BBC: Пет сценария за изхода на войната в Украйна

Малцина могат да предвидят как ще завърши руската инвазия. Би би Си обаче представя пет сценария за нейното развитие и възможен изход. И повечето от тях са зловещи, пише БГНЕС.

1. Кратка война

При този сценарий Русия увеличава мащаба на военните си операции. Руските военновъздушни сили, чиято роля досега е била ограничена, започват да нанасят тежки въздушни удари. Масирани кибератаки засягат националната инфраструктура. Комуникационните мрежи и енергийните резерви се сриват. Загиналите са хиляди.

Въпреки смелата съпротива, Киев пада в рамките на няколко дни. Правителството е заменено от проруски марионетен режим. Президентът Зеленски е или убит, или бяга в Западна Украйна или дори в чужбина, за да сформира правителство в изгнание. Президентът Путин обявява победа и изтегля част от силите си, като оставя достатъчно, за да запази известен контрол.

Хиляди бежанци продължават да бягат на запад. Украйна се превръща в нещо като Беларус, сателитна държава на Москва.

Подобен изход в никакъв случай не е невъзможен, но ще зависи от много променливи фактори: Руските сили разполагат с по-добри възможности, повечето от силите им вече са разгърнати, а изключителният боен дух на Украйна отслабва. Путин може да постигне смяна на режима в Киев и прекратяване на плановете на Украйна за западна интеграция.

Но всяко проруско правителство ще бъде незаконно и уязвимо за въстание. Такъв резултат би останал нестабилен и перспективата конфликтът да избухне отново остава висока.

2. Дълготрайна война

Може би най-вероятният сценарий е тази война да прерасне в продължителен конфликт. Може би силата на руските сили ще намалее поради ниския морал на армията, лошата верига за доставки или дори не толкова способното ръководство. Може да отнеме повече време на руските сили да окупират градове като Киев, чиито защитници се бият от улица до улица. В такъв случай ще последва дълга обсада. Сраженията ще заприличат на дългата и жестока борба на Русия през 90-те години на миналия век за превземането и до голяма степен унищожаването на Грозни, столицата на Чечения.

Но дори и руските сили да установят присъствие в украинските градове, може да се окаже трудно да запазят контрола си. Русия може да не е в състояние да осигури достатъчно войски, за да покрие такава огромна страна.

Отбранителните ресурси на Украйна ще се превърнат в ефективно въстание, подкрепяно от местното население. Западът ще продължава да доставя оръжия и боеприпаси. По-късно, може би след много години и може би с ново ръководство в Москва, руските сили най-накрая ще напуснат Украйна, унизени и окървавени, както в Афганистан през 1989 г., след десетилетие на война срещу ислямистките бунтовници.

3. Европейска война

Възможно ли е тази война да премине границите на Украйна? Президентът Путин може да се опита да си възвърне повече части от бившата руска империя, като изпрати войски в бивши съветски републики, които не са членки на НАТО, като Молдова и Грузия. Ескалацията може да е резултат и от неправилно управление. Владимир Путин може да разглежда доставката на западни оръжия за украинските сили като акт на агресия, който оправдава ответни действия.

И така, в такъв случай той ще заплаши да изпрати войски в балтийските държави - които са членки на НАТО - като Литва, за да създаде сухопътен коридор с руския крайбрежен анклав Калининград.

Нещо изключително опасно, разбира се, което би довело до риск от война с НАТО. Според член 5 от устава на военния съюз нападение срещу член на организацията е нападение срещу всички. Но Путин може да поеме риска, ако смята, че това е единственият начин да спаси ръководството си. А ако е изправен пред перспективата за поражение в Украйна, може да се изкуши да ескалира още повече. Вече знаем, че руският лидер няма проблем да нарушава международните норми от десетилетия.

И той може да приложи тази логика към използването на ядрени оръжия. Тази седмица Путин повиши ядрената си готовност до по-високо ниво.

4. Дипломатическо решение

"Сега оръжията говорят, но пътят към диалога винаги трябва да остава отворен", заяви генералният секретар на ООН Антонио Гутериш. Определено диалогът продължава. Френският президент Еманюел Макрон разговаря по телефона с Владимир Путин. Дипломатите твърдят, че са осъществени някои контакти с Москва. За изненада на мнозина, руски и украински официални лица се срещнаха за разговори на границата с Беларус. Те не постигнаха голям напредък, но самото съгласие за разговори показва, че Путин изглежда поне е приел възможността за договорено прекратяване на огъня.

Ключовият въпрос е дали Западът може да предложи това, което дипломатите наричат "изход", като според тях е важно за руският лидер да знае какво е необходимо да направи, за да бъдат отменени западните санкции.

Съществува последващ сценарий: Войната се развива зле за Русия. Санкциите започват да разстройват Москва. Опозицията срещу войната се разраства с пристигането на ковчезите.

Путин се смята, че продължаването на войната може да представлява по-голяма заплаха за неговото лидерство, отколкото унижението от нейния край. Китай се намесва, притискайки Москва да направи компромис, предупреждавайки, че ще спре да купува руски петрол и газ, ако няма деескалация. И така, Путин търси изход.

В същото време украинските власти виждат продължаващото разрушение на страната си и стигат до извода, че политическият компромис може би е за предпочитане пред такава катастрофална загуба на човешки живот. Така че дипломатите започват разговори и постигат споразумение. Да кажем, че Украйна приема руския суверенитет над Крим и части от Донбас. В замяна Путин признава независимостта на Украйна и правото ѝ да задълбочи отношенията си с Европа.

Това може да не изглежда толкова вероятно, но не е извън логиката подобен сценарий да се появи от отломките на кървавия конфликт.

5. Путин е свален от власт

А що се отнася до самия Путин? "Готови сме за всякакъв резултат", заяви руският президент, когато започна инвазията. Но какво ще стане, ако резултатът е загуба на властта? Може да изглежда немислимо, но светът се промени през последните 24 часа и всички сценарии минават през ума ни. Сър Лорънс Фридман, професор в Кралския колеж, написа преди няколко дни: "Колкото по-вероятно е режимът в Киев да се промени, толкова по-вероятно е Москва да се промени."

Какво води до това твърдение? Може би Путин се стреми към катастрофална война. При този сценарий ще загинат хиляди руски войници. В същото време финансовите санкции са "хапещи".

Руският президент губи народна подкрепа, а в това време опасността от народно въстание нараства. Той използва вътрешните сили за сигурност на Русия, за да потуши протестите. Това обаче може да се превърне в "бумеранг", ако няколко членове на руския военен, политически и икономически елит се обърнат срещу него.

Западът уверява, че ако Путин бъде заменен от по-умерен лидер, тогава ще отмени някои санкции и ще възстанови дипломатическите отношения. Следва кървав преврат в двореца и Путин е свален от власт.

Заключение: Каквото и да се случи, светът се промени

Би Би Си заключава: Тези сценарии не са взаимно изключващи се - някои от тях могат да се комбинират, за да доведат до различни резултати. Но независимо как ще се развие тази война, светът се промени. Той няма да се върне към предишното статукво. Отношенията на Русия с останалия свят ще бъдат различни. Отношението на Европа към въпросите на сигурността се промени. А либералният ред, основан на международното право, може би преоткри целта на своето създаване.