Бащата на българското кино Васил Гендов получава пура като хонорар за първия си филм

Братята французи Огюст и Луи Жан Люмиер през 1895 г. дават началото на киното като показват на изумената публика в Париж движещи се картини. Техника, напълно непозната по онова време за хората. На 28 декември 1895 г. братя Люмиер организират първата платена публична прожекция в сутерена на парижкото „Гранд Кафе” и тази дата се смята за рождения ден на най-младото изкуство - Седмото. На събитието присъстват тридесет и трима посетители, които заплащат по 1 франк, за да видят няколко отделни сюжета.

Киното стъпва у нас в началото на ХХ век, когато чехът Франц Прохаска демонстрира у нас чудото на кинематографа. 20 години след първата прожекция в Париж в софийския „Модерен театър” се прожектира първият български филм – „Българан е галант”. Негов създател е Васил Гендов. Той е режисьор, сценарист, главен актьор и продуцент на родния дебют в киното.

Творецът режисира общо 11 филма до смъртта си на 3 септември 1970 г. Единствената запазена негова лента е комедията „Любовта е лудост”, която дава името на Международния филмов фестивал във Варна, основан през 1993 г. В много отношения Гендов е пионер - заснема и първия звуков филм - „Бунтът на робите” (1933), който е и първият, посветен на Васил Левски. Екранизира за пръв път и „Бай Ганьо”. През целия си живот бащата на българското кино се опитва да организира цялата структура на филмопроизводството – от написването на сценария и финансирането през подбора на актьорите до заснемането, прожектирането и разпространението на филма.

Васил Гендов създава първата филмо-производствена кооперация у нас „Янтра филм”, която е родоначалник на  съвременните продуцентски къщи. Режисьорът и актьор поставя и основите на българския филмов архив - днешната Национална филмотека. Друго негово пионерско дело е основаването на Съюза на българските филмови дейци през 1934 г.

Васил Гендов и съпругата му Жана във филма „Буря на младостта”, 1930 г.

„Земята гори” е последният филм, заснет от бащата на родното кино. Това става през 1937 г. Комунистите, които идват на власт на 9 септември 1944 г., гледат с огромно подозрение към режисьора. Той е частен предприемач, който отгоре на всичко  симпатизира на земеделците на Г.М. Димитров. Наричат го дори фашист и враг на народната власт. Трън в очите на новата власт е, че режисьорът е учил и работил в Германия и Австрия, които за комунистите са фашистки държави. От 40-те години до смъртта си на 3 септември 1970 г. в София Гендов се посвещава на съхранение на историята на българското кино. Гробът му обаче е неизвестен, така както е неизвестна и съдбата на първия му филм „Българан е галант”. Смята се, че той е безвъзвратно изчезнал...

Сложна личност с голямо въображение, предприемчив и смел – така определят Васил Гендов и съвремениците му, и наследниците му. Той сам финансира и търси средства за кино, понякога рискува с големи дългове и дори ипотекира  дома си за 10 години, за да снима филма за Апостола на свободата.

Васил Димов Гендов се ражда на 24 ноември 1891 г. в Сливен. Син е на известния възрожденски деятел Димо хаджи Гендов, чийто корен е от Калофер. Първоначално образование получава в родния си град, гимназия завършва в София. За пръв път гледа кино на 12-годишна възраст и това безвъзвратно променя живота му. От 14 до 16-годишна възраст е ученик-стажант в театър „Сълза и смях”, а малко по-късно заминава за Виена и завършва висшата театрална школа „Ото”.

Бащата на родния кинематограф заснема 11 филма

Васил Гендов е изключително запален по „движещите се изображения” и работи като момче за всичко в киното, усвоявайки занаята. Още тогава решава да прави същото и в България. „Появата на киното оказа неимоверна промяна върху мен. Дотолкова бях погълнат от това ново изкуство, че на първо време изоставих участието си в театъра, като насочих цялото си внимание върху „биоскопа”, пише Гендов в мемоарите си „Трънливият път на българския филм – 1910 – 1940”, издадени миналата година от Българската национална филмотека.

„Интересът ми обаче не се заключаваше само в екрана, аз търсех начин да се доближа и до кабината. За мен не беше още ясна връзката между екрана и кабината. Принципът ми беше ясен, като имах предвид принципа на „магическия фенер”, но движението на екрана за мен беше дилема. Аз бях един от редовните посетители, които стояха облегнати на гърба на кабината. Мъчех се да доловя през малкия отвор на кабината тайната на прожекцията, за движението на картините върху екрана, тайната на „чудото”. За мен беше мечта да се доближа до оператора, а чрез него и до кабината”, споделя творецът.

Васил и Жана Гендови в сцена от „Дяволът в София”, 1921 г.

Специализира актьорско майсторство в Берлин, във филмовата къща „АИКО”. През 1910 г. се завръща в България и до Балканската война е актьор в трупата на Роза Попова. Гендов се сприятелява с прожекциониста на „Модерен театър” - испанеца Гаетано Пие де Форес (името се среща и като Гайтано Пие де Флрес, б.а.) и в разговор с него се ражда идеята за кратък филм с български сюжет - изискана дама дава добър урок на млад ухажор, възползвайки се от неговата наивност. Историята обаче е повлияна от популярните по онова време комедии на Макс Линдер – френски режисьор, сценарист и актьор.

В множество филми той създава образа на Макс, богат и лекомислен бонвиан, който попада в комични ситуации и това му носи международна известност. Името на първия български филм пък е взаимствано от карикатура на известния художник сатирик Александър Божинов „Галантният българан”, публикувана в хумористичното списание „Българан”.

Ето и оригиналния сценарий на Гендов: „Един млад бонвиван, ролята ще изиграя аз, среща млада дама и започва да я задиря. Тя го развежда из пазаря. Той, под предлог, че тя си е забравила портмонето, плаща всички покупки. Историята се повтаря и в луксозния ресторант, в който отсядат двете гълъбчета. Идва време Българан да се усамоти с любимата. Кавалерът сияе от радост, но пред двойката неочаквано спира файтон, пакетите с покупките са прехвърлени в него, а съпругът на дамата подава на ухажьора петдесет стотинки за хамалията. Българан остава като прикован с парите в ръка и гледа съсипан подир файтона”.

Актьорът в ролята на Левски в „Бунтът на робите”, 1933 г.

Режисьорът кани артисти от Народния театър да участват в първия български филм. Всички отказват с мотива, че не желаят да се „резилят”. След два дни той решава да помоли своята братовчедка Елена Снежина за главната женска роля, но и тя отказва. Снежина обаче го запознава с актрисата от Пловдивския градски театър Мара Нонинска-Миятева, която се съгласява да застане пред камерата. Тя пък е голяма красавица и по онова време няма мъж в България, който като я види да не я пожелае. По нея въздиша и премиерът и земеделски лидер Александър Стамболийски, който дори се опитва да я накара да стане негова любовница.

Началото на снимките на „Българан е галант” е дадено пред къщата на богатия индустриалец Съселов на столичната улица „Славянска” 9. Собственикът си няма и идея, че домът му става арена на такова скандално за времето си събитие. Според разказа на самия Васил Гендов екипът звъни на вратата на дома, откъдето излиза млада дама, която с охота пуска снимачния екип в двора. Към края на снимките обаче идва г-н Съселов, който остава изумен от случващото се. „Кой ви позволи да вършите тези маскарлъци пред моята къща? Скоро да ви няма тук, докато не съм започнал с бастуна”.

Васил Гендов във филма „Улични божества”

Когато превръща амбициозната си идея „Българан е галант” в реалност, Гендов е само на 23 години. А снимките са истинско изпитание за екипа на филма. Навсякъде, където актьорите и снимачната техника се появят ги следват ехидни коментари и дори псувни, наричат ги „маскари” и „палячовци”, а хулигани замерят с камъни снимачния апарат на оператора и той е принуден да го пази с тялото си. Мара Миятева също е принудена да понася хулите и ругатните на тълпата по време на снимките. Наричат я „бостанско плашило”, „мъжка Гана”, „безсрамница”.

Върхът на айсберга е, когато Гендов търси модерна шапка за реквизит на Мара Миятева и попада случайно на семейство Павлови. Режисьорът използва „благородна лъжа”, както сам се изразява и моли госпожата да услужи с капелата си, която щяла да се използва за представление, което ще се даде в полза на Червения кръст. Г-жа Павлова предоставя шапката си, но на следващия ден пристига разярена в дома на Гендов и започва да крещи: „Как не ви е срам така да ме излъжете? Ако аз знаех, че искате шапката, за да я резилите с такива палячовщини по улиците, никога нямаше да я дам. Как ще сложа утре тази шапка, когато така я омаскарихте?”, разказва Гендов в мемоарите си. В резултат се получава, че в едната сцена героинята е с една шапка, а в следващата с друга.

Снимка на актьора в ролята на дявола в „Дяволът в София”, 1921 г.

Режисьорът отбелязва, че покрай снимките на първия си филм си спечелва лошата слава на „уличен циркаджия”, дори безделник, нещо, което кара много негови познати да го отбягват и дори да не отговарят на поздрава му. „Даже един от нашите добри артисти и личен мой приятел Владимир Николов ме отстрани от себе си на улица „Търговска”, когато се приближих до него, с думите: „Я по-добре не върви с мен, за да не ставам и аз покрай тебе резил”.

Снимачният период трае 25 дни. „Софиянци! Очаквайте най-голямото събитие! Български филм! Очаквайте „Българан е галант”. И отдолу в скоби с червена боя: „Смях до сълзи”. Това пише на плаката на филма. Премиерата на „Българан е галант” е на 13 януари 1915 г. по стар стил в „Модерен театър”. Публикации в софийския вестник „Дневник” ознаменува събитието: „Комедията и снимките са доста сполучливо направени и тази комедия представлява голяма новост за българското общество и в частност за столичани. Възторжената публика наблюдаваше първите нерешителни усилия в новия отрасъл в областта на театъра - прожекционното платно - и остана доволна от постигнатия успех. Тя изпрати с ръкопляскания комедията”.

Късометражната кинокомедия, която продължава само 15 минути, се счита за първия български игрален филм, който поставя началото на родната кинематография. Дни по-късно филмът се показва и в Русе, а след това се прожектира и в други градове на страната. Съществуват обаче спорове около годината на заснемане на филма и премиерата. Самият Васил Гендов твърди, че е започнал да снима първата си лента през 1910 г., но загадката остава – защо тогава премиерата му се е състояла 5 години по-късно. Родни киноисторици допускат възможността „Българан е галант” да е сниман по-рано, както твърди неговият създател, макар рекламни информации за премиерата му да са излезли в столичния печат чак през 1915 г.

Режисьорът продава златния си ръчен часовник от Виена, за да плати на актрисата Мара Миятева. Хонорарът на Гендов пък е една … пура. Подарява му я собственикът на „Модерен театър” – унгарецът Оттай Аладар. Същият, който след известно време напуска България и заграбва със себе си единственото копие на филма. Съществува и друга версия за злощастната съдба на първия български филм, разказана от режисьора в „Трънливият път на българския филм”. „Колкото и интересно да е началото на „Българан е галант”, не по-малко интересен е и неговият край, защото първият български филм има рядката слава да види екраните на Виена, Загреб, Париж, Лондон, за да завърши в Холивуд”, отбелязва Гендов.

Жана Иванова е спътница на Васил в личния и професионалния му живот

През 1916 г. от свой племенник, който живее във Виена, режисьорът научава, че киножурналистът и актьор, но най-вече известен авантюрист Стефан Денчев организира в чужбина прожекции на лентата и представя филма „Българан е галант” за свой. Бащата на българското кино разбира, че собственикът на „Модерен театър” е продал филма на въпросния Денчев срещу 1000 лева, за да го прожектира по света. А той от своя страна извършва интелектуална кражба и заминава за Холивуд, където благодарение на „Българан е галант” става помощник-режисьор.

Легендата гласи, че филмът е гледан от първите пионери на Холивуд – Чарли Чаплин и Мери Пикфорд. Самият Денчев пък попада в бандата на Ал Капоне, става неин активен член и се издига до касиер. Присвоява обаче голяма сума пари и решава да духне от Америка, но при опит да се качи на парахода „Лузитания” на път за Европа е убит от хората на гангстера, който не обича да си плаща данъците. А от „Българан е галант” няма и помен...

След премиерата на първия си филм Васил Гендов започва работа по втората си лента – „Любовта е лудост”. Филмът минава за революционен за времето си, а на негово име е кръстен елитния кинофестивал във Варна.

„При посещение на моята братовчедка Елена Снежина, актриса от Народния театър, се запознах с ученичката от нейните драматични курсове Жана Иванова. За моя голяма радост в нейно лице открих младо момиче, което мечтаеше да се види на екран. Тя е родена в Сливен в семейство на офицер от българската армия. Благодарение на своите изключителни качества и способност, макар и много млада, тя бива включена в представленията на групата артисти от Народния театър, която играе в кинотеатър „Одеон”. Още след първата среща с нея аз й казах, че бих желал да я видя като героиня на новия си филм. Трябваше обаче да споделя с нея и болката, че нямам още необходимите средства. Каква бе моята изненада, когато тя ми отговори, че имала в спестовната си книжка 600 лева, които би ми дала, за да ми помогне, макар и малко.

Съпругата Жана винаги подкрепя мъжа си

Книжката била в родния й град, където тя трябваше да замине, за да изтегли парите. Неизразима бе моята радост, когато след няколко дена тя се завърна и ми предложи сумата 630 лева. Пътят на втория български филм бе открит. По-късно разбрах, че не спестовната книжка беше пожертвана за това, а един дамски златен часовник, семеен спомен, подарен на Жана Иванова (скоро след това Гендова) по случай постъпването й във френския колеж в Пловдив. Тя взела часовника от Сливен, продала го за 630 лева, които до стотинка предлагала за началото на втория български филм „Любовта е лудост”, пише режисьорът в мемоарите си. Така още един златен часовник е продаден в името на изкуството.

Благодарение на Жана през 1917 г. Васил Гендов заснема комедията „Любовта е лудост” – единственият негов филм, запазен и до днес. Създаден е по мотиви от разказа на Рене Лекроа „Палавата”, премиерата му е в столичното кино „Одеон”. В тази чисто развлекателна творба се показват перипетиите на една любовна история. Студент и девойка се обичат. Лелята на момичето пречи на любовта им. Тя е решила да омъжи племенницата си за богат кандидат. Докато леля Кера спи в зимната градина, младите тайно се срещат.

Студентът решава с хитрост да злепостави пред лелята предпочитания от нея жених, разменя дрехите си със свой приятел и се представя за очаквания кандидат. В ролята на студента е Васил Гендов, на девойката - Жана Иванова, станала вече Гендова. Актрисата става негова спътница в живота и е негова опора в личния и професионалния живот. Тя участва в повечето му филми, а заедно двамата развиват и пътуващ театър.

Къщата, в която се развива действието, е турската легация на бул.„Цар Освободител” в София. Режисьорът лично иска разрешение от секретаря на дипломатическата мисия екипът да бъде допуснат за външни и вътрешни снимки. Секретарят любезно пуска българските кинаджии и им казва да се чувстват там като у дома си. А във филма дори участва лакеят на легацията. Архитектурното бижу, в което се помещава дипломатическата мисия на Османската империя, е построена през 1903 г., за адвоката и дипломат д-р Харалампи Сърмаджиев.

Така изглежда главният герой в „Българан е галант”

Разкошната двуетажна къща съчетава модерния за началото на миналия век стил сецесион с елементи на барок, средиземноморски ренесанс и рококо, а  архитект на къщата е австриецът Фридрих Грюнагер. Докато текат снимките на един от балконите се появява „млад мургав човек в халат, който с много остър тон запита на френски език кой ни е позволил да правим снимки в легацията”, разказва Васил Гендов.

Режисьорът отговаря, че се снима български филм и че затова има разрешение от легацията, а турчинът заповядва екипът веднага да напусне сградата и да унищожи филма. Гендов не взима думите му на сериозно и продължава снимките. Въпросният дипломат обаче слиза и се спуска към апарата, опитвайки се да го строши и едновременно с това крещи, че лентата трябва да бъде скъсана.

„Застанах с разперени ръце пред апарата, като го пазех от всяко посегателство”, разказва Гендов драматичната история в мемоарите си. И продължава: „Той посегна и ме улови за яката, с желанието да ме отстрани от пътя си. Започна едно дърпане напред и назад, по време на което аз хванах карираната жилетка, като чувствах колко здраво ме държи за яката.

По време на дърпането виках с висок глас към оператора и артистите: „Бягайте на улицата! Кой каквото може, да вземе и изнасяйте всичко на улицата! Ние продължавахме да се борим, а през това време моите хора в пълен ход изнасяха всичко навън. Като видя, че ние ще му се изплъзнем, той даде последни усилия и аз усетих как яката ми остана свободно люлееща се без копчета, на което и аз отговорих със същото и копчетата от карираната жилетка се изрониха на земята. И избягах при другите навън”. Когато снимачният екип се измъква и товари навън багажа си във файтона лакеят на легацията успокоява кинаджиите и обяснява, че военният аташе Кемал ефенди бил много нервен човек. Всъщност мургавият млад мъж е бъдещият създател на модерната светска турска държава Кемал Ататюрк.

Кемал Ататюрк влиза в сблъсък с българския режисьор, който иска да снима в турската легация

След премиерата на „Любовта е лудост” за известно време семейство Гендови живеят в Берлин, където се подвизават из филмовите ателиета и се снимат в няколко филма. Първата Световна война прекъсва производството на български филми, а нареждането на България в лагера на победените допълнително усложнява начините за търсене на финансиране за нови ленти.

Следващия си филм „Дяволът в София” Васил Гендов снима чак през 1921 г. Той е посветен на „светския катаклизъм върху нравствения и морален живот” в страната. На следващата година амбициозният режисьор и актьор прави и приключенско-криминалната лента „Военни действия в мирно време”. През 1922 г. бащата на българското кино екранизира великата творба на Алеко Костантинов - „Бай Ганьо”. Главната роля играе Чичо Стоян (Стоян Попов), партнират му Иван Касабов, Йордан Караферманов, Петър Шишков и др.

Пет 1927 г. е премиерата на филма „Човекът, който забрави Бога”, отново по сценарий и режисура на Васил Гендов. През  следващите три години той създава още три филма – „Пътят на безпътните” (1928 г.), „Улични божества” (1929 г.), „Буря на младостта” (1930 г.)

През лятото на 1933 г. Васил Гендов започва да снима първия български звуков филм – „Бунтът на робите”. Сюжетът е изграден върху живота и революционната дейност на Васил Левски. Снимките са в Карлово, Сопот и околните села. За заснемането на филма режисьорът залага апартамента си, за да получи заем. Смята, че това е негов морален дълг – Апостола на свободата заслужава да бъде обезсмъртен в игрален филм.

„За мен Васил Левски е вечният пламък, който е горял в сърцата на българина във всички времена от Аспарух до днес”, заявява творецът. „С ипотеката от 150 000 лева, която направих върху единствения си апартамент в София осигурих материала, както и престоя на колектива в Карлово и Сопот през периода на снимките. За разноските, които щяха да последват във Виена, беше ми обещана втора ипотека. Материалният успех на филма в София едва покри задълженията, които имах за него. Трябваше да се погаси и задължението за къщата в Сливен, за да се избегне публичната й продан. Аз бях притиснат до стената. Българският филм наистина проговори, но ме лиши завинаги от единствения покрив, който имах в София...”

Режисьорът губи жилището си. Той живее при майка си и брат си, съпругата му - при сестра си. Всяка вечер се срещат по сладкарници и кина.

Лични вещи на Васил Гендов. Експонати на Националния исторически музей

Ролята на Дякона е изиграна от самия Васил Гендов. Той е и сценарист на „Бунтът на робите”. Филмът обаче е цензуриран по настояване на турското посолство в София. Прожекциите се радват на голям интерес, но отново заради дипломатически причини са спрени ненадейно.

Още с представянето на сценария пред цензурната комисия в България, „бдителен” чиновник, който следи да няма обтягане на отношенията със съседна Турция, препраща текста в турската легация за одобрение. Оттам орязват доста сцени. След като филмът е готов, от посолството отново настояват да бъдат премахнати някои сцени. За трети път цензурната комисия се намесва, малко преди премиерата на 2 октомври 1933 г. в „Модерен театър” и праща филма отново в турската легация, където е орязан за пореден път: „Пред Гендов въпросът е поставен ребром: или се изрязват тия и тия части или филмът няма да види екран”. Въпреки това интересът на българите към него е огромен. 

Снимки: Държавна агенция „Архиви”