Български кинотворци минаха по червения килим на фестивала в Карлови Вари (СНИМКИ)

Световната премиера на документалния филм „Една провинциална болница“ на режисьорите Илиян Метев, Иван Чертов и Златинa Тенева премина на 6 юли вечерта при голям успех по време на 56-я Международен филмов фестивал в Карлови Вари. Лентата, разказваща за борбата на лекарите и пациентите с ковид в болницата в Кюстендил, беше включена в основната програма на престижния кинофорум в Чехия.

"Една провинциална болница" е единственият български и единственият документален филм, който тази година ще се състезава за „Кристален глобус“ в основната конкурсна програма на един от най-големите световни кинофестивали. Целият творчески екип присъства на събитието в Карлови Вари.

По червения фестивален килим преминаха авторите на филма Илиян Метев, Иван Чертов и Златинa Тенева, както и съпродуцентът Мартичка Божилова. Харизматичните д-р Евгени Попов и пациентът Даниел Кадифкин бяха специални гости на световната премиера на филма в Чехия.

"Една провинциална болница" общо 5 прожекции на фестивала. След безспорния успех на официалната премиера на 6 юли в голямата кинозала на хотел “Термал”, се очаква решението на журито, което ще стане известно при закриването на фестивала на 9 юли вечерта.

Tримата режисьори Иван Чертов, Златина Тенева и Илиан Метев

Погледът към обстановката в една обикновена българска болница е по-скоро опит да насочи вниманието към неразвитата и недофинансирана здравна система в страната и чрез заснетите ситуации да ни доближи до начина на мислене на всички нас, когато сме се сблъсквали с непознатата заплаха“, споделят авторите. Те представят тежки събития посредством усмихнати разговори от болнични стаи и коридори, които показват, че хората не губят чувството си за хумор, дори пред лицето на смъртта.

Филмът проследява ежедневието на пациентите и медицинските работници – лекари, сестри, санитари – в инфекциозното ковид отделение на кюстендилската болница. Близо 70 дни режисьорите самоотвержено документират ежедневието в отделението в пика на пандемията, като в някои моменти самите те се превръщат в помощници, а понякога и в психолозитерапевти, поради недостига на персонал.

Чрез тях ставаме свидетели на житейските драми на участниците, на тихия героизъм на медицинските лица, но и на един парадоскален светъл хумор, който се прокрадва напук на умората, тъгата, непрестанните проблеми, неработещата здравна система и абсурдите на родното битие – като изблик на тържествуващия над всичко живот.

С уникалния достъп и деликатното разгръщане на личните истории „Една провинциална болница“ предоставя задълбочено документално наблюдение върху темата за пандемията и кинематографично изживяване на високо ниво. Поради естеството си филмът е почти изцяло самофинансиран.