ЦРУ пробвало да вербува Чърчил по време на Студената война

ЦРУ се опитало да наеме сър Уинстън Чърчил, за да излъчва пропаганда в Съветския съюз, разкрива в. "Дейли Телеграф".

Новопубликувани документи показват, че „Радио Свобода“, подкрепяна от ЦРУ станция в Източна Европа, която излъчваше в СССР, се надяваше да използва британския министър-председател от времето на войната, за да настрои слушателите срещу техните комунистически лидери.

През 1958 г. ръководителите на станцията информираха шефовете на ЦРУ в Лангли, Вирджиния, че подготвят специална поредица от програми по повод 75-годишнината от смъртта на Карл Маркс.

По това време Русия беше обхваната от разпространението на „ревизионизма“ – интелектуално отклонение от марксизма-ленинизма на ранния СССР.

Американските разузнавачи бяха готови да се възползват от ревизионистките мислители, които се противопоставяха на съществуването на един съветски блок, воден от Москва, в полза на отделни комунистически държави.

Програмите на Радио „Свобода” бяха предназначени да „използват климата на свежо и неортодоксално политическо мислене”, като популяризираха западни мислители, които биха помогнали за подкопаването на съветската държава.                             

В информационна бележка, публикувана от ЦРУ съгласно законите за свобода на информацията, се посочва, че ръководителите на станцията са стартирали специална пропагандна операция между 14 март и 5 май 1958 г.

Програмите имаха за цел да „стимулират еретичното мислене“ и да „подкопаят доверието във всяка форма на марксизъм, като внушават, че неговите основни предпоставки, исторически метод и прогнози са неверни“.

Въпреки че по това време това не е било ясно за съветските слушатели, станцията е била финансирана от ЦРУ и ефективно контролирана от Вашингтон.

Чърчил е бил сред няколко британски личности, от които станцията се е надявала да излъчват предавания, въпреки че според експерти няма доказателства, че той е приел поканата им.

Информационната бележка за Чърчил не съдържа подробности за планираното му предаване, но отбелязва, че „персоналът за специални събития в Мюнхен ще пише на следните лица и ще се свърже с някои от тях лично“.

Други лица, предложени за пропагандни предавания, са Клемент Атли, Анеурин Беван и Хю Гейтскел, трима значими фигури от лейбъристката партия след войната, както и Артур Кьостлер и Арнолд Тойнби, двама изтъкнати леви интелектуалци.

В бележката са изброени и потенциални гости от други страни – философът Сидни Хук и журналистът от руски произход Юджийн Лайонс, и двамата от САЩ, заедно с бившия френски президент Винсент Ориол и вицеканцлера на Австрия Бруно Питерман.

Радио „Свобода“ се представяше на слушателите си като емигрантска радиостанция, предлагаща на съветските граждани различна гледна точка за световните събития.

Тя беше тайно финансирана от ЦРУ между 1951 и 1972 г. и се сля с Радио „Свободна Европа“, което се фокусираше върху сателитните държави на Съветския съюз. Станцията продължава да излъчва и все още се финансира от правителството на САЩ.

Пропагандната кампания имаше три цели, които бяха насочени към извличане на полза от възникващото ляво мислене в СССР, като за претекст беше използвана годишнината от смъртта на Маркс.

Първата задача беше да „стимулира еретичното мислене, като покаже, че извън Съветския съюз марксизмът не е статична, догматична система от идеи, която игнорира съвременните социални и икономически реалности“.

ЦРУ се опитваше също да „подкопае доверието във всяка форма на марксизъм, като внушава, че неговите основни предпоставки, исторически метод и прогнози са погрешни“ и „покаже, че бъдещето не принадлежи на комунистическата идея и съветската държавна структура“.

Чърчил познаваше Алън Дълес, легендарния директор на ЦРУ по това време, и Джон Фостър Дълес, неговия брат и тогавашен държавен секретар на САЩ, с когото е бил сниман многократно във Вашингтон и Лондон.

През пролетта на 1958 г., по същото време, когато беше определен за пропагандна програма, той отклони покана да посети Вашингтон по здравословни причини.

Бившият министър-председател, тогава на 83 години, успя да направи само още едно пътуване до Америка през следващата година, за да посети президента Айзенхауер, и не се върна преди смъртта си през 1965 г.

Проф. Рори Кормак, професор по международни отношения и история на разузнаването в Университета в Нотингам, заяви, че опитът на ЦРУ да вербува Чърчил е типичен за стратегията на агенцията спрямо СССР през 50-те години.

„Пропагандните операции по време на Студената война бяха предназначени да подкопаят авторитета, да разклатят ортодоксалните идеи и да насърчат поставянето под въпрос“, каза той пред The Telegraph.

Той заяви, че американското правителство е търсело „достоверни посланици“ за своето обръщение към Съветския съюз и „понякога е действало непряко“ чрез Радио Свобода и други канали, включително вестници.