Астрономи: Ранната Земя може да е била плоска

Международен екип от изследователи, използващи компютърна симулация, иска да докаже, че преди около 4,5 милиарда години на ранен етап от формирането на Земята тя може да е била плоска.

Проучването, представено от National Geographic, може да зарадва привържениците на теорията за плоската Земя. Авторите на проекта доказват, че нашата планета не винаги е имала такава кръгла форма, каквато е сега. В древни времена може да е изглеждала като ръгби топка или фризби - известен пластмасов летящ диск във формата на чинийка.

Тази необичайна форма може да бъде свързана с бързата скорост на въртене на нашата планета и близостта на младата луна до нея. Общоприета теория е, че преди около 4,5 милиарда години Земята се блъска с голям обект. В резултат на това бедствие част от нашата планета се отделя и от него се образува луната.
 
Според новия модел младият спътник на нашата планета по това време е бил толкова близо до Земята, че е имал много силен и странен ефект върху него. Луната на този етап е била 30 пъти по-близка до Земята, отколкото е сега.

Изчисленията показали, че тази близост вероятно е нарушила баланса между Земята и орбиталното движение на Луната. Това накарало нашата планета да се върти толкова бързо, че буквално да се разтегли. Тогава, според авторите на изследването, Земята "се е събудила от зимен сън". Вулканичната активност се засилила на планетат и започнал процесът на "драматично планинско строителство", като днешният пейзаж започнал да се оформя.

"През първите десетки милиони години от историята на Земята тя е била невероятно динамично място", казва Саймън Лок от Калифорнийския технологичен институт. "Това е бил съвсем различен свят от сегашния".

Сара Ръсел, професор по планетарни науки в Музея по естествена история в Лондон, която не участва в изследването, коментира, че идеята за удължената плоска Земя звучи странно. Въпреки това според нея е възможно младата луна наистина да играе ролята на "първи геолог" за Земята.

Саймън Лок и неговите колеги смятат, че наскоро откритите в Австралия циркони на около 4,4 милиарда години говорят в полза на тяхната теория. Тези минерали обикновено се намират в химически сложни скали като гранити. "Геоложки слаба” Земя не би могла да ги създаде. Но ако младата Луна предизвика геоложки процеси на планетата, тогава цирконите биха могли да се формират преди 4.4 милиарда години.

Освен това е известно, че Земята и Луната са неразривно свързани помежду си чрез гравитационно влияние. Законите на физиката предполагат, че ако един обект промени „"воето поведение", тогава друг го променя, за да поддържа равновесие.

Този принцип е в основата на симулацията. Симулацията показа, че Земята трябва да се върти по-бързо, когато Луната е наблизо. Сега разстоянието между двата обекта е около 384 хиляди километра. Учените предполагат, че преди 4,5 милиарда години разстоянието може да е било 12,5 хиляди километра.

При такъв индикатор скоростта на въртене на нашата планета би била такава, че денят би продължил само 2,5 часа. Това е време, когато на Земята току-що се е образувала кора от разтопена магма. Високата скорост на въртене предполага, че нашата планета би могла да изпита сферична деформация и да се превърне в "нещо много по-елиптично".

"Никога не съм мислил, че ранната Земя може да бъде толкова плоска", казва Робърт Стърн от Тексаския университет в Далас. "Може да звучи лудо, но представената теория има смисъл", добавя ученият.