Българин пред Lupa.bg за кошмара от 11 септември: Реших, че започва Трета световна война!

Днес се навършват 18 години от онзи 11 септември 2001-ва, когато рухнаха кулите близнаци в Ню Йорк и загинаха стотици, а хиляди ще останат да живеят с този кошмар в съзнанието си. Костадин Костов е един от малкото българи, попаднали на грешното място, в лош момент. Българинът, който емигрира през 1992 година в Америка, в часовете на атентатите, е на разходка из Ню Йорк. Тогава той е без работа и се шляе из улиците на мегаполиса и се оказва в един от магазините на една от кулите по време на атентата.

"Тъкмо излизах, може да съм бил на 20 метра вече от изхода на една от кулите... Чу се невероятен тътен, но в същото време мощно - нещо глухо, трудно ми е да го опиша. В първия момент никой не разбра какво става, докато не се видя дим и хората не започнаха да пищят, сочейки нагоре към върха. Всичко стана за секунди. Не видях как вторият самолет също се врязва в другата кула, защото започнах да бягам. Хората тичаха в различни посоки - кой накъдето свари, едни си търсеха децата, други приятелите и близките. Аз бях сам и първата мисъл, която ми мина през главата, беше: "Е***и майката, стана Трета световна!", разказва Костов.

"Когато се поотдалечих и се обърнах назад, видях пушеци дим, успях и да видя в реално време как първата кула рухва, облакът прах след това... Нямах представа колко време е минало, всичко се развиваше главоломно, за хилядни от секундата, времето сякаш летеше. В главата ми и до ден днешен са запечатани воят на сирените на линейките, полицейските и пожарни коли, които търсеха всевъзможни начини да си проправят път през тълпите от хора и зарязаните автомобили на улиците. После си казах: "Защо ли ми беше да идвам в Щатите?!" И нормално да ми минат такива мисли, след като в този момент нямах постоянна работа, нямах и здрава връзка с жена. Вече бях толкова години в САЩ, а за американския начин на живот нямаше наченки. А сега и това, за което никой не знаеше какво реално се случва", продължава 48-годишният Костадин.

Той отива отвъд Океана през 1992 година с мисълта да продължи кариерата си като акробат в цирка, където е и първоначалният му договор. Няколко години по-късно сестра му Доротея също отива в Америка, но години наред живеят в различни щати, преди животът да ги събере отново в Ню Йорк.

"По време на терористичните актове сестра ми се е опитала да се свърже с мен по телефона, за да види къде съм, тъй като по телевизията са започнали да правят преки включвания и всички са се притеснили много, което е и нормално за такава ситуация. За съжаление клетките на мобилните оператори са били блокирани и нито можеш да се обадиш, нито да ти звъннат. Аз също опитах, но без успех. Транспортът беше блокиран също, навсякъде полиция, а аз не знаех какво става. Часове по-късно, късно вечерта успях да се свържа със сестра ми, да я чуя. Просто ми трябваше доста време, докато си стигна до вкъщи, докато оправят комуникациите, а аз да се поуспокоя. Бях издецен психически, не спах цялата нощ, адреналинът не ми позволи", споделя българинът.

"След това се притеснявах да изляза на улицата, да се движа с транспорта, не знаех какво може да се случи, кой ще е следващият инцидент или атентат. Изпитвах страх от асансьор известно време, избягвах много неща, а страхът се беше загнездил някъде в мен. Не знам колко време ми трябваше, за да се отърва от тези мисли. Кошмари не помня да съм сънувал, но когато минавах покрай това място, където бяха кулите близнаци, винаги се сещах за случката. Добре, че рядко ми се налагаше да ходя в този район. Години по-късно направиха и мемориал, който ще продължи да поддържа мисълта за онзи 11 септември. Не искам и да си помислям какво е било на хората в сградите, какво са преживели и роднините на жертвите. Не знам, не знам... Сигурно преминах повече от половината ми живот, но със сигурност ще умра с този спомен - за кошмара от 2001-ва", признава Костадин, който от 1992 година не си е идвал в България.

На 11 септември 2011 г. на мястото на кулите-близнаци бе открит Национален мемориал и музей в памет на жертвите на кървавите атентати в Ню Йорк