Аз не плача за Франциск, реве ми се от Даниил

Папа Франциск си замина на Великден като истински праведник и докато подопечните му милиард и половина католици ронят сълзи за упокой на светия отец, аз като стар балкански неверник искам да припомня една негова фраза от по-светския дискурс. „По-добре да си атеист, отколкото да си лицемер”, така каза в празничната си реч за Възкресение преди петилетка покойният Берголио и до днес в съзнанието ми тези думи предизвикват реминисценции как дъртите непребоядисани комуноиди Пешо Танкиста, Лилов, Луканов, Бай Добри и прочее шумкарски отпадъци се кръстят и бият чела в „Александър Невски“ през 1990 г.

От тези времена са минали 35 години, но все още храмовете ни са пълни не с вярващи, не със съмняващи се, не дори с атеисти. А с лицемери. Разбира се, воглаве с пресния ни, млад и модерен патриарх, който на Велика събота мучеше като блъсната от ЗИЛ крава рекордьорка от АПК-то в Търговище през 1974-а. Тук обаче думата ми не е за гласовите му умения.

Не им ли е писнало на нашите попове вече трето десетилетие да крият милиционерския „Наган” под расата, не са ли изпаднали до крайна фаза на обществена шизофрения? Крайно време е да спрат да мимикрират със служби за входа Господен в Йерусалим или успението на Света Богородица. И да прегърнат открито единствената служба, която им е по сърце – тази на Държавна сигурност и на московския наратив за изтребление на Западната цивилизация.

Гнус ме е да повтарям ченгеджийските изпълнения на отдавнашни покойници като дядо Натанаил, тропал наши, гърци, сърби и румънци на шефа на Комитета по вероизповеданията към МВнР генерал Любен Попов. Да споменавам Калиник, по-известен в клира като „Полковника” или „Катраник”, направил кътче с бюст на Сталин в Семинарията. Да си спомням Галактион, или агент „Мишо”, който пишел доноси за педерастите в дипломатическия ни корпус, докато бил на специализация в Регенсбург.

Да оставим миналото да почива заедно с непрежалимите брадатковци от епохата на развития социализъм. Днес начело на църквата си имаме млад мъж, набор на Любо Нейков и Диана Любенова, на Ирен Онтева и Нойзи. Направи ли обаче Българската православна църква и най-дребен опит да изплува от марксисткото мракобесие и да се постави в служба на обществото, отрече ли се поне веднъж от московските си корени и заветите на руските служби?

Покойният Франциск поне привидно остави свой отпечатък върху католическата църква. Отказа се от показната пищност в името на скромността и безсребърничеството. Погна педофилите в раса, които от векове петнят лицето на целия християнски свят. Удари едно рамо, макар и с няколко на ум, на хомосексуалната общност.

А нашата църква кога ще се промени? Коя всъщност е БПЦ, къде е, с какво се занимава, освен да лапа пари за кръщенета, сватби и погребения? Присъства единствено на приемите у Елеонора Митрофанова и на срещите с изкукалата тамплиерка Янка за въвеждане на часове по религия в училищата. През другото време мълчи и чака нареждания от полковник Гундяев. Или от насмуканата до посиняване Мара Захарова.