Българските амазонки стреляли с лък, яздели и въртели боздуган

Падането на България под турско робство не било бързо. Десетилетия българският народ се борил всячески за своята свобода. Многобройни са примерите за невъобразима храброст, саможертва и безстрашие, които хората проявили срещу нашественика, но още повече потънали в забрава.

На знанието за славното минало не се гледало с добро око и постепенно историите станали митове, а митовете се превърнали в легенди. Това обаче помогнало поне част от историята да се съхрани.

Подобен е и случаят с кралица Куна, владетелката на яката крепост Градище край днешното село Кунино, което се намира край град Роман в Северозападна България.

Дори и днес се говори за прелестта на Куна Кралица. Тя живяла в последните години на Второто българско царство. Турците идвали от юг през Балкана, а цар Иван Шишман бил избягал от царския град Търново в Никопол. Местните владетели били оставени сами да се изправят срещу жестокия нашественик.

Така и станало с владетеля на крепостта Градище в Искърското дефиле. Той се обявил за цар и тръгнал на бран срещу турците. Куна била единственото му дете.

Легендата разказва, че поради тази причина още от дете била обучена от баща си в бойните изкуства.

След смъртта на баща ѝ нямало кой да го смени и тя седнала на бащиния престол. Станала известна сред хората като справедлива и добра владетелка. Макар и да имала малко царство, тя имала огромна смелост. Затова не склонила глава пред турците, а като баща си тръгнала на война с тях.

Куна Кралица събрала около себе си отряд девойки, които можели да яздят, да стрелят с лък и да въртят боздуган. Дълго време тя спирала набезите на нашествениците към северна България, препречвайки дефилето. Накрая турците се ядосали и изпратили огромна войска.

Владетелката и нейните амазонки не се уплашили, а отстъпвали всяка педя земя само след люти битки и много пролята кръв. В крайна сметка те били отблъснати и османлиите се насочили към крепостта.

Куна решила да им даде последна битка. Двете армии се срещнали на платото Рудината край днешно Кунино.

Там обаче повечето амазонки погинали в неравната битка. Водачът на османлиите предложил на Куна да се предаде и да стане ханъма в двореца на султана. За да не попадне в плен, гордата кунинска кралица се хвърлила от отвесните скали над пещерата Дяволската воденица.

Легендата разказва, че русите ѝ коси останали да се реят, закачени на глога над пещерата. И днес дългите ластари бръшлян, спускайки се като момински коси от скалата, напомнят на поколенията за безстрашната девойка. Статуята на закрилницата на Кунино се белее и днес на височината над село Кунино, изваяна от преподаватели в местния Техникум по каменоделство.