Азис се изповяда: От дете съм жертва на омразата (ВИДЕО)

"Има думи куршуми, които са думи ножове, думи оръжие. Езикът на омразата е това. Ти стреляш по човека срещу теб, ти се опитваш да пробиеш неговата плът с думи, защото с куршуми е забранено от закона. Ако ти можеше и имаше право да стреляш, ти щеше да убиваш."

Това казва Васил Боянов - Азис в интервю за инициативата "Не просто думи", или Not Just Words, подкрепена от програма „Права, равенство и гражданство“ на ЕС. Интервюто с Азис дава началото на поредица от откровени разговори за езика на омразата, които можете да гледате на интернет страницата www.stophate.bg, както и в YouTube.

Сред интервюираните са музикантите Венци Мицов, Иван Стоянов, известен и като Анджелика, журналистът Явор Дачков, учителите Емил Джасим и Рашел Леви, активистката на крайнодясната формация Български национален съюз Петя Георгиева, ромските активисти Христо Николов и Михаил Мишев, компютърният специалист от американски произход Антъни Линдзи и др.

Азис споделя, че още от 7- или 8-годишен е подложен на омраза заради етническия си произход и сексуалната си ориентация.

"Нещата започнаха от съвсем ранна детска възраст, още в училище. Майка ми ме е възпитавала, че когато, да кажем, едно дете види друго дете да яде, то непременно трябва да предложи от своята закуска. Тогава децата, останалите, отказваха да вземат храна от мен под предлог, че съм циганин и аз мириша и у нас мирише. Аз вярвам, че тези деца не са си го измислили те самите, а са го чували у дома.

Аз съм подложен на тази омраза от малък. И започваш да свикваш да живееш с това, че циганите миришат, че те са черни, че не трябва да ядеш от тях. Смятам, че това се е превърнало в норма за нас. На мен ми е пределно ясно, че аз не изглеждам и не приличам на европеец, най-малко на българин. Приликата ми с пакистанец, латиноамериканец и т.н. на мен ми е ясна, както ми е ясно, че никога ние, цветнокожите, няма да бъдем приети наравно с бялото братство."

И продължава:

"Аз си мислех, че наистина мириша. И тогава го казах на майка ми: „Мамо, те казват, че мириша.“ А майка ми е изключително чиста и интелигентна жена. Тя ме къпеше по два пъти на ден и ме обличаше, огромна грешка правеше. Тя правеше една огромна грешка – обличаше ме в бяло, за да изглеждам свеж и чист. Това беше нещо много страшно, защото аз тогава изпъквах още повече, цветът на кожата ми. Аз бях като една черна точка сред всички." 

Попфолк звездата разказва, че много често, когато идвали гости в техния дом, родителите му го изпращали в другата стая. "Не защото имаха нещо тайно да си кажат, а просто за да ме скрият, за да скрият моето маниерничене и високия ми тънък глас, моята женственост", добавя Азис.

В интервюто той споделя откъде според него се генерира тази омраза към различни хора, какви страхове изпитва и накрая добавя:

"Аз ненавиждам хората, които се крият, ненавиждам да се страхувам, мразя да се плаша."