Българи от Нова Зеландия и САЩ: Тук кампания няма

Българите в Нова Зеландия, както и тези в Чикаго (САЩ), гласуват със същата активност като сънародниците си в родината.

За българите в Нова Зеландия след пандемията, принудителното затваряне и престоя пред компютрите има по-засилен интерес към политическия процес у нас и засилена активност в социалните мрежи.

Докато в Чикаго много българи гледат на политическия живот по-скоро като запалянковци, без активно да участват в него. Това коментираха за БТА дългогодишните журналисти Диана Димитрова, която живее вече 16 години в Нова Зеландия и е член на избирателната секция в Окланд и Петранка Стаматова, собственик на сайта „Еврочикаго“ и вицепрезидент на Българо-американската асоциация в Чикаго, по чиито настоявания и писма до Министерство на външните работи (МВнР) и Централната избирателна комисия (ЦИК) бяха разкрити допълнителни избирателни секции в Чикаго.

Според данни на ЦИК за извънредните парламентарни избори на 2 октомври са подадени 50 865 електронни заявления за гласуване в чужбина. От ЦИК припомнят, че на изборите на 2 октомври няма да може да се гласува с изтекли документи. Общо избирателните секции в Азия, Австралия и Океания ще бъдат 14, а за Америка - 70.

И двете български общности поставят във фокуса на общественото внимание нуждата им от православен храм. В Чикаго, САЩ двете църкви срещат трудности и банкови задължения, а в Нова Зеландия православен храм няма поради липсата на сграда, която може да бъде наета под наем или закупена.

Петранка Стаматова е собственик на сайта „Еврочикаго“ и вицепрезидент на Българо-американската асоциация в Чикаго

Следва пълният текст на интервюто:

- Какъв е интересът на българите в чужбина към политическия процес у нас?

Диана Димитрова: Има две различни мнения по въпроса в Нова Зеландия. Половината от българите, които от дълго време живеят тук, казват – мен не ме интересува политиката в България, защото си плащам данъците в друга държава.

И според тях, не е правилно да гласуват на парламентарни или президентски избори в България. Тези, които са дошли в последните години, все още живеят с политическите нагласи от България и се интересуват. Други казват, че имат родители и роднини в България и го правят за тях.

Забелязвам, че наши приятели, които въобще досега не са се интересували от политика и никога не са гласували,проявяват голяма активност във фейсбук/социалните мрежи.

Обяснението за мен е, че в периода на пандемията и фактът, че хората стояха дълго време затворени вкъщи, стояха повече около компютрите, провокира интереса на българите тук да четат повече за това какво се случва в България и в политическото пространство у нас.

Има разбира се и такива, които само четат за себе си. Други поддържат контакти с роднини и приятели. Трети казват "не ми се гласува". Ние в Нова Зеландия сме около 2000 българи.

На предходните избори ние имахме над 150 човека, гласували само в нашата избирателна секция. Може да се каже, че двете секции в Нова Зеландия представляват представителна извадка на избирателната активност, сравнима с тази в България.  Аз съм била два пъти в избирателна комисия.

На последните парламентарни избори посланикът беше при нас. Той събра информацията от четирите секции – двете от Австралия и двете в Нова Зеландия. Информацията, не само за активността, но и крайните изборни резултати, са почти идентични с тези в България. Ние сме като представителна извадка за крайния резултат на изборите, защото при нас изборният ден започва и приключва девет часа преди изборния ден в България.

Петранка Стаматова: Много от българите се интересуват от политическия живот, но по-скоро като запалянковци, без активно да участват. Така както вчера много хора тук се събраха по домове си, за да гледат вечния сблъсък между ЦСКА и "Левски", така и около политиката се разпалва южняшката ни кръв.

Но реално това се случва единствено, когато се съберат повече хора на едно място. Иначе активността ни на изборите не е голяма и малко хора ходят до изборните секции, които поне в нашия град са на сравнително удобни места и не е както в други райони на САЩ, където за да гласуваш е необходимо да изминеш към 200 мили.

- Как бе организирано гласуването на предходните избори. Отчитате ли някакви трудности - проблеми?

Диана Димитрова: Ние в Окланд имахме затруднения, свързани с пандемията. Не ни отвориха залата за гласуване. Точно в този момент в Нова Зеландия рестрикциите бяха много силни - не можехме да се събираме повече от 25 човека на едно място, трябваше да се ходи навсякъде с маска.

Заради рестрикциите от общината ни отказаха. Ние стояхме, чакахме, говорихме с посланика. След което писахме на кмета и той разбра за какво става въпрос, ни покани и се извини. Цялата организация на изборния процес е дейност на местното българско дружество, естествено със съдействието на посолството в Камбера.

Посолството кандидатства, за да бъде отворена дадена секция, доставя изборните материали, но всичко останало се организира тук на място. Председателят на дружеството контактува с общината на база разрешението за изборна секция, уведомява я кога ще се отвори секцията и съблюдава изискванията, както на българското законодателството, така и на новозеландското.

Миналият път посланикът ни - Светлозар Панов, гласува първи, а с обща снимка обявихме началото на изборите за България. Ние сме в този състав на изборната комисия и работим много добре.

Имаме си пълно доверие и се забавляваме. Когато дойдох в Нова Зеландия, бях три-четири години в състава на ръководството на Българското дружество. Бях нова, ентусиазирана. С годините всичко си идва на мястото. На предходните избори казах на моята половинка, че отивам да видя много приятели и познати, защото скоро не съм ги виждала. Тогава ситуацията беше такава – пандемия.

По време на изборния ден се опитваме да се забавляваме. Не сме имали проблеми, защото създаваме много стройна организация. Миналият път, освен всичко друго и приключихме много бързо с броенето и с предаването на изборните книжа.

За нас един изборен ден е възможност да се видят много българи на едно място. Много е приятно. Тук преди пандемията се събирахме по квартали. До преди две-три години в нашата къща само имахме партита с по 40 човека, но с времето всичко отминава.

Мъжете обаче поддържат петъчните си вечеринки за раздумка на бира и мезе. Организират си спортни турнири. Има група, свързана с лодките, морето и риболова. Но и много си помагаме.

Много българи заминаха за Австралия. Взимат новозеландско жителство и след това отиват в Австралия. Правилата бяха еднаква за новозеландци и австралийци. Но и това се промени през последните години.

Петранка Стаматова: Както казах, не мисля, че в Чикаго вече имаме големи проблеми и трудности. Секциите ни са почти постоянни и на едни и същи места. Сега на екипа на генералното консулство е далеч по-лесно отпреди години.

Хората от комисиите натрупаха опит. Дори и машините за гласуване бързо бяха усвоени. Проблемите са по-скоро в това виждат ли хората смисъл да гласуват и има ли за кого.

- Колко българи гласуваха на предходните избори?

Диана Димитрова: На предходните избори в Окланд гласуваха 152 души, други 50 гласуваха в Крайстчърч. Тук искам да уточня, че град Окланд е на единия остров, а Крайстчърч - на другия. Нова Зеландия, както знаете, се състои от два острова.

На предходни избори, в които бях в избирателната секция, имаше хора, които пътуваха със самолет от другия остров, за да дойдат да гласуват в Окланд. Заради това се реши да има две секции – по една за всеки остров.

Петранка Стаматова: Според мен нашите сънародници бяха най-силно ентусиазирани да гласуват миналата година през април, когато за района на Чикаго избирателната активност постави рекорд до този момент, като петте избирателни секции посетиха почти 3000 души, а в целия консулския окръг - почти 4000.

За САЩ числото гласували също бе рекордно - над 10 хиляди души. Но вероятно сами разбирате - резултатът показва, че само около 5% от българите в САЩ гласуват.

- Как се развива кампанията извън пределите на България?

Диана Димитрова: Тук всеки сам се информира, четейки в интернет. Има обща страница във фейсбук, на която се обменя много информация. Общо взето всичко се случва според контактите в социалните медии, приятелите и роднините в България.

Освен това новите технологии позволяват да се гледат радио и телевизия на компютъра. Когато седнем на маса, също коментираме кой как вижда нещата, имаме и спорове. Живеейки в чужбина, имаме да обсъдим не само българската политика, но и новозеландската.

Така имаме две политики и хубавото е, че можем да правим паралел между едната и другата. Общо взето когато хората дойдат пред урната за гласуване, са наясно за кога искат да пуснат гласа си.

Петранка Стаматова: Кампания практически няма – далеч сме, скъпо е за партиите да ни посетят, а и активността ни не им оправдава разходите. Отделни политици се обръщат към нашия сайт, за да им осигурим онлайн аудитория. Най-честата практика е следизборно да ни посещават победителите.

Но както се досещате, тогава те не идват за своя сметка. В последно време и това не правят, понеже тук хората са по-критични от други места и често им задават неудобни въпроси. Но ние, българските избиратели, макар и далеч от Родината практически не се различаваме от нашите сънародници и това го доказват резултатите от гласуванията тук.

Единствено понякога протестният вот тук е по-силен. Но процентът на интересуващите се от програми и кампании вероятно не е по-различен от този в България.

- Какви са нуждите на българската общност там?

Диана Димитрова: Българско неделно училище имаме – то от години събира децата в Окланд. Имаше и български ансамбъл, но ръководителят замина за Австралия. Това, което искаха да направят преди години, но не успяха, е да се създаде българска църква. Тук са предимно католици.

Единствената християнска църква е на руснаците, които са си купили сграда за църква. Докато ние нямаме сграда. Иначе тук има много църкви – всички са на обществени места, до които достъпът е свободен. Освен това всичко е въпрос и на процедура, тъй като отецът, който би проповядвал тук, следва да получи разрешение от Синод „Океания“.

Друг проблем е, че сега е по-трудна подмяната на паспорти. Имам приятели, които нямат паспорти, нямат лични карти. Преди няколко години тук бе дошъл консулът с машината за лични документи, но сега забраниха да се носи машината, заради личните данни. Това налага пътуване до Австралия, за да си направиш паспорт, а за да отидеш до Австралия, трябва да си вземеш една седмица отпуск.

Правото на отпуск тук е 14 дни. Разбира се, това не е упрек, тъй като едно от хубавите неща в Нова Зеландия и Австралия, че посланиците и екипите им са много отзивчиви. Винаги можеш да звъннеш, да попиташ, да изпратиш писмо. Аз съм тук от 16 години и познавам всеки един от тях лично. Намира се начин, но е хубаво посланикът или консулът да имат възможност идват по-често тук в Нова Зеландия.

Петранка Стаматова: Българската общност тук не е никак малка и практически вече си имаме всичко. От наши детски градини и неделни училища, през български фирми и производители, до български храни, включително и нашенско кисело мляко, луканки, подправки и ракия и т.н., като завършим с погребални агенции и български църкви.

Единствено ни липсват ясни политики към българите зад граница, зад които да успеем да се сплотим. В момента най-важното, което седи пред нас, е спасяването на двете български църкви „Св. Иван Рилски“ и „Св.София“, които поради различни причини преживяват криза и имат дългове към банки и кредитори.

За съжаление не зная за някаква реакция от български институции и както обикновено спасяването ще е дело единствено на самите давещи се. Но и в това не се различаваме силно от съгражданите ни у нас, нали?

Бихме искали консулството ни да не е в труднодостъпния център на Чикаго, а на по-удобно и достъпно място с удължено работно време поне в определени дни, но с това текучество на министри и кадри в МВнР скоро не очаквам да се случи.

На челната снимка: Диана Димитрова