„ Божията ръка “ снимат телескопите на НАСА
Уникалната мъглявина е огромна загадка
НАСА наскоро публикува удивително изображение на една от най-странните мъглявини във Вселената, наречена „Ръката на Бог“. Това небесно творение изумява със своите форми и дълбоки тайни, скрити зад тъмните му контури.
Мъглявината, известна още като MSH 15-52 или PSR B1509-58, е резултат от експлозия на свръхнова преди 1600 години. Пулсарът, останал след експлозията, се върти бързо, създавайки мощни струи от материя и антиматерия.
Особеността на „Божията ръка“ е, че потоците, излъчвани от пулсара, образуват изображение, напомнящо човешка ръка. Пръстите, които са толкова ясно видими на изображението, правят тази мъглявина наистина уникална.
Интересът към този космически феномен е нараснал до такава степен, че в НАСА отделят 17 дни и нощи в програмата Imaging X-ray Polarimetry Explorer (IXPE), за да изследват „Божията ръка“. Данните от IXPE позволяват да се създаде първата карта на магнитното поле в „Ръката на Бог“.
Професор Роджър Романи от Станфордския университет казва: „Заредените частици, които произвеждат рентгеновите лъчи, се движат по протежение на магнитното поле, определяйки основната форма на мъглявината, като костите в ръката на човек".
IXPE не е просто колектор за рентгенови лъчи. Програмата също така записва поляризацията на тези лъчи, предоставяйки на учените информация, която досега не е налична. Изследователите откриват, че големи области от „Ръката на Бог“ са необичайно силно поляризирани, което показва силно и равномерно магнитно поле.
Интересното е, че магнитното поле вътре в мъглявината варира значително.
Най-ярката струя, която създава „китката" на ръката, първоначално не е много поляризирана, което се обяснява със сложните магнитни полета в областта на турбулентността. Въпреки това, докато се отдалечават от пулсара, линиите на полето се изправят и поляризацията се увеличава.
Тези изследвания позволяват на учените да направят нови заключения за магнитните полета на вятърните мъглявини. Възможно е подобни явления да са много по-често срещани във Вселената, отколкото се смята досега.
