показва, че доходите растат по-бавно от инфлацията. За първи път в бюджет има записано обедняване на българските граждани“.

Той отхвърли тезата, че увеличаването на доходите непременно води до по-висока инфлация, като подчерта, че България е малка и отворена икономика. Според него повишаването на доходите не е достатъчно само по себе си, за да доведе до съществено увеличение на цените на стоките, чиито пазари са международни. 

Асен Василев коментира и позицията на България спрямо европейските партньори на фона на войната в Украйна и опасенията за сигурността в Черно море. Той посочи, че българският военно-промишлен комплекс има значителен принос чрез продажбата на оръжие, като изтъкна, че по време на служебния кабинет на Гълъб Донев са реализирани продажби за 2 млрд. и 270 млн. лева – повече, отколкото при правителствата на Кирил Петков и Николай Денков, взети заедно.

Основната му критика обаче беше насочена към поведението на Румен Радев спрямо европейските партньори на България.

"Когато отидеш във Франция за националния празник на страната и се обявиш против правителството на френския президент, това е излишна демонстрация. Тя е направена за вътрешна консумация в България, но обижда тези хора“, коментира лидерът на ПП.

По думите му подобна позиция може да затрудни България, когато се нуждае от подкрепа от европейските си партньори.

"„Когато отидеш и кажеш: „Тук ни удариха два кораба, дайте ни помощ“, как ще се отнесат към теб? Когато кажеш, че Европа е слаба, че трябва да спрем да помагаме на Украйна и че сме против европейските политики, а след това поискаш помощ, защото сме в затруднено положение, как ще се обърнат към теб?“, коментира Асен Василев.

Според него България трябва да води последователна политика спрямо европейските си партньори, вместо да отправя критики към общите европейски решения и впоследствие да разчита на солидарността им при възникване на кризи.