„Аполо 20” взима жена от Луната
Тайна американо-съветска мисия открива безсмъртен хуманоид на земния спътник
За мисията „Аполо 20” до спътника на нашата планета – Луната, има официална страничка в свободната енциклопедия „Уикипедия”. Там пише, че подобна мисия не е стигнала до Луната, защото е отменена от НАСА по финансови съображения. Но през 2007 г. в интернет са публикувани разказите на американец, който твърди, че е един от участниците в пътуването до Луната под името „Аполо 20”.
Мисията е американо-съветска и е тайна за широката общественост. Уилям Рътледж дори публикува няколко клипа в интернет от лунната мисия. На архивните кадри се вижда изоставен космически кораб и красиво момиче с железа по лицето. Момичето е много красиво и изглежда заспало, но не и мъртво. Рътледж настоява, че тя е изпаднала в особено летаргично състояние и че е била докарана на Земята, където е събудена и вече живее между хората.
В сайта за видеосподеляния „Ютюб” се появява и интервю на Уилям Рътледж, дадено пред италианския изследовател на НЛО феномените Лука Скантамбурло. „Не ме наеха от НАСА, а от Военновъздушните сили. Работех по разузнаването на руски военни технологии. Имах умения в използването на компютърна навигация. Избраха ме за „Аполо 20”, защото бях един от малкото, които не вярват в Бог – това беше критерий през 1976. Не беше важен статутът на астронавта, а това дали вярва в Бог, или не”, казва Уилям Рътледж.
„Не знам как, но руснаците знаеха, че от далечната страна на Луната има космически кораб. Те ни дадоха карти на района. Водещ на програмата беше професор Валентин Алексеев, който по-късно стана президент на Уралската академия на науките. Алексей Леонов – руският космонавт, беше избран заради популярността си в Комунистическата партия”, продължава Рътледж.
Астронавтът обяснява, че след като кацнали успешно на Луната, екипът се запътил към местност, близка до кратера Циолковски. Искали да изследват огромен обект, забелязан от предишната „Аполо 15”. Учудването било голямо, защото открили огромен извънземен космически кораб – дължината му била около 2,5 мили – 4 километра. Недалеч от кораба имало по-малка структура, която изглеждала като град.
„На Земята го нарекоха Лунният град, а в комуникациите се казваше „Станция 1”, но изглеждаше по-скоро като космическо бунище, пълно с метални отпадъци. Само една сграда изглеждаше наред. Нарекохме я „Катедралата”. Взехме парчета метал и различни части, по които имаше надписи. Влязохме в огромния кораб. Заключенията ни бяха, че това е кораб майка, много стар – поне на милиард години. Имаше доста следи от биологичен живот – останки от растителност в специално отделение, триъгълни камъни, които сълзяха жълта течност и извънземни същества. Намерихме останки от малки тела - около 10 сантиметра, които са живели и умрели в мрежа от стъклени тръби, която минава по целия кораб. Но най-голямото откритие бяха двете хуманоидни тела – едното изглеждаше наред”.
Хуманоидът е наречен Мона Лиза. „Не помня кой я нарече така – аз или Леонов. Хуманоид, женски пол, 165 сантиметра. Притежаваше полови органи, коса и пръсти - шест на брой. Била е пилот, защото открихме устройства, прикрепени за очите и пръстите й. Не носеше дрехи. Трябваше да изрежем два кабела, влизащи в носа й. Леонов премахна устройството, прикрепено за очите. Устата й започна да секретира, но кръвта и биологичната течност замръзнаха веднага, когато я качихме на нашия кораб. Косата й беше в неочаквано добро състояние, а кожата й беше покрита с нещо прозрачно и много тънко. Така казахме и на наземния контрол – не изглежда нито жива, нито мъртва. Не бяхме доктори, но Леонов измисли тест – пригодихме екипировката си за нея и телеметрията показа, че тя е жива. Открихме и второ тяло, но то не ставаше за нищо и взехме само главата му. Цветът на кожата беше синьо-сивкав. Имаше нещо странно над очите и носеше лента на главата, но на нея нямаше надпис. След връщането на Земята Мона Лиза оживя”, завършва разказа си Уилям Рътледж.
Той настоява НАСА да каже истината за „Аполо 20” на света. Във видеоматериала, който има милиони гледания в световната мрежа, се вижда как красивата млада жена наистина има някакви железа по лицето. Очите, устата и третото й око са свързани с тях, а от носа й се подават нещо като жици. След това видеото показва как някой отстранява железата и жиците от лицето на красавицата. На челото й в областта на третото око се вижда ясно подутина. Освен това кадрите разкриват технически средства в нещо като кораб, както и надписи на непознат език.
