Барут от памук : Как българската суровина се оказа със световно значение

България се готви да отбележи един век от създаването на Института по памука. Той се намира в Чирпан. Основан е с указ на Цар Борис III, а сградата му е изградена със средства от Фондация „Рокфелер”. През 2001 година е преименуван в Институт по полските култури заради драстично намалелите количества на площите с памук в България.

„През 50-те години в България са се отглеждали около 1,8 милиона декара памук, през 80-те години са били около 1 милион декара, докато през 2002-2003 година площите са спаднали до 2-3 хиляди декара. След влизането ни в ЕС от 2007 година поради субсидирането на културата, интересът е завишен към нея и в момента са около 20 000 декара. Квотата, която ни е отпуснал ЕС за субсидиране, е 33 000 декара”, обясни проф. д-р Нели Вълкова.

За памука в България се заговори, когато беше обявено, че в Сопот ще се строи най-големият завод за барут в Европа. А важна част от производството на барута се оказа памукът.

„Влакната на памука се третират със сярна и азотна киселина, след което се изсушават и се получава нитроцелулоза, която е силно възпламенима. Всъщност от нитроцелулозата се изготвя този памук”, обяснява проф. д-р Нели Вълкова.

Но в Чирпан, столицата на памука, от него се интересуват основно журналистите.

„Получаваме медийно внимание, а не внимание от държавата”, казва доц. Минка Колева.

„Все още никой от политическите лица не се е обърнал към нас и все още не сме наясно по какъв начин наистина смятат да осигурят суровина за барутния завод, който се готви да се строи в България”, казва проф. д-р Нели Вълкова. „Ако тази суровина е българска, тогава би следвало площите наистина да се увеличат, защото в момента в България се отглеждат около 20 000 декара памук, които са крайно недостатъчни за завода за барут", казва проф. Вълкова. По думите ѝ нашият памук се оказва перфектен за производството на барут.

 „Българският памук е малко по-късовлакнест, но той се характеризира с много голяма здравина на влакното. За производството на барут, трябват точно такива късовлакнести памуци, които са с много здраво влакно и нашият памук отговаря изцяло на изискванията на тази военна промишленост”, казва проф. д-р Нели Вълкова.

„Влакното на памука е силно хигроскопично. Поемайки влагата от въздуха, се създават условия за самозапалване. Така че наистина сме го виждали в действие избухването на памуковото влакно при нас”, обяснява доц. Минка Колева.

Тук започват и проблемите при производството. 

„Памукът се бере с комбайни, но ние нямаме закупени лични, наемат се от Гърция”, обясни доц. Колев.

„В България няма предприятия за първична преработка на памук. В миналото имаше предприятия  в Хасково, в Нова Загора, в Стара Загора и в Чирпан, в момента е останало само предприятието „Текстилни влакна” в Хасково. Те са единствените в България, които извършват първичната преработка на памука. Ако няма предприятия, които да изкупуват произведеното количество от българските производители, просто ще бъде много трудно да се увеличат площите на културата”, казва проф. д-р Нели Колева.

Основно гръцки фирми изкупуват българския памук. Цената за килограм варира от 40 до 70 евроцента. Отглеждането на памука не е трудно.

„Той дава добиви, дори да е суха годината, дори да се отглежда на неполивни условия, така че винаги е гарантирана продукция и добиви от 150 до 200 кг дори при тези сухи условия”, обяснява проф. д-р Вълкова.

„Имаме създадени сортове памук с естествено оцветено кафяво влакно. Това също би могло да се използва, както за текстилната промишленост, така и за оръжейната. Този памук с естествените кафяви влакна също е с по-грубо и здраво влакно. А пък когато памукът е естествено оцветен, могат да се създават тъкани, които се естествено оцветени, без да се влагат химични средства за това, предпазва от алергии и съответно разходи”, казва доц. Минка Колева.