Бароковата опера „Амадис Галски“ на сцената на Софийската опера

Зефира Вълова и фестивален оркестър „Изкуството на барока” представят бароковата опера „Амадис Галски“ на сцената на Софийската опера. Премиерата е на 12 октомври, а на 29 октомври е предвиден спектакъл, адаптиран за деца, съобщиха от националната опера. 

По думите им произведението на Георг Фридрих Хендел е магическа история с драматични обрати, фантастични дигитални образи и вълшебна музика, изпълнена на инструменти от епохата.

Поканени са международни артисти – контратенорът Рафал Томкевич като героя Амадис, сопраните Карлота Коломбо – вещицата Мелиса, и Румяна Костова – принцеса Ориана, контраалтът Маргерита Мария Сала – като принца на Тракия Дарданус. Спектакълът е част от 17-ия фестивал „Изкуството на барока“ и е съвместна продукция със Софийската опера.

Фестивалът „Изкуството на барока“ съществува от 2007 г., създаден от Зефира Вълова. Целта й е да поощрява интереса на българските изпълнители, като ги включва в състава на създадения и ръководен от нея фестивален ансамбъл „Изкуството на барока“. По време на фестивала са изпълнени премиерно за България десетки творби от 17-и и 18-и век. Организира майсторски класове на международно признати изпълнители. Провежда редица образователни концерти за деца в училищна възраст. От 2011 г. Зефира Вълова свири на цигулка от Лоренцо и Томазо Каркаси, Флоренция 1760 г., предоставена й от фондация Jumpstart Jr.

Контратенорът Рафал Томкевич е завършил университета по музика „Фредерик Шопен“ във Варшава и е бил част от програмата за млади таланти на театър „Виелки“ в полската столица. Участвал е в различни опери на Георг Фридрих Хендел, Алесандро Страдела, Карл Орф, Петер Йотвьош. Канен е от известни състави като Кралския бароков ансамбъл, „Маре Нострум“, Бахов Консорт Виена, ансамбъл „Зефир“.

Карлота Коломбо, сопрано, завършва консерваторията в Комо, Италия, и специализира ренесансово и бароково пеене при Алесандра Руфини и Роберто Балкони. Като концертиращ артист се изявява на сцените на престижни фестивали. 

Румяна Костова, сопран, е учила старинна музика в кралската консерватория, в Хага. Специализирала е в академията „Борис Христов“ в Рим. Нейни ментори са Дарина Такова, Рита Дамс, Тинеке Щеенбринк, Майкъл Чанс, Франческа Аспромонте. На сцената дебютира като Ивет от „Лястовичката“ на Пучини. В репертоара й са оперите „Ацис“ (Люли), „Дон Жуан“ и „Идоменей“ (Моцарт), „Кралицата на феите“ (Пърсел), „Въртенето на винта“ (Бритън), „Орфей и Евридика” на Глук. 

Контраалтът Маргерита Мария Сала е носител на първа награда от конкурса на името на „Пиетро Антонио Чести“ през 2020 г., както и специалната награда от фестивала Resonanzen във Виена. Учи хорово дирижиране в академията, в Белинцона, с Марко Берини. Репертоарът й вече е много богат и включва творби на Георг Фридрих Хендел, Антонио Вивалди, Емилио де Кавалиери, Бернардо Паскуини. Работи с големите барокови специалисти като Алесандро Де Марки, Джовани Антонини, Франко Фаджоли, Жан-Кристоф Спинози. 

„Амадис Галски“ е петата италианска опера, която Хендел създава за английския театър. Премиерата в кралския театър, в Лондон, на 25 май 1715 г. е пищна и много успешна. Кралят е присъствал на няколко представления, а до 1717 г. е играна най-малко седемнайсет пъти. Главните действащите лица са четири. 

Първият Амадис е прочутият кастрат Николини (Николо Грималди), който е и първи изпълнител на ролята на Риналдо. Още една от звездите на Хендел се включва като принцеса Ориана. Анастасия Робинсън участва в много негови опери, сред които „Радамисто“, „Юлий Цезар“, „Отоне“. Първата изпълнителка на вещицата Мелиса е Елизабета Пилоти-Скиавонети, за която Хендел е написал партиите на още две магьосници – Армида в „Риналдо“ и Медея в „Тезей“.

Диана Вико е аплодирана в онези години като ярка интерпретаторка на опери на Вивалди и Хендел. Този забележителен състав осигурил успеха на творбата. Но имало и друга причина за триумфа. Декорите и сценичните ефекти били великолепни, дори на сцената имало истински фонтан, за който били използвани специални машини, разказват от Софийската опера.

Оригиналният ръкопис на творбата е изгубен, заедно с балетните части. Има само едно отпечатване на либретото от 1715 г., както и две публикувани издания на операта от 1874 и от 1971 г.