Бащата на българския цирк оцелява след падане от 27 метра

„Цирковото изкуство е най-трудното зрелищно изкуство, но то е и културата на житейския опит на нацията.” Думите принадлежат на Федерико Фелини. Италианецът режисьор на филмови класики като „Сладък живот” и „Осем и половина” е заклет почитател на цирковото изкуство. То го вдъхновява да заснеме много от своите кино хитове. Тази мисъл често обича да цитира академик Александър Балкански – наричан „патриархът на българския цирк”.

76-годишният творец е шесто поколение цирков артист и носи в себе духа на 200-годишния опит на своите деди, посветили се на манежа. Основател е на цирк „Балкански” и предава професията си на своите деца и внуци.

В семейния бизнес са ангажирани Александър Балкански-старши, който е президент на цирка, съпругата му Мария - акробатка по професия, която е била част от единствената трупа за жени на Лазар Добрич, синовете им Николай и Александър-младши, както и съпругата на Николай - Велизара и синът им Тициан. Знаковите номера на трупа „Балкански” са „Колелото на смъртта”, „Глобусът на смъртта” и акробатика на кокили. Цирк „Балкански” влиза в Книгата на Рекордите на Гинес с няколко уникални акробатични номера.

„Моят баща ми казваше: „Цирковата професия е една вечна екскурзия по света”, споделя Александър Балкански. И добавя: „Цирковата професия първо възпитава човека в един смел дух. Циркът създава една хармония в неговото тяло и неговото мислене. Циркът прави човека свръхчовек.”

„Майка ми пък от дете ме учеше, че цирковият артист трябва да знае седем основни неща - това са седемте жанра в цирковото изкуство: да жонглира, да балансира, задно салто, предно салто, да може да прави стойка на ръце, на глава, да се качи на кон - мъжко и дамско качване, да застане прав на коня, учех пантомима, балет, музика. И тогава тя ми казваше: и коминочистачът се качва на 50 метра височина, но той не е артист. За да бъде артист, е измислил да пее, да се движи около комина, да танцува, да създава мизансцен и да прави малка сценка. Това правим в цирка. Не заставаме в стойка самоцелно, а за да покажем колко се отличава от обикновената човешка стойка и как тя може да възпитава”, открехва Балкански тайните на цирковото изкуство.

Александър Балкански заедно със синовете си получава почетна звезда в българската Алея на славата

Маестрото се гневи, когато политици се обиждат на „циркаджия”. Това не е обидна дума и нека депутати и министри не я използват, за да се окалят взаимно, отсича остро Александър Балкански.

Акадeмикът е шесто поколение цирков артист по линия на майка си - Лола Валдемар Орландо Малеволти, чиято фамилия е от Флоренция. Приносът на рода Балкански в цирковото изкуство започва преди близо 200 години. През далечната 1820 г. прадядото на Александър Балкански - Джозеф Джонтини основава първия акробатичен цирк във Флоренция „Джонтини.

Дядото на Лола по бащина линия бил психиатър и имал частна клиника, бил много богат. Синът му, както често се случва в такива случаи, учи медицина, но малко преди да завърши, се влюбва в актриса от пътуващ цирк. Баща му заявява: „Ако се ожениш за нея, вече не си мой син.” Тази заплаха минала от едното ухо на сина през другото и той се оженил за своята принцеса от цирка, след което вдигнали платна и запрашили някъде за Русия, където в кавказкото село Минерална вода се ражда плодът на непокорната им любов, дъщеря им Лола.

Бащата на Лола направил два стационарни цирка, които печелели много добре, но революцията през 1917 г. за малко да им коства живота. Болшевиките изправят цялата фамилия до къщата, за да разстрелят всички. Най-големият брат на майката на Александър - Орландо, обаче бил приятел на един от комисарите. Той ги помилвал и ги пуснал да избягат. С каквото намерят: влак, пеш, с волски каруци - стигат до Одеса. По пътя от коремен тиф умира половината фамилия. Погребват ги на място и продължават. В Одеса имат късмета да се качат на италианска гемия, с която тръгват за родината си. По пътя лодката акостира във Варна, за да зареди вода и горива.

Роднините му слизат да се разходят из морската градина и дядото на Александър Балкански вижда брат си. Оказва се, че той е придворен скулптор и художник в царския дворец. Поканен е от цар Фердинанд, но преди това също е прогонен от баща си, защото станал артист. Така италианската фамилия се заселва в България, като част от нея се установява в Пловдив. Там през 1920 г. чичото на Александър – Чарли създава цирк „Рекс”, който в последствие няколко пъти е преименуван – първо на „Левски”, а после на „Европа”. Именно в него Лола израства и става една от най-добрите акробатки.

Фамилията Балкански се е посветила на цирка

Омъжва се за акробата от Видин Димитър Балкански. На 8 август 1942 г. в Плевен се ражда синът им Александър, а пет години по-късно Димитър умира и Лола се жени повторно за Никола Нанов, с когото нямат деца и който посвещава целия си живот и сърцето си на Александър и по-късно на неговите деца. След национализацията от 1948 г. членовете на фамилията остават да работят като държавни циркови артисти до промените през 1989 г. Госпожа Лола умира на 99 години през 2014 г. в София.

„Искаха да ме изпратят в цирковото училище в Москва, но мама отказа. „Имам един син, не си го давам”, беше категорична тя. Завърших гимназия в Поляновград, днес Карнобат. След години отидох да търся дипломата си, но казаха, че сградата изгоряла и от архива не е останало нищо. Исках да следвам право. Можех да вляза без изпити и да завърша за три години, но заради изчезналата ми диплома не успях”, разказва семейната си история Александър Балкански. Цял живот е бил цирков актьор - от първия си реален работен ден на 1 април 1950 г. до своето пенсиониране на 1 април 2000 г. „На манежа съм от шестгодишен. Тогава се подписах срещу първата си заплата, т.е. имам 65 години трудов стаж в цирка”, казва с гордост патриархът на българския цирк.

Александър Балкански е единственият цирков артист, оцелял след падане от 27 метра. Това се случва в Софийския цирк на фаталната дата 7.07.1977 г. „Изпълнявах коронния си номер - баланс върху трапец на глава, на 12 метра от земята. Залюлях се твърде силно - от единия до другия край на шапитото, амплитудата на трапеца достигна до височина 27 метра. Точно в този момент изгубих равновесие и политнах надолу. Публиката дотолкова беше свикнала да ме вижда горе, че сметна падането ми за поредния маймунджулък. И почна да аплодира. Летял съм не повече от 2-3 секунди, но целият ми живот мина през главата ми като на филмова лента. За мой късмет паднах върху една паянтова дъсчена ложа и така омекотих удара със земята. Изпаднах в кома и се свестих чак след три часа в „Пирогов”.

После научих, че докато съм бил в безсъзнание, съм претърпял още една катастрофа. Човек от публиката тръгнал да ме кара към болницата със собствената си кола. Но се натресъл в крайпътно дърво. Прехвърлят ме в друга кола, която обаче също катастрофира и накрая ме отнасят на ръце до болницата. Лекарите установиха, че съм строшил 8 ребра и два гръбначни прешлена. Отделно цялото ми лице беше обезобразено и се наложи да ми правят пластична операция. Още на третия ден се разписах и излязох от болницата. И както бях опасан в хирургически конци и шини, отидох в цирка. Исках да проверя какво е психологическото ми състояние след инцидента. Метнах се на трапеца. Успокоих се, като установих, че сакатлъкът не ме е уплашил”, връща се в онези драматични дни акробатът.

Той съжалява за две неща – че в България няма цирково училище и че преди три години беше наложена забрана за използването на диви животни в цирка. „Краят на цирка не е дошъл. Но цирк без животни е като ваза с найлонови рози. В закона се казва, че не могат да се ползват диви животни - тези, които са в Африка и досега са ловували. Законът забранява внос на животни извън ЕС. Законът така е направен, че там се говори за примати и диви бозайници. В цирка няма диви бозайници.

Всички животни, които се дресират в цирковете, са родени в цирка. Щом при мен се раждат и живеят животните защо да не работят? Европейският закон е разрешил на цирковете да работят с животни, които са се репродуцирали в цирка”, коментира тогава Александър Балкански промените в Закона за защита на животните. Акробатът покани всеки, който желае да види къде и при какви условия живеят животните в Цирк „Балкански”.

Академикът обясни, че в цирка се отнасят хуманно към животните и по време на дресура се спазват редица правила, така че животните да не страдат. „Дресура има и при домашните животни, тези, които вие се опитвате да дресиране в домовете си, също така полицейските кучета и коне, спасителните кучета и т.н.т. Всички тези животни се дресират преди да започнат да работят. Дали вие ще научите вашето куче да се претърколи или професионалния дресьор в цирка ще го направи и ще го покаже на хиляди зрители, каква е разликата?”, попитаха преди три години от Цирк „Балкански”.

Доайенът на цирковото изкуство у нас се гордее с двамата си сина – Александър и Николай. „Добри момчета имам. Исках да имам 7 деца, ама не се получи - след раждането на Сашко загубихме 3 деца с жена ми от тоя начин на живот - пътувания, напрежение, стрес и постоянни проблеми...”, не крие мъката си патриархът на родния цирк. Академикът е и горд дядо на пет внучета – Алекс, Клаудио, Тициано, Мари и Натали.

Днес Александър Балкански е председател е на гилдията за цирково изкуство при Съюза на артистите в България. Също така е и член на академичния съвет на БАНИ (Българска Академия на Науките и Изкуствата). Признанията и наградите, които получават са много, част от които: 1983 г. – „Сребърен клоун” –Монте Карло, 1986 г. – „Златна плакета” - Сиена, Италия, 1999 г. – „Златен лъв” – символ на Йерусалим. През 1982 г. - Николай Балкански – малкият син на Александър е вписан в Книгата на рекордите на Гинес с двойно салто на 1 и 2 кокили.

Александър Балкански-баща не крие, че питае уважение към Тодор Живков, защото макар и да бил диктатор се грижил за цирка и за цирковите артисти. Тато харесвал номерата, които акробатите изпълнявали на манежа и с радост ходел да ги гледа. На Първия се приписва и следната реплика. Когато го попитали защо предпочита да ходи на цирк, а не в Народния театър генералният секретар на БКП отвърнал: „Дорасъл съм само до цирка.” Фен на цирковото изкуство бил и съветският вожд Леонид Брежнев. Говори се, че веднъж след среща на високо равнище в София Живков го поканил на вечеря, а Леонид Илич му рекъл: „Не съм гладен, искам на цирк.”

„Човекът с основното образование Тодор Живков, дето бил прост овчар, през 1964 г. задължи с указ всички окръжни градове да имат циркови площадки, т.нар. площадки за народни увеселения. Живков осъзнаваше, че циркът е част от културата на България”, казва Александър Балкански. Някой би казал, че вероятно Тато е предпочитал цирка, тъй като за разлика от киното и театъра е политически неутрален и цензурата няма от какво да се притеснява.

Доайенът на цирковото изкуство у нас разказва, че до 1989 г. във всички градове е имало увеселителни площади. „След като настъпи демокрацията, без да бъде отменено това постановление, кметовете по свое лично усмотрение започнаха да ги ликвидират. Едни ги реституираха. Тези терени бяха направени с много сериозен дренаж, канализация и електрифицирани. Други пък продадоха тези терени на фирми, за да строят те магазини. Ето това е най-сериозният проблем за гастролите на нашите циркове. Навсякъде по света, дори в Африка ги има тези плацове. Редно е след като в Париж има национален цирк в центъра в една много антична постройка, Париж има четири плаца за циркове – единият е до Версайския дворец. А във Виена е традиция циркът да се строи пред общината”, обяснява разпалено Балкански.

Той не може да прости на проф. Елка Константинова, че като министър на културата буквално е ликвидирала българския цирк. По думите на академика тя направила необичайна новогодишна честитка на цирковите артисти - уволнила всички и от 1 януари 1992 г. ги оставила на улицата. Според Балкански на съвестта на тогавашния зам.-министър на културата режисьора Николай Поляков пък тежи предложението да бъде ликвидиран българският цирк, тъй като държавата нямала пари за издръжка, а цирковата база да бъде продадена.

„Преди години циркът беше приоритет на държавата. Комунистическото правителство пропагандираше изкуството, за да покаже какъв цирк имаме, а днес е обратното. В Западна Европа издигнаха изкуството до небесата, а у нас всичко отиде надолу. Цялата ни култура куца, защото държавата е вдигнала ръце от нея”, дава своята оценка академикът.

Александър Балкански и неговата трупа жънат невероятни успехи в чужбина още преди 1989 г. Кралските дворове в Швеция и Холандия аплодират българските циркови артисти. Голям успех те имат и при представлението си в Лондон през 1983 г., на което присъства лично кралица Елизабет II. Иначе сдържаната в емоциите си кралица обаче дълго и бурно ръкопляска на Балкански и на останалите българи от трупата. Американският президент Ричард Никсън и египетският му колега Ануар Садат също аплодират нашите акробати. Бийтълсът Пол Маккартни също е сред почитателите на българския цирк.

„Веднъж докато играех, видях много познато лице сред публиката. На поклона ми светна: „Та това е Пол Маккартни”. Веднага отидох при него: „Аз съм оня от трапеца”. „Абе, как ги правиш тези номера”, усмихна се той. Извиках и останалите българи и си направихме снимка”, разказва Александър-старши. Той обаче най-много се гордее с трите си участия във Ватикана - пред папа Йоан Павел II. Първата среща със Светия отец е през 1986 г., когато в Рим тече процесът срещу Сергей Антонов, несправедливо обвинен, че е съпричастен в опита за убийство на папата.

„Посланикът ни в Рим Райко Николов, като научи за предстоящата ни среща с Йоан Павел, ми заръча: „Намери начин да стигнеш до папата. Кажи му, че си от България, и го помоли да помилва Сергей Антонов. Представлението мина с огромен успех. Като свършихме, папата стана от ложата си и слезе при нас. Пратих едно 10-годишно момиченце от трупата да му поднесе обща снимка на артистите и да му каже посланието. Папата прие подаръка и я помилва по главичката, което ми се стори, че е добър знак. Не казвам, че с тоя жест сме спасили Антонов, но определено допринесохме за подобряване имиджа на България”, твърди Александър Балкански.

След завръщането му от Италия обаче следват най-трудните 12 месеца в живота му. Той внезапно е арестуван и му е отнет международният паспорт. Обвинен е, че за участието си при Йоан Павел II е взел пари от Ватикана и ощетил държавата с над 200 хиляди долара. Мъкнат го почти всеки ден по разпити, унижават го. Той алармира всички български институции, че е невинен и не е взимал никакви пари. В крайна сметка справедливостта възтържествува и Балкански е оправдан.

Най-скъпият и изключително опасен номер в програмата на цирк „Балкански” е едно южноамериканско изобретение, наречено „Глобусът на смъртта”, в което се разминават от 5 до 8 мотоциклетисти.

Самият глобус е сложно техническо съоръжение, което е конструирано от по-малкия син на доайена на цирковото изкуство – Николай Балкански. Той е обезопасен с предохранителни механизми във всяка една от сферите, които се заключват автоматично, така че моторите не могат да изхвръкнат извън обръчите, независимо колко голяма е центробежната сила, развиваща се при движението вътре. Няма опасност за публиката, но има огромен риск за изпълнителите. оказва го инцидент от преди години, когато единият от моторите скъсва верига, спира и повлича и останалите. По време на фаталната тренировка вътре в глобуса са 5 мотора, пострадали са трима от артистите.

Рискован номер е и „Колелото на смъртта”, което се върти със 70 км/ч и прави една пълна обиколка за около 3 секунди. От опорната точка догоре се отива за секунда и половина. Височината е 13 метра. Иска се повишено внимание без рискови движения, които, от една страна, играят върху нервите на зрителя, а от друга - крият опасности. Номерът се изпълнява от акробати на възраст между 17 и 35 години. „Колелото на смъртта” е изпълнявано от двамата сина на маестрото – Александър и Николай.

Но когато по-големият вече навършва възраст, която го принуждава да спре изпълнението на опасния номер в „Колелото на смъртта” влиза съпругата на Николай – Велизара. Тя е първата жена в света, осмелила се да участват в този „мъжки” номер. По-интересното е, че Велизара прави колелото на смъртта дори когато е бременна в седмия месец и сега се кълне, че бебето реагира на музиката, която звучи от шапитото, защото толкова месеци я е слушало в корема й.

„Много зрители и приятели са ме питали дали не ми е неспокойно, като ги гледам във въздуха, а децата им - внуците ми, са долу в публиката и гледат родителите си, но това е нашият живот - такава ни е работата - постоянен риск. Но риск, който все пак може да бъде „пресметнат” - с дисциплина, с тренировки. Защото, колкото и да се играе един номер във времето, трябва непрекъснато да се упражнява и да се подобрява”, обяснява Александър Балкански. Той става свидетел на драматичен момент, когато синът му Александър пада от „Колелото на смъртта”. „Излетя и се заби в ложата. Добре, че не падна на главата си. Николай също се срина отгоре. Щастие е, че не се контузи лошо”, спомня си със свито сърце бащата.