България първа ратифицира членството на Финландия в НАТО
България ще е първата страна-членка на НАТО, която иска да ратифицира бъдещото присъединяване на Финландия към Алианса след историческото решение на скандинавската страна след десетилетия неутралитет да стане част от отбранителния блок.
В Пакта Хелзинки поиска да влезе след старта на войната на Русия в Украйна и се очаква след официалното входиране на документите в щаб-квартирата на НАТО, да започне експресен процес по присъединяването на страната, въпреки спънката, очертаваща се от страна на Анкара заради непризнаването на ПКК от Финландия за терористична организация.
У нас обаче подобни ултиматуми не стоят на дневен ред пред властта. Източници на Lupa.bg в дипломатическите среди разкриват, че още миналата седмица лично премиерът Кирил Петков дал "благословията" си България на секундата да парафира своето „да“ за Финландия в НАТО.
Самата външна министърка Теодора Генчовска имала колебания за позицията, която София трябва да заеме в тази ситуация, но след разговор с лидера на ИТН, от чиято квота е креслото ѝ на „Александър Жендов“ - Слави Трифонов, бързо ги туширала.
Дългия напомнил, че България дължи Освобождението си и на финландския батальон в рамките на Руско-турската война и ключовото му историческо значение за разгрома на османските войски при Горни Дъбник.
Наскоро България и Финландия отбелязаха 104 години дипломатически отношения, по-голямата част от които - напълно безоблачни. София е и първата, признала независимостта на Хелзинки на 6 декември 1917 г., малко след Октомврийската революция и опитите на Москва да русифицира страната чрез марионетно правителство.
Когато Финландия стане член на Алианса, Русия ще дели нови над 1300 км граница с НАТО. Досега тя граничи с 5 страни-членки на пакта.
На основната снимка: Войници от Финландския стрелкови батальон при битката при Горни Дъбник
