Бащата на Шерлок Холмс e медиум

Сър Артър Конан Дойл е известен преди всичко като лекаря-писател, създал безсмъртните приключения на Шерлок Холмс и доктор Уотсън. Много по-малко или почти нищо не се знае за него като учен, който посвещава целия си съзнателен живот за изучаване на спиритизма и ясновидството. Написва „История на спиритизма“ в два тома, автор е на много статии по въпроси на мистицизма. Тези интереси предизвикват подигравки към него от други известни писатели като Джером Джером и Хърбърт Уелс.

Това отношение на колегите по перо не отказва сър Артър от научните му страсти към мистичното. Изучавайки ги, бащата на Шерлок Холм сам се превръща в ясновидец и медиум. Малко преди да напусне земния живот, казва на съпругата си датата, на която ще умре и пророчеството му се сбъдва с абсолютна точност. В един пролетен ден на 1930 г. заявява: „Съобщиха ми „оттам”, че ще напусна този свят на 7 юли. Жалко е, разбира се – но ти вземи всички необходими мерки”. И Конан Дойл наистина получава инфаркт и умира на този ден - 7 юли. Тогава е на 71 години.

Първоначално сър Артър се отнася с презрение към спиритическите сеанси и въпросите на мистицизма. Както сам отбелязва в края на 1886 г.: „Винаги съм смятал това за най-голямата глупост. Но някои от моите приятели се интересуваха от спиритизма и аз взех участие заедно с тях в сеанси с въртене на масата. Така получихме логични съобщения от невидимия свят, за които нямам друго нормално обяснение”. През 1925 г. Артър Конан Дойл вече е много категоричен и пише в специална статия: „Спиритизмът безспорно е най-важното нещо на света и заслужава да му се отделя време. Хората следва да бъдат порицани за това, че го пренебрегват, а не защото подхождат към него предпазливо“.

Създателят на Шерлок Холмс дълго време се лута между неверието и неприемането на явленията като разговори с духове. Постепенно започва да прави спиритически сеанси в семейства на пациенти, а негов приятел - генерал Алфред Дрейсън, известен със своите астрономически и психически пристрастия, го съветва да включи в сеансите и медиум.

Артър Конан Дойл се вслушва в съвета на генерала. С помощта на професионалния медиум Хорстед в продължение на 6 месеца през 1887 г. организира в дома си шест сеанса. Резултатите надминават очакванията му. Няколко години изучава теософия, но се разочарова от нея и през 1891 г. влиза в Обществото за психически изследвания. Тази организация е призвана да изучава всички „случаи, отнасящи се до проявлението на свръхестествени сили”. За кратко в първите години на 20 век е член на масонското общество.

Съпругата на писателя – лейди Джийн, също е медиум и успява в един сеанс да изплаши известния по онова време фокусник Хари Худини. Конан Дойл се среща с него по време на обиколка в Америка. Худини открито се присмива на вярата в паранормалното, но моли съпругата на Конан Дойл да зададе въпрос. Сеансът в хотел „Амбасадор”  привлича много любопитни. Съпругата бързо изпада в транс. По-нататък тя с глух глас казва, че е в контакт с духа на сина на сър Артър от предишния му брак, който загива по време на Първата световна война. Худини задава следния въпрос: „Попитай го защо майка ми остави такова странно завещание”. Отговорът остава тайна, защото е съобщен на ухо на Худини. Но всички виждат как той шокиран скача и избягва от залата.

На 13 юли 1930 г. в лондонски хотел се събират почти 8 хил. души за панихидата след внезапната смърта на сър Артър Конан Дойл на 7 юли. Присъстващите са привлечени от празния стол на първия ред между вдовицата и сина й Жан-Артур. Столът е оставен специално за покойния Артър Конан Дойл.

Не по-малък интерес предизвиква присъствието на Естел Робъртс - известен медиум по това време. Вече всички знаят, че сър Артър предсказва точно датата на своята смърт. Всички притихват, когато към тях се обръща вдовицата лейди Джийн: „Дами и господа! Преди смъртта си моят съпруг ми предаде плик, запечатан с личния му печат. Г-жа Робъртс ще узнае от духа на сър Артър съдържанието на съобщението, след което ние ще проверим дали е вярно”. Някои настояват да се уверят в целостта на семейния печат от червен восък. Тогава Естел Робъртс, която застава пред празния стол, казва:

„Сър Артър пише: „Аз ви победих, господа невярващи! Смърт не съществува. Доскоро!”. След което е отворен пликът със семеен печат и пред всички са прочетени същите думи, написани като завещание от сър Артър. Съпругата му Джийн живее още 10 години. Тя докрай твърди, че общува с духа на починалия си съпруг. Напуска този свят с думите: „Той ме повика”.