Атанас от "Гласът на България": Пред публиката съм малко дърво

Защо пък да нямам шанс за победа?, пита участникът с най-много таланти в хитовото риалити по bTV

Нещо за четене
16:04 - 20 Април 2019
9732
Атанас от "Гласът на България": Пред публиката съм малко дърво

Инженер по автоматика, преподавател по роботика, стругаро-фрезист на металорежещи машини и ултрамаратонец в пресечени местности, Атанас Кателиев безспорно е участникът с най-много таланти в „Гласът на България“ по bTV. Над всичко обаче се извисява красивият му, леко дрезгав тембър, който накара четиримата треньори да се обърнат почти едновременно при кастингите на тъмно. Във втория етап - вокалните дуели, Атанас показа превъзходство пред Деница Петрова, която пък е единствената фокусничка в музикалното шоу.
За напрежението между двамата, за нощните маратони и за умението да направи сам парен двигател, 25-годишният варненец разказва в специално интервю за Lupa.bg. 

- Наско, по време на репетициите твоята конкурентка, фокусничката Деница, беше изнервена и твърдеше, че ти й пречиш да покаже качествата си. Имаше ли конфликт между вас? 

- Конфликт не, но напрежение определено имаше. Мисля, че това се отрази на изпълнението на песента. Беше по-грубо и рязко, отколкото ми се искаше. Деница искаше да диктува правилата и, в крайна сметка, на репетициите получи всичко, което пожела. Междувременно много пъти сменяше настроенията си. Обяснявам си го с това, че тя е много млада - едва 12 клас е, и може би е била изплашена. Самият аз винаги търся компромиса.

- Графа, твоят треньор, има подобен подход. Кое е най-важното, на което те учи той?

- Само след като си бил на сцената на „Гласът“ разбираш най-добре какво можеш да „откраднеш“ от един изпълнител. След като преминах кастингите на тъмно, отидох на участие на Графа. В този момент ми стана ясно каква е разликата между мен и опитен изпълнител като него. Пред публиката аз съм дърво - за мен е важно да си изпея песента и да сляза бързо от сцената, защото ме е срам да стоя на нея. Докато Графа почти два часа подскача, между него и публиката постоянно се случваше нещо, имаше непрестанна комуникация. За мен това беше най-добрият урок.

- Кои са най-големите ти конкуренти в „Гласът на България“? Мислиш ли, че имаш шанс за победа, какво би ти дала тя?

- Този сезон голяма част от участници са силни, защото притежават индивидуалност. Поне аз не съм чувал друг път гласове като на Вениамин или като на Тино. Евентуална победа би ми дала не само популярност, но и потвърждение, че това, което правя, е о`кей за хората.

- Смяташ ли, че имаш шанс за победа?

- Не знам. Но защо пък да нямам? Всички, които вече сме в отборите, имаме шанс.

- Сигналът на телефона прекъсва или може би около теб е много шумно. Къде си в момента?

- В коридорите на варненската Математическа гимназия. Един път седмично водя курс по роботика тук. Преподавам на учениците от 5 до 9 клас, програмираме микроконтролери. Харесва ми, защото на децата всичко им е интересно - малките умират да хванат поялника. Самият аз бях 10-годишен, когато за първи път влязох в стругарската работилница на баща ми.

Наско по време на двубоя си с Деница в "Гласът на България"

- Помниш ли кое беше първото, което направи като стругар?

- Нещо малко, но сложно - метална конструкция на парен двигател. Бях на 14 и я направих сам по чертежите, които открих в едно старо техническо списание – „Млад конструктор“, било е много популярно в годините на соца. Сега изпълнявам сложни метални детайли, които иначе са много скъпи за индустриално производство. Завършил съм Техническия университет във Варна.

- Междувременно се състезаваш и в ултрамаратони (над 42 километра, пресечена местност). Как се подготвяш за тях?

- Понеже ми е трудно да ставам рано сутрин, тичам късно вечер - обикновено след 22.00 часа. Случвало се е обаче да тренирам и след полунощ, след като съм бил по заведения с приятели. Понеже живея в един от крайните варненски квартали, бягам в близката гора. Слагам си челник, за да виждам пътя.

Веднъж, за разнообразие, реших да сменя маршрута. Отидох с колата на 10 километра по-далеч от обичайното място, спрях, излязох от автомобила и се затичах в мрака. Само след 400 метра си казах: „Абе, я се прибирай вкъщи!“. Пред мен нещо постоянно мърдаше, скачаше и лазеше. Беше пълно с животни и щом светнех с челника, в отговор светваха десетки очи!

- Кое е най-голямото ти постижение в ултрамаратона?

- Станах трети на Витоша 100 - обиколката на Витоша, в която участват над 600 състезатели. Между другото, докато тичам, винаги слушам музика, по-лесно ми е така. Само веднъж отидох на маратон без плеър и не завърших състезанието.

- Извинявай, но ако през деня преподаваш и работиш, а вечер пееш във варненски бар и тичаш, кога всъщност спиш?

- Е, имам време, спокойно. Всичко е въпрос на организация. Който казва, че няма време, всъщност няма желание да има време.