България е експулсирала 15 терористи

Двама чужденци са с "черен печат" за влизане в страната

У нас
16:25 - 17 Май 2019
2831
България е експулсирала 15 терористи

През 2018 г. България е експулсирала 15 чужди граждани, за които е имало доказателства, че са били съпричастни към терористична дейност. 

Въпреки това през 2018 г. не е получавана информация за подготовка или осъществяване на терористична дейност в България, както и за подготвяно нападение срещу български граждани, и за изграждане на терористични структури на наша територия, сочи годишният доклад за работата на ДАНС за 2018 г.

Според документа основна заплаха за страната остава международният тероризъм, като през 2018 г. рискът продължава да е свързан основно с действията на „Ислямска държава“ и асоцииращите се с нейната идеология лица, дори и те да нямат конкретни връзки с терористичните организации. От агенцията отбелязват, че в последната година се променят акцентите в екстремистката пропаганда, като все по-често се включват призиви за използване на токсини и патогени при терористичните атаки. Броят на завръщащите се чуждестранни бойци от конфликтни региони намалява, но те остават основен фактор за терористична заплаха. Поради съпричастност към терористична дейност, със заповед на председателя на ДАНС, са наложени принудителни административни мерки „отнемане право на пребиваване”, „експулсиране” и „забрана за влизане в Република България” на 15 чужди граждани, а в информационния масив на нежеланите чужденци в Република България са включени 3 лица.

Според доклада на ДАНС антифашизмът, подкрепата за мигрантите, екологични казуси, правата на животните, антиглобализацията, и расизмът продължават да обединяват идейно най-големи групи хора в Европа. Засега, обаче, България стои далеч от проявите на насилие, защото крайнолевият екстремизъм има само виртуално присъствие, или се свежда основно до участие в отбелязване на исторически събития. В този аспект заплахата за обществения ред от такива групи хора се оценява като ниска.

През 2018 г. миграционният натиск към България запазва ниски стойности, се отбелязва още в доклада на ДАНС. Преобладаващата част от мигрантите продължават да разглеждат България само като транзитна дестинация по пътя им към други държави от Централна и Западна Европа.

За да установят дали има заплаха от нелегалните мигранти, всеки един от тях, прекрачил границите на държавата, бива интервюиран по специален въпросник. През 2018 г. са проведени 1 685 интервюта, като 78 лица са определени като потенциално опасни за националната сигурност на България и са взети мерки за недопускане легализиране на пребиваването им у нас. Проучени са общо 87 687 лица (спрямо 71 359 за 2017 г., и 56 115 за 2016 г.). В резултат не е допуснато влизане или пребиваване в страната на рискови лица, кандидатстващи за визи, статут на пребиваване, българско гражданство и международна закрила.

За 2018 г. на 2 лица са наложени принудителни административни мерки, и са включени в списъка с нежеланите в България чужденци за срок от 10 години на основание придобити данни за съпричастност към чужди специални служби и дейност, насочена срещу националната сигурност на страната. Самостоятелно или в координация с други ведомства са предприемани оперативни мерки, водещи до отказ от дейност срещу България.

ДАНС е спряла 16 съмнителни операции на стойност 16 милиона евро, като авторите на престъпленията са предадени на прокуратурата. От Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ – ДАНС са извършени 20 проверки на място на задължени лица по ЗМИП (една от тях съвместно с органите на надзора) и 472 проверки по документи. Връчени са 17 констативни протокола и 36 акта за установяване на административно нарушение, връчени са 89 наказателни постановления и 2 предупреждения. Наложени са имуществени санкции в размер на 158 500 лв., а по наказателни постановления от 2016 г., 2017 г. и 2018 г. са постъпили 113 000 лв.

В сферата на енергетиката през 2018 г. основният риск остава едностранната зависимост от вноса на руски енергийни ресурси, технологии и експертиза, имащи ключова роля за нормалното функциониране на основни мощности от енергийна система, отбелязва докладът.