„Амнести“: Нарастват делата-шамари срещу медии в България
Постоянни заплахи и тормоз, неправомерни съдебни дела от държавни служители и бизнесмени. Това са констатациите в годишния доклад за състоянието на правата на човека на световната организация "Амнести Интернешенъл" по отношение на медийната среда у нас. Отчита се все по-засилен натиск срещу независимите медии и журналистите, които отразяват теми, свързани с организираната престъпност, корупцията или правата на малцинствата.
В България всеки втори журналист е бил подложен на неправомерен натиск, а всеки десети е бил заплашван със съд, казват от "Амнести", цитирайки доклад на Асоциацията на европейските журналисти у нас.
Става дума за т.нар. „дела-шамари“, чиято цел е сплашване на медиите да не се занимават с определени теми. Това са искове за големи суми, в повечето случаи необосновани.
"Това имаше възпиращо въздействие върху отразяването на събитията и доведе до увеличаване на автоцензурата. Журналистите и правозащитниците, живеещи извън столицата София, бяха особено уязвими към сплашване. Големите медии останаха под контрола на политици и олигарси, което допълнително подкопаваше редакционната независимост и ограничаваше достъпа до информация", пише в доклада на организацията.
Освен влошаване на състоянието на медийната свобода от там отчитат и проблеми със спазването на правата на мигрантите. Посочва се, че мигранти често биват отблъсквани от граничната охрана. Увеличават се и случаите на домашно насилие, а престъпления от омраза на хомофобска и трансфобска основа остават извън Наказателния кодекс.
От "Амнести" отчитат, че през миналата година парламентът е одобрил законопроект, с който се премахва утежняващото вината обстоятелство по делата за клевета, когато е по адрес на държавен служител. Новите текстове обаче бяха приети само на първо четене.
"През ноември партия "Възраждане" предложи законодателство, което публично да заклейми хората и организациите, получили финансова подкрепа от чуждестранни източници, като "чуждестранни агенти", да ги глобява за неразкриване на чуждестранни дарения и да им забрани да извършват политическа или образователна дейност. Гражданските организации предупредиха, че такъв закон би накърнил свободата на изразяване и сдружаване", пишат от организацията.
Бежанци и мигранти
България е критикувана заради практиката да се връщат мигранти обратно в Турция, която МВР прилага от години. Освен това има тенденция молбите за закрила, подадени от граждани на Афганистан, Алжир, Бангладеш, Мароко и Тунис, се отхвърлят автоматично.
Организацията по приемане на бежанците от Украйна също не е на ниво, става ясно от доклада. В него се посочва страната ни е приела 1 млн. души и е осигурила достъп до образование и здравеопазване на около 150 хил. които останаха у нас. В същото време обаче се отбелязва, че много украинци са напуснали България заради несигурност около програмата за хотелско настаняване.
"На няколко пъти властите временно настаняваха украински бежанци, включително семейства с деца, в център за временно настаняване в Елхово, който е планиран като място за задържане на хора, влезли незаконно в страната", пише в документа.
Насилие
Ръстът на случаите на домашно насилие се отчита по време на пандемията от коронавирус. В България обаче броят им продължава да нараства и след премахване на противоепидемичните мерки. Едновременно с това държавата не реагира с адекватни мерки и не бяха приети промени, които трябваше да синхронизират националното законодателство с международните стандарти.
Властите не са разработили и стратегия за справяне с дискриминацията, основана на сексуална ориентация или полова индентичност. Посочени са два случая – нападението срещу центъра RainbowHub, извършено от Боян Расате и решение на Европейския съд по правата на човек, според което държавата трябва да плати обезщетение на майката на загинал мъж, загинал при хомофобско нападение.
За случая с RainbowHub Расате бе признат за виновен, но се размина само с глоба от 3 хил. лв.
