БАН с тревога: Топим се! Ако се замогнем, идват мигрантите

Само за 60 години от страната ни от държава с младо население и средна възраст около 30 години се нарежда сред страните с най-застаряващо население и средна възраст от 47 години. 

Страховете като че ли не са свързани толкова с демографската криза, колкото с нашата идентичност, с културната ни принадлежност и това, че тази идентичност в един момент може да изчезне. От гледна точка на демографията, ако едно население намалява,

по естествен начин рано или късно това намаляване се компенсира от прииждащи от други страни.

Това вече се случва в някои държави. от демографска гледна точка, когато България достигне това ниво на качество на живот, че да стане привлекателна за чужденците, то тя ще привлича мигранти. Те разбира се няма да са с българско самосъзнание, но ще участват в икономиката, в обществения живот, ще са част от страната.

Това коментира пред Нова нюз д-р Стоянка Черкезова, доцент по статистика и демография в Института за изследване на населението и човека в БАН. 

Тъй като населението намалява и застарява, ние

вече усещаме негативните ефекти върху пазара на труда, върху доходите.

За последните 7 години поради остарялата възраст на населението България е загубила 157 000 души работна сила. Т.е. ако България беше запазила възрастовата си структура от 2017 огдина, то през 2024 година в икономиката щяха да работят 157 000 души повече. Това са над 2 млн. човекочаса или 4,5 млрд. лв., което 2,2% от брутния вътрешен продукт на страната, обясни тя. 

Икономическото развитие не е самоцел, то обаче е основата за човешкото развитие, за удължаване на човешкия живот, за по-добро образование, за повече доходи, за по-добро качество на живот, коментира Черкезова. 

Имаме да работим за повишаване качеството на живота в много сфери у нас

и от тази гледна точка качеството не се повишава с необходимото темпо. До 2030 - 2035 година очакваме да продължи тенденцията на остаряване на населението, както и до сега. След този период до 2058 година проекциите за населението са, че рязко остаряването ще се повиши. Т.е. за кратко време голяма част от хората ще преминат в групата на възрастните хора, а поколенията след тях ще са толкова компактни, че няма да могат да компенсират това. Ние вече

страдаме от хроничен дефицит в пенсионната система,

че няма достатъчно приходи в държавния бюджет, страдаме от претоварване на здравната и на социалната системи. За да могат добре да работят тези системи, те трябва да са добре финансирани, въпреки че това не е единственото условие. Затова е важно политиките у нас да се адаптират по-бързо, така че през 2030 година да сме подготвени за интензивното остаряване, което ни очаква, посочи тя. 

Едно от решенията е вкарване на работна ръка отвън,

повишаване на продуктивността на труда, повишаване на заетостта. Имаме варианти най-вече сред младите и ромското население, които са потенциални работници, да бъдат включени в конкретни отрасли на икономиката, за да се постигне повишаване на доходите. Друга политика е работа върху структурата на икономиката, за да има по-висока производителност, като стремежа трябва да е върху производства с висока добавена стойност. Трябва да имаме предвид вече случващата се автоматизация и дигитализация на труда, изчезването на някои професии. Ако погледнем пазара на труда в не много далечно бъдеще, вероятно около 40% от професиите ще претърпят трансформация в резултат на автоматизацията и дигитализацията, посочи тя.